Вторник, Ноември 29, 2022
Follow Us

1.Основните права на пациентите не са застинало понятие в медицинското право, а се изменят и допълват с промяната на обществените отношения и обективните условия. Основните права на пациентите, които бяха в центъра на дискусията през първите 5-8 години на миналото десетилетие на 21 век, след световната пандемия от Ковид – 19 промениха своя облик и структура. Появиха се нови права, ограничиха се някои от известните пациентски права в името на защитата на обществения интерес, а други права бяха изместени от нови задължения на гражданите.

Успоредно с промяната на палитрата на основните права на пациентите се промени и правната уредба на защитата на личните данни. В Европейския съюз се извърши реформа в тази сфера, едно от направленията на която беше въвеждането на „правото да бъдеш забравен“. Ако физическо лице не иска неговите данни да бъдат повече обработвани, съхранявани и използвани и ако няма основателни, легитимни причини тези процеси да продължат, данните следва да бъдат заличени. Чрез тази процедура се защитава личната сфера на индивидите. Става дума за защита на поверителността на хората, а не за изтриване на минали събития или ограничаване на свободата на печата.
Защитата на личните данни като защита на информация, произтичаща от личната, не обществено известна сфера на всяко физическо лице, е проявление на конституционния принцип на защита на честта и достойнството на човека.  Със Закона за защита на личните данни от 2002 г., който след приемането на Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39—98) беше съществено променен поради отпадането на голям брой от неговите членове и смяната им с правните норми на Регламента, се осъществи съществена промяна в правния режим на защитата на личните данни. Целта е да се установи по-строга защита на личните данни, която да бъде в интерес на основните права на човека. Така се пресякоха правните средства за защита на основните права със защитата на личните данни.
2.Излишно е да акцентирам върху обстоятелството, че особено важно е значението на защитата на данни, свързани със здравния статус на всеки човек. Трудно бихме си представили, че човек се гордее със свое заболяване, с лечението си, с намалената си работоспосбност и иска те да станат достояние на обществото. Затова регламентът отделя специално внимание на защитата на личните данни в здравеопазването и доказателство за това е изричната й правна уредба в  самостоятелни разпоредби на Регламента. Целта е правната уредба и респективно защитата да се изнесат на по-високо ниво. Данните, отнасящи се до медицинския статус на човека, трябва да се ползват с повишена  защита в сравнение с другите лични данни. Затова пациентите имат право да знаят с какви права разполагат, за да реализират своята защита. 
И тук бих искала да отделя специално място на едно от най-новите права на физическите лица и в частност на пациентите – правото им да искат от администратора на лични данни последните да бъдат заличени (изтрити), известно още кето „право да бъда забравен“ (right to be forgotten), (Recht auf Vergessenwerden). 
Пациентът, чиито данни се обработват от здравно или лечебно заведение  на едно или друго основание, а именно:
- По силата на изрично предоставено от пациента съгласие;
- По силата на изискване на трудовото право и правото в областта на социалната закрила и сигурност;
- Когато обработването се налага за защита на жизненоважни интереси на пациента или други физически лица или за упражняване на правни претенции и най-вече
- Когато обработването е било необходимо заради медицинската диагноза, лечение или осигуряване на здравни или социални грижи;
- Обработването е извършено с оглед  защитата на важни обществени интереси, за архивиране, научно-изследователски или статистически цели,
пациентът разполага с  правото да иска изтриване на обработените данни.
Правото да бъдеш забравен се създаде и закрепи в Регламента за защита на личните данни през 2018 г. като резултат от решение на Съда на Европейския съюз от 9.03.2017 г. (дело Manni C – 398 от 2015 г.) , в което бяха формулирани основните положения и условията на възникване и упражняване на разглежданото право. Става дума за правото на гражданина да иска администраторът да заличи обработена и съхранявана информация за него, която се съдържа в публични регистри. Решението е известно още като  решение Google Spain, а роденото от него право на изтриване намира своето място в чл. 19 от Регламента, който започна да се прилага от месец май на 2018 г.
Макар решението на Съда на ЕС да има за предмет данни, вписани в търговския регистър, произлязлото от него право намери приложение и в сфери извън стопанската и търговската дейност и се разпространи в сферата на здравеопазването, отчитайки чувствителността на данните, свързани с диагностиката и лечението на гражданите.
Чл. 17 от Регламента предвижда, че субектът на лични данни има правото да поиска от администратора заличаването им, когато е налице едно или няколко от следните основания:
- Личните данни не са повече необходими за  целите, за които са били събирани и обработени;
- Субектът оттегля даденото от него съгласие и няма друго основание за обработване на данните;
- Субектът на данните възразява срещу обработването им и няма законови основания, които да имат предимство пред възраженията му;
- Личните данни са били обработени незаконосъобразно;
- Данните трябва да бъдат изтрити по силата на закон или на правото на ЕС, приложими към администратора.
3.Правото на изтриване на данните не е абсолютно право и то отпада по силата на закона, ex lege,
- ако администраторът има правно задължение да обработва данните, изрично уредено в закон или в правото на ЕС и изпълнението му e от обществен интерес или се налага от упражняване на официалните му правомощия;
- поради причини от обществен интерес в областта на общественото здраве. Тези причини могат да се подредят в две групи:
• обслужване на целите на превантивната или трудовата медицина;
• оценка на трудоспособността на работника или служителя;
• медицинска диагноза, лечение, здравни или социални грижи;
• управление на услугите и системите в здравеопазването;
• обработването на данните се налага от националното право, правото на ЕС или от договора с изпълнител на медицински или социални услуги.



От систематичното тълкуване на регламента следва, че неупражняването на правото на изтриване на лична здравна информация се блокира от едновременната даденост на обществения интерес данните да бъдат запазени и някое от горепосочените обстоятелства.
Втората група причини за отказ да бъдеш забравен е свързана с обществения интерес в областта на общественото здраве, катo защитата срещу сериозни трансгранични заплахи за здравето или осигуряването на високо качество и безопасност на грижите, лекарствените продукти, медицински изделия по силата на правото на ЕС или националното право на държавата – членка, при условие, че са предвидени подходящи мерки за гарантиране на правата и свободите на субектите и специално – опазване на професионална тайна;
o когато данните са необходими за целите на архивиране в обществен интерес, за научни или исторически изследвания;-
o ако правото на изтриване направи постигането на тези цели невъзможни;
o когато изтриването би попречило на установяването, упражняването или защитата на правни претенции. В тези случаи данните трябва да се обработват от професионалист, обвързан от задължението за пазене на професионална тайна.
4.Как се упражнява правото на заличаване на лични данни?
Субектът на личните данни отправя искане до администратора, който обработва личните данни. Той подава заявление по начин, определен от администратора с данни за себе си и описание на искането. Ако администраторът откаже да ги изтрие, субектът може да сезира в определен срок Комисията за защита на личните данни. При отказ и на комисията се подава жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаване на отказа.  Решението на админситративния съд подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
5. В заключение би могло да се констатира, че правото да бъдеш забравен в здравеопазването, макар и поставено на по-високо ниво в сравнение с друг вид данни, няма приоритет пред обществения интерес и не може да бъде упражнено, ако причини, свързани със защитата на обществото, налагат запазване и обработване на лични данни, дори те да произтичат от личната сфера на пациента и да се отличават със своя деликатен интимен характер и да са особено чувствителни за някои болни.
Проф. д-р Поля Голева



Ще се подобри ли болничното лечение след увеличението на цените на пътеките?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up