Събота, Декември 03, 2022
Follow Us

1.Сами по себе си и двата термина - „арбитражна“ и „експертиза“ са юридически и имат установено в правораздавателната практика значение.
Арбитражът е извънсъдебен способ за решаване на правни спорове от недържавно образование, овластено въз основа на споразумение между спорещите страни.

Те овластяват избран от тях арбитражен състав да реши със сила на пресъдено нещо окончателно правния им спор. Това може да бъде институционен арбитраж или арбитраж ad hoc. Решението на избрания от спорещите страни орган обвързва страните и те трябва да му се подчинят и да приемaт това, което арбитражът е установил.

Експертизата е способ, чрез който се събират доказателства за определени факти и връзките между тях чрез анализа на фактическата обстановка, доказана от устни и писмени доказателствени средства. Изготвя се от вещо лице – лице, което има специални познания в определена област на знанието, с каквато компетентност правораздавателният орган не разполага. Според изказа на закона вещото лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и други – чл. 195, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Експертизата на вещо лице е често срещано доказателствено средство предимно в наказателния и гражданския процес, чийто предмет е осъждането на лице, което виновно по време на лечение на пациента се е отклонило от правомерното и съобразено с установените медицински норми поведение, довело до смъртта или телесната повреда на лекуваното лице. Няма дело с медицинска проблематика, в което съдът да не е ползвал съдебна медицинска експертиза.
2.Съчетаването на двете известни легални понятия създава новото понятие „арбитражна експертиза“, което се използва в съдебни решения – обикновено на наказателните съдилища - Решение № 172 от 22.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 677/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева; решение Решение № 25 от 28.07.2000 г. по н. д. № 563/99 г., І Н. О.) и други.
Веднага бързам да отбележа, че тук не става въпрос за експертиза (счетоводна, техническа или медицинска), която се използва често и в арбитража, а не само в съда и служи за доказване на определени факти или връзките между тях, т.е. за същата тази експертиза, която изпълнява едни и същи функции и пред гражданския съд, и пред арбитража и е предмет на уредба в Наредба 10 за съдебните и арбитражните експертизи, издадена от Министерството на правосъдието.



