Вторник, Декември 06, 2022
Follow Us

С решение Nr. 14 от 17.11.2022 г. Конституционният съд на Република България по доклад на Председателя съдия Павлина Панова обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 158, ал. 5, изречение трето от Закона за здравето (обнародван в Държавен вестник бр. 70 от 2004 с последно изменение и допълнение бр. 62 от 2022 г.)

Посочената разпоредба допуска лица с психични разстройства, по отношение на които е поискано по съдебен ред настаняване в лечебно заведение за задължително лечение, да участват в производството пред съда чрез видеоконферентна връзка в случаите, когато здравословното им състояние не позволява те да се явят в съдебно заседание или когато е обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, извънредна епидемична обстановка или други форсмажорни обстоятелства. Искането за обявяване на противоконституционността на разпоредбата е направено от Омбудсмана на Република България и е обосновано с противоречие на цитирания член с чл. 4, ал. 1 от Конституцията, правото на защита на всеки гражданин във всички стадии на процеса – чл. 56 във връзка с чл. 122 от Конституцията и на правото на лична свобода и неприкосновеност – чл. 30, ал. 1 от Конституцията.
За да обоснове своето решение, Конституционният съд изхожда от обстоятелството, че настаняването в психиатрично заведение е принудителна административна мярка, осъществява се в съдебно производство, което е изрично уредено в Закона за здравето – раздел втори „задължително настаняване и лечение“ от глава пета „Психично здраве“ и се прилага, когато поради заболяването си психичноболните лица могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или сериозно застрашава здравето им – чл. 155 от Закона за здравето. Съдът изрично изтъква кумулирането в текста на закона на две предпоставки за започване на производството – медицинска и социална и описва двата стадия на производството, при които трябва да се изяснят и докажат предпоставките за задължително настаняване в психиатрично заведение. Изтъква се субсидиарното прилагане на нормите на Наказателно-процесуалния кодекс по въпроси, които изрично не са уредени в специалната процедура по Закона за здравето. Съдът се позовава и на актове на правото на Европейския съюз и на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от РБ и е обнародвана в ДВ, както и на Международния пакт за граждански и политически права, Хартата на основните права на ЕС, които имат отношение към определяне на критериите за задържане на психичноболни лица. Конституционните съдии се позовават и на богатата практика на Европейския съд по правата на човека, в която изрично е декретирано, че нормите на Конвенцията са норми на европейския обществен ред и затова следва да се вземат предвид при тълкуването на съответните разпоредби. От значение е и Решение Nr. 13 от 2021 г. относно конституционосъобразността на участие чрез видеоконферентна връзка на лицата, по отношение на които по съдебен ред се взема мярка за неотклонение „задържане под стража“.



Конституционният съд приема, че атакуваната разпоредба не съответства на чл. 30, ал. 1 от Конституцията. Тя се прилага към стационарната форма за задължително лечение, която поради ограничение на свободата на движение се превръща в задържане под стража. При задължителното настаняване за лечение в психиатрично заведение са застрашени личната свобода и неприкосновеност на личността и затова в закона са заложени гаранции за защита на правата на лицето, което се явява пред съда и механизъм, който изключва всеки риск от тяхното незаконосъобразно ограничаване. Необходима е такава процедура, която дава възможност на лицето за личен контакт със съдията и непосредствено впечатление относно психичните способности на болното лице и обективността на психиатричната експертиза. Според изричния изказ на закона е важно съдът да има поне кратък визуален контакт с лицето и за предпочитане е да го разпита, защото решение, постановено без съдията да го види и изслуша според практиката на ЕСПЧ би било необосновано и в нарушение на принципа за справедлив процес. КС смята, че чл. 158, ал. 5, изр. трето от Закона за здравето допуска обаче изключение от принципните положения на производството и сериозно отстъпва от стандарта на защита на правото на лична свобода и неприкосновеност, гаранция за които са личното участие и непосредственият контакт, без той да бъде опосреден от техническо средство, каквато се явява видеоконферентната връзка. Отдалечеността на контакта, който се осъществява чрез техническото средство е пречка съдът да възприема ясно и точно поведението на лицето, създава пречка на съда да се увери, че върху лицето не се упражнява евентуално физическо или психическо въздействие от други, трети лица. Контактът не е непосредствен, което поставя в риск уязвимото лице, подлежащо на задължително настаняване.
Конституционният съд приема, че атакуваната разпоредба влиза в противоречие с чл. 56 от Конституцията, който гарантира на всеки гражданин право на защита, ако са засегнати неговите права или законни интереси. Ограничено е правото на достъп до съд и то в случаите, когато предстои съществено засягане на правата на лицето. Съществен компонент на правото на достъп и правото на съдебна защита е лицето да бъде изслушано лично и в присъствието на всички задължителни участници в производството. Особено важно е в това производство за ограничаване на правото на лична свобода и неприкосновеност да присъства лично адвокат. Поставя се под въпрос липсата на непосредствен контакт между защитник и задържано лице, отсъствието на непосредствен и необезпокояван диалог и осигурена тайна на комуникацията между тях.
 Друг аргумент против атакуваната разпоредба е че законодателят е създал взаимоизключващи се разпоредби – изискването за непосредственост от една страна и допускане на видеоконферентна връзка, от друга страна. По този начин е нарушен принципът за правовата държава и правната сигурност. За това допринасят и използваните в чл. 158, ал. 5, изр. трето, предл. второ на Закона за здравето понятия като „обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, извънредна епидемична обстановка и други форсмажорни обстоятелства“, които са разнородни и засягат начина на функциониране на системата на държавно управление или начина, по който гражданите могат да упражняват правата си и затова съгласно чл. 57, ал. 3 от Конституцията със закон може да бъдат ограничавани временно отделни права. Само Народното събрание може да определи кои права и в каква степен могат да се ограничават. Ограничаването трябва да бъде съизмеримо с със значимостта на интереса, да отчита характера, тежестта, степента и продължителността на извънредните мерки, а това не е съобразено в атакуваната норма. Не са поставени времеви граници, съществуват големи възможности за злоупотреба при ограничаване на основните права на гражданите. Всичко това обяснява защо не трябва да се допуска видеоконферентна връзка при разглеждане и решаване от съда на въпроса за принудително настаняване на лице с психични увреждания в психиатрично заведение, според КС на РБ. Така в спора между юристи и медици победител станаха юристите, които в своето мнозинство изразиха становище, близко до това на КС.
goleva 2Проф. Поля Голева


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


Ще се подобри ли болничното лечение след увеличението на цените на пътеките?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up