Петък, Август 19, 2022
Follow Us

Случаят с нахлуването на роднините на починал човек на 4.6.2022 г. в Центъра за спешна помощ в Самоков, избухналият скандал между тях и лекарите, опитите за разрушаване на скъпа медицинска техника, още един път доказаха, че проблемът на взаимоотношенията между лекари и пациенти, респ. техните близки, при трагично развитие на обстоятелствата, не е решен и взетите законови мерки – увеличаване на наказанията на нападателите не възпира нападенията и не решава конфликта.

Това е конфликт между напрегнатата професионална дейност на медиците и високата степен на афект у близките, които виждат, че техният любим роднина издъхва в ръцете на медиците. Конфликт между професионализма, квалифицираната медицинска помощ, от една страна и отчаянието и нещастието на засегнатите лица, от друга страна. Крайният резултат на този конфликт е напускането на медиците на лечебното заведение, демотивирането им да работят, нарастване на страха за техния собствен живот, за тяхната сигурност.
Всички знаем обаче, че в момента лекарското съсловие е подложено на голям стрес при упражняване на професията си. Особено през последните години лекарите бяха принудени да излагат живота си на голяма опасност от заразяване, да се борят срещу смъртоносна и неизвестна болест, да въвеждат електронната комуникация с пациенти и с аптеки, да реформират администрирането на работата си. Наред с необходимостта да усъвършенстват медицинските си познания и да адаптират знанията си към нови вирусни заболявания, те са принудени да навлизат дълбоко в една чужда за тях сфера, каквато е електронната комуникация, прочула се напоследък с честото блокиране и атакуване.
Изминалите повече от 30 години демокрация ни убедиха, че от съществено значение за нормалното функциониране на здравната система е правната регулация. Относно обсъждания тук случай правна уредба има. Тя засяга болен човек в изключително тежко състояние, който, очевидно не е могъл да се диагностицира и/или лекува в условията на спешна помощ. Но според лекарите е било опасно същият да се транспортира в София, за което са пледирали неговите близки.
На кои въпроси, породени от процесния казус, нашето законодателство дава отговори?
Първо, медицинската помощ при спешни състояния е задължение на държавата. Тя я организира и финансира, поради което не може да се откаже на здравнонеосигурени лица – чл. 99, ал.1 и чл. 100, ал. 2 от Закона за здравето.
Второ, всяко лечебно заведение е длъжно да извърши необходимия обем медицински дейности, насочени към предотвратяване на смърт, тежки и необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи, усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода – чл. 99 ал. 3 от същия закон.
Трето, лицето, нуждаещо се от спешна медицинска помощ, респективно неговите роднини, информират най-близко разположения център за спешна медицинска помощ, както е станало и при обсъждания казус. Ако центърът не е е бил в състояние да осигури необходимия обем диагностични, консулативни и лечебни дейности, той е длъжен да го настани в най-близкото лечебно заведение, което разполага с нужните за това условия.



Ако е отказан достъп на болния до центъра за медицинска помощ или в случай на пренастаняване - в лечебното заведение поради обстоятелството, че не е здравно осигурен и болният почине, както и при положение, че не са предприети предписаните в алгоритъма на диагностика и лечение действия; ако са извършени нарушения и на други императивни изисквания по чл. 100 от Закона за здравето и лицето е починало или се е влошило неговото здраве, ръководителят на медицинския център или друг медицински специалист следва да носят отговорност за своите неадекватни действия или бездействия. В разглеждания случай следователно трябва да се установи, дали е било възможно транспортирането на болния до София, предвид по-добрите условия за полагане на медицинска грижа, или пътуването само би забавило спасяването на живота и допринесло за бързия летален изход.
Що се отнася до агресивната реакция на близките на починалия или на трети лица по повод неадекватното според тях поведение на лекарите, тяхното деяние подлежи на отделна оценка и същите следва да носят отговорност за своите лични виновни действия, без обаче тя да влияе върху обективната преценка на деянията на медицинските специалисти.
Изобщо в подобни случаи конфликт винаги има. Атмосферата е напрегната до крайност, когато човек, намиращ се в изключително тежко състояние, попадне в лечебно заведение, което не разполага с необходимите медицински специалисти или апаратура за спасяване на живота му. В такива случаи близките също са стресирани и реагират агресивно. Понякