Петък, Февруари 03, 2023
Follow Us

1. Медицинските стандарти се създават за всяка медицинска специалност – неврохирургия, акушерство и гинекология, анестезия и интензивно лечение, ортопедия и травматология и т.н. Те се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването и се обнародват в „Държавен вестник“.

Медицинските стандарти представляват подзаконови нормативни актове, задължителни за своите адресати и не могат да противоречат на законите. В противен случай могат да се отменят от Върховния административен съд.
2. Медицинските стандарти в посочения по-горе смисъл проявяват своето правно значение в устройственото медицинско право. Те имат значение в процеса на възникване на лечебните заведения и са относими към административноправния статут на лечебните заведения. Последните следва да отговарят на изискванията за структура, дейност, персонал, определени с императивни норми в медицинските стандарти – чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Медицинските стандарти определят минималните изисквания към структурите за осъществяване на дейностите по определени медицински специалности или определени медицински дейности; изискванията към лицата , които осъществяват медицинска дейност; изискванията към съответната дейност по медицинска специалност; критериите за нейното качество. Изискванията се определят по нива на компетентност – чл. 6а, ал. 3 от Закона за лечебните заведения.
В същия смисъл терминът „медицински стандарт“ се използва и в чл. 19, ал. 2, т.1 от Закона за лечебните заведения и в чл. 80 от Закона за здравето. Когато определят качество на медицинската помощ, цитираните членове се позовават на „медицинските стандарти по смисъла на чл. 6“, като към тях в чл. 80 от Закона за здравето се добавят Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Подобно на медицинските стандарти, и Правилата за добра медицинска практика имат общ нормативен характер, утвърждават се от министъра на здравеопазването и са задължителни за лекарите и лекарите по дентална медицина. Формулирани са като общи правила за поведение и имат общ нормативен характер. Общото между медицинските стандарти и Правилата за добра медицинска практика е, че са критерии за качество на оказваните медицински услуги и съдържат общите изисквания към структурата, състава и дейността на лечебните заведения и към поведението на медицинските специалисти, без обаче да конкретизират действията, които те са длъжни да предприемат при всяко отделно заболяване, диагностика, лечение.
Безспорно те имат отношение към преценката за качеството на конкретните действия, но не са достатъчни при съдебното решаване на спор между лекар и пациент или лечебно заведение и пациент, дали извършените спрямо пациента действия, както и непредприемането на определени действия отговарят на изискуемото в конкретната обстановка поведение на добрия, грижлив специалист.
3. Затова на следващ етап от прилагане на медицинското право отново се прибягва към медицинския стандарт, който обаче придобива друг смисъл, различен от горепосочения и визиран от Закона за лечебните заведения и Закона за здравето смисъл.
В този втори смисъл медицинският стандарт може да се дефинира като система от норми за поведение на лекарите, медицинските сестри, акушерките и другите изпълнители на медицински услуги, които норми имат вече не общ, а тясно профилиран характер. Става дума за общоприети правила, които се спазват в тясно специалните медицински дейности по диагностика и лечение на пациентите, при провеждане на медицинските изследвания и прилагане на рехабилитационни и палиативни грижи към болните. Това са норми, които нямат характер на правни разпоредби, не се утвърждават от административен орган, не са плод на актове на съсловни организации, не се публикуват. Те са създадени в процеса на развитието на медицинската наука и отразяват натрупания опит в медицинската трактовка на всяко отделно заболяване.
Какво е значението на медицинския стандат за конкретното лечение на даден пациент? Лекарят е длъжен да лекува пациентите си според актуалния медицински стандарт. Ако по-късно започне съдебен процес, съдът взема предвид при разглеждане и решаване на наказателното или гражданско дело меродавния към момента на лечението медицински стандарт.
Преди да се спра по същество на неговото съдържание бих искала да го онагледя с един пример.
При счупване на поставена в човешкото тяло протеза, пациентът има претенция за обезщетение на причинените му вреди – имуществени и неимуществени. В един възможен съдебен спор съдът е длъжен да прецени, дали ортопедът се е придържал към инструкциите и указанията на производителя на имплантираното медицинско изделие. Наред с това той е длъжен да съблюдава конкретното състояние на пациента, както и да спазва хигиенните норми. По време на операцията и през следващия ден ортопедът контролира мястото на протезирането чрез рентгенова диагностика, упражнява следоперативен контрол върху състоянието на пациента. Рисковете, които съпътстват операцията, са много и изискват засиленото внимание и грижа на лекуващия лекар. Ако според рентгеновите снимки протезата няма нормално положение и са се появили необичайни отклонения, ако тя се измести или счупи, пациентът има право на обезщетение за болките, страданията, неудобствата, причинени от възникналото отклонение. Пациентът чрез своя адвокат обосновава иска си с незнанието, с неумението или с немарливостта на ортопеда, който не е спазил перфектно правилата за протезиране и е допуснал неточности в избора на качествена и подходяща протеза или е проявил небрежност по време на операцията, допуснал е нарушение на хигиенните норми или предоперативната подготовка на пациента.
Въпросът за обезщетението на вреди се решава от съдията, а последният го решава с помощта на медицинския стандарт. Преди да се произнесе, съдът трябва да отговори на въпроса, дали операторът е съобразил, спазил медицинския стандарт, който се е прилагал към момента на операцията. Поради липса на специални знания, съдът е длъжен да назначи вещо лице, което ще отговори на въпроса, положил ли е лекарят дължимата грижа, която съответства на нивото на медицинската наука към датата на лечението.
Медицинският стандарт отразява състоянието на научното знание и лекарския опит, необходими за постигане на целта на лечението. Съдът проверява, дали в момента на извършване на манипулацията на медицинскатта наука е бил известен неблагоприятният резултат от прилагането на конкретния метод на лечение, конкретното медицинско изделие или консуматив. Имало ли е по този въпрос публикации в специализираната медицинска литература, правени ли са изследвания на поставеното изделие, споделян ли е публично опит в съответната област. Ако към момента на протезирането не са били известни недостатъци на поставения в тялото имплант или на използвания иновативен метод на лечение, лекарят не би следвало да отговаря, защото не е знаел, не е могъл и не е бил длъжен да узнае за проявените впоследствие недостатъци. Ако на един по-късен етап са се проявили неблагополучия, свързани с прилагането на конкретната протеза, е възможно те да доведат до това, протезата да бъде изтеглена от пазара. Но по време на операцията тези проблеми да не са били известни на ортопеда. Затова и на него не може да се отправи упрек за небрежно професионално поведение. В тази връзка от важно значение за изхода на делото е какъв медицински стандарт се е прилагал към момента на извършване на медицинското действие. Разбира се, отговорът може да не бъде еднозначен и безспорен, ако има различни мнения. В медицината, както и във всички науки, спорът между учените винаги присъства и той е двигател на прогресивното развитие.