В статията, както и в цитираните решения по наказателни дела относно казуси за медицински грешки, визирам друг вид експертиза, която не е регламентирана в нито един процесуален кодекс и следователно няма легално съдържание, но се използва под това наименование за доказване и в двата процеса.
3.Кога се появява необходимостта от назначаване от съда на „арбитражна експертиза“? Когато са налице основания за назначаване на допълнителна и повторна експертиза, на които са поставени допълнителни въпроси във връзка с изследваните обстоятелства по делото, но резултатът от тях не е еднакъв, т.е. експертните мнения по едни и същи въпроси се разминават. Тогава съдът, според установената практика, разполага с възможност да прибегне до помощта на така наречената „арбитражна“ експертиза. Нейната цел е преодоляване на разногласията между две или повече експертни заключения. ВКС признава, че цитираното понятие не е изрично споменато в чл. 153 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), но не съществува процесуална пречка да бъде използвано от съда в изпълнение на принципа за разкриване на обективната истина по чл. 13 НПК. Разбира се, „арбитражната експертиза“ не обвързва съда и не се счита за най-правилното експертно мнение, защото съдът сам решава дали да кредитира експертното заключение – чл. 154, ал. 2 НПК. С други думи последната дума е на съда, който обаче е задължен да мотивира защо приема или не приема експертните заключения. Освен това, няма пречка съдът да направи оценка на фактическата обстановка не въз основа на „арбитражната“, а на предходните единична, тройна, петорна или седморна експертиза или на части от техните заключения, ако те се подкрепят и от другите доказателства по делото.
4.Затова няма спор, че „арбитражната експертиза“ няма по-голяма юридическа сила и не се ползва с по-голяма достоверност от останалите предходни заключения на вещите лица. Това, което е характерно за нея, е, че тя се появява като повторна или последваща експертиза, когато предходните експертизи не са могли да убедят съда и страните, че правилно са изяснили обстоятелства, изискващи специални медицински познания. Нейната задача е да преодолее разногласията и конкуриращите заключения, до които са стигнали предходните експертизи, да запълни празнотата и да отстрани някои необосновани изводи в тях. Именно затова в решение на Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесет и първа година по н. дело № 687/2020 година -2021-03-29-ndelo-687-2020.pdf (vks.bg) е постановено, че е „възникнала необходимост от т. н. арбитражна експертиза, с която се цели преодоляване на непримирими различия между депозираните експертни заключения и приключване на спора и колебанията относно правилността на експертното заключение. В ред случаи това е неназованото съображение на страните и компетентния орган за назначаване на повторна експертиза. Главното основание за назначаване е различието между представените експертни заключения, които са имали общ обект и задачи на изследване. Цели се да бъде даден окончателен отговор доколко използваните от предишните експерти методи и средства са били подходящи и отговарят ли те на съвременните специални знания в съответната област.“ ( Вж. и Legal Theory. Форум 5.Система на съдебната експертиза в България. Тенденции на развитие (legaltheory-forums.org).
5.И така, „арбитражна експертиза“ е понятие, на което съдиите обичат да се позовават в наказателни дела за медицински грешки, в които спорните въпроси произлизат от сложна материя, която изисква много познания на тесни специалисти и когато трудно се стига до разкриване на обективната истина и се назначават няколко медицински експертизи. Те могат да имат различно наименование. Но „арбитражната експертиза“ няма специфично съдържание, различно от експертизата по смисъла на чл. 195 ГПК и ч. 152 НПК.
6.Въвеждането на определението „арбитражна“ може би обаче не е случайно. В немското правоприлагане се използва терминът Schiedsgutachten, който, буквално преведено, означава „арбитражна експертиза“, но в действителност в немската практика се възприема като„експертна оценка“. ( вж.уикипедия на google.de - (Schiedsgutachten)google.de.
Пак според този източник „експертното определяне е исторически приета фор​_ма за разрешаване на спорове, използвана в случаите, когато спорът не е достатъчно изкристализирал, страните не са определили позициите, които трябва да бъдат подложени на арбитраж и са съгласни, че имат нужда от експертна оценка. Така стигаме до същинското съдържание на „арбитражната експертиза“, термин, който неправилно се използва в наказателния процес.
Въпреки това разглежданият термин може да допринесе за подобрения в медицинския гражданскоправен спор. С едно споразумение за експертна оценка страните по правния спор могат да се съгласят, въпроси относно това, дали е извършено непозволено увреждане от лекар на пациент да бъдат решени на базата на експертното заключение от лекар, респ. лекари специалисти, които са компетентни да изяснят и разчистят отделни фактически спорове. Страните са длъжни да приемат решението на експертите за задължително. Предпоставка за задължителността на експертизата и нейната обвързваща сила е договорът, който е сключен и с който се възлага на едно трето, неутрално и приемливо и за двете страни лице да даде заключение за медицинския случай. Като всеки договор, обаче и този може да бъде нищожен или унищожаем поради противоречие с морала, закона или порок на волята. Договорът за експертна оценка не е арбитражно споразумение, защото експертът не решава правен спор, а само някои възлови медицински проблеми. Но заключението може да изиграе важна роля за предотвратяване на бъдещо гражданско съдебно дело. Ако то е аргументирано и убедително и за двете страни, няма нужда да се води съдебен процес по иск на пострадалия пациент или неговите близки. И в това се състои разликата между експертната оценка (така нар. арбитражна експертиза в точния й смисъл) и арбитражното споразумение. Второто прегражда пътя към съда, докато експертната оценка – не. С експертната оценка може да се определи и размерът на подлежащите на обезщетение вреди. Това ще бъде договор за определяне размера на престацията.

goleva3Проф. д-р Поля Голева


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


 

Ще се подобри ли болничното лечение след увеличението на цените на пътеките?

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up