Петък, Февруари 03, 2023
Follow Us

В раздел четвърти на Закона за лечебните заведения се съдържа правната уредба на така нареченото „закриване на лечебни заведения“. Тя визира от една страна лечебните заведения по чл. 5, ал. 1, а от друга страна препраща към общите закони относно прекратяване на останалите лечебни заведения.

Първият вид лечебни заведения – тези по чл. 5, ал. 1 се прекратяват с акт на Министерския съвет по предложение на МЗ и след съгласуване със съответния министър – на отбраната, на правосъдието, на вътрешните работи и др. Под „закриване“ се разбира прекратяване на съществуването на лечебното заведение. Фактическият състав на прекратяването на този вид лечебни заведения включва предложение на МЗ, акт на съгласие от съответния ведомствен министър и решение на МС. Правната последица на акта на МС е преустановяване съществуването на лечебното заведение като самостоятелен правен субект. Но това не означава, че се заличават всички висящи правоотношения, в което се намира прекратеното лечебно заведение. След индивидуалния административен акт на МС започва производство по ликвидация. Необходимо е да се назначи ликвидационна комисия, чийто състав се определя от министъра, който отговаря за ликвидацията и е посочен в акта на МС за закриване на лечебното заведение. Този министър определя срока, в който ще се извърши ликвидацията, състава на комисията, която се състои от поне 5 лица – по един представител на ведомството, или на общината, на чиято територия се намира лечебното заведение, на МЗ, юрист и икономист. Макар да не е посочено изрично в закона, нужно е в тази комисия да се включи и лице, което има медицинско образование и е работело в това лечебно заведение. Министърът, който е визиран в акта на МС, трябва да определи задачите на комисията, финансирането на дейността й и да приеме заключителния доклад и отчет, както и да сключи договор с всеки един от членовете й. Подробности в процедурата се съдържат в Наредба на МС за закриване на лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ДВ бр. 84 от 2007 г.), която обаче е посветена само на начина на довършване на текущите висящи процеси и дела и осребряване на имуществото чрез търг, а почти нищо не споменава за продължаване на лечението на пациенти. Единствената дума за тях, е че те се пренасочват към други лечебни заведения.
Специална административна норма е предвидена за закриване на общински лечебни заведения. Според чл. 54, ал. 3 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), за да се прекратят те, освен решение на общинския съвет, е необходимо и съгласие на Министъра на здравеопазването.



Втората категория лечебни заведения са тези, които имат качеството на търговски дружества или кооперации. Те се прекратяват и ликвидират по реда на Търговския закон и на Закона за кооперациите, както и по реда на приложимото за тях законодателство, ако са чуждестранни дружества. Законът за лечебните заведения не е прецизирал текста в чл. 54 , ал. 1, защото не е отделил прекратяването на търговските дружества и тяхната ликвидация, за които се прилагат разпоредбите на Търговския закон, важими за съответния вид търговско дружество от тези, приложими за кооперациите, които по начало подлежат на уредбата не на Търговския закон, а на Закона за кооперациите (ДВ бр.113 oт.1999 г). Ако лечебните заведения са образувани като европейски дружества, за тях също така не важи Търговският закон, тъй като те се подчиняват на специален нормативен акт и това е съответният регламент на Европейския парламент и на Съвета.
По начало прекратяването и ликвидацията, както и заличаването на лечебните заведения – търговски дружества и кооперации не става при условията и реда на Закона за лечебните заведения, а по общия ред – общите правила за търговски дружества и кооперации, правото на Европейския съюз, чуждестранното право по регистрацията на лечебното заведение. Задачата на специалния закон, какъвто е Законът за лечебните заведения, е да определи отличията в прекратяването, ликвидацията и заличаването на лечебните заведения, като тези отлики са обусловени от специалния предмет на дейност – извършване на медицински услуги, оказване на медицинска помощ. За съжаление действащото право в разглеждания закон не отчита тази специфика и реално нищо ново и различно не казва за закриването на лечебни заведения. Чл. 55, ал. 1 повтаря общите положения на ликвидацията, а именно, че с решението за прекратяването се определя ликвидатор или ликвидатори и тяхното възнаграждение. Единствените особености в правния режим се отнасят до изискванията към лицата, които могат да бъдат ликвидатори. Ликвидатор или един от ликвидаторите трябва задължително да е магистър по медицина или дентална медицина, икономика или право. Относно професионалните качества на ликвидаторите законът отчита спецификата на ликвидационната дейност. Останалите изисквания са общи за всички ликвидатори и излишно се повтарят в специалния закон. Можеше чрез една препращаща норма да се предвиди прилагането на общите изисквания към ликвидаторите, съдържащи се в Търговския закон или Закона за кооперациите.
Спецификата в задачите на ликвидаторите на лечебни заведения се свързва с няколко допълнителни дейности, които те трябва да извършат:
• да уведомят РЗОК и ТД на НАП за започналата ликвидация в 14-дневен срок от назначаването си;
• да уведомят обществеността за прекратяване на лечебната дейност, като публикуват съобщение най-малко в един централен и в един местен всекидневник в 7-дневен срок от назначаването и да го поставят на обществени места и в лечебното заведение;
• да довършат започнатата лечебна дейност като се съобразят с интереса на пациентите;
• да осигурят предаването на наличните документи на пациентите относно техните заболявания и лечение от ликвидиращото се лечебно заведение – чл. 56, ал. 4 от Закона за лечебните заведения. Цитираната тук алинея е незавършена. На кого трябва да се предадат документите? Вероятно на пациентите лично или на техните представители. А може би на правоприемника на ликвидиращото се заведение. Законът обаче е останал недовършен. Не са стигнали силите на законодателя. Смятам, че започналото диагностициране и лечение на пациентите трябва да се довърши и ликвидацията да приключи едва след като е приключило лечението и на последния пациент или когато бъде уредено неговото преминаване към друго лечебно заведение.
Изобщо считам, че правната уредба на „закриването на лечебни заведения“ е несъвършенна и инсуфициентна. Най-малкото е необходимо да се добави една препращаща норма, която да предвиди, че за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Търговския закон, Закона за кооперациите или съответния регламент или закон за чуждестранните лечебни заведения.
Същото положение важи за несъстоятелността на лечебните заведения. Тя се осъществява по процедурата, уредена в Търговския закон. Тя е обща и за търговските дружества, и за кооперацията.
Единствената специална норма в тази област е чл. 54, ал. 2 от Закона за лечебните заведения – при откриване на производство по несъстоятелност не се допуска запор върху парични средства като обезпечителна мярка по чл. 630, ал. 1, т. 4 от Търговския закон и не се прилага чл. 630, ал. 2 ТЗ. Според последната разпоредба, когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника, съответно ликвидатора, синдика, НАП или кредитор може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност. Това означава, че дори продължаването на дейността на лечебното заведение да увеличава дълговете или намалява активите, и това да е очевидно, никой няма право да иска с решението за откриване на производството лечебното заведение да бъде обявено в несъстоятелност, съдът да се произнесе за това и да се прекрати дейността. Причината е закодирана отново в специалния предмет на дейност на лечебното заведение и в грижата за интересите на пациентите. Именно това са спецификите, свързани с преустановяване съществуването на лечебните заведения, както в случаите, когато те се прекратяват доброволно с ликвидация, така и когато се прекратяват принудително в производство по несъстоятелност.
Проф. Поля Голева


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


Каква е причината за липса на лекарства?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up