4. Медицинският стандарт е от решаващо значение също така при информирането на пациента. Към лекаря може да се отправи укор за това, че не е уведомил пациента за определен риск или за наличие на алтернативна терапия, ако е знаел за тях и е предполагал, че узнаването им от пациента би имало съществено значение да даването на съгласие. Лекарят е длъжен да съобщи на лекуваното лице за това, дали има противопоказания и опасности при предприемане на определена терапия. Знанието за тях може да повлияе върху вземането на решение от пациента дали да се подложи на съответната манипулация или не.
5. Един от въпросите, който възниква в съдебния процес за лекарска грешка, е дали съдът е длъжен да вземе предвид и особени мнения на лекари, изразени във връзка с действащия медицински стандарт. Приема се, че съдът е длъжен да се ръководи от господстващото специализирано мнение относно метода на лечение или прилагане на определено медицинско изделие, а не от незначителни странични становища, които не са възприети от мнозинството от компетентното медицинско съсловие.
6. Всеки процес в медицинското деликтно право се върти около медицинския стандарт. Никой процес не може да приключи без да е изяснен въпросът, дали е спазен медицинският стандарт или не. При неговото нарушение е налице грешка в лечението.
7. Законът за лечебните заведения и Законът за здравето използват, но не дават законова дефиниция за медицинския стандарт. В разглеждания в тази статия смисъл, в качеството си на понятие на медицинското деликтно право, бих го определила като носител на информация за това, какво поведение от медицинска гледна точка трябва да има или се очаква да има един съзнателен, компетентен и внимателен грижлив лекар в конкретната ситуация. Стандартът отразява състоянието на научните знания и на натрупания положителен лекарски опит, необходим за постигане на целта на лечението и доказал се в досегашната медицинска практика.

goleva 2Проф. д-р Поля Голева


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


Каква е причината за липса на лекарства?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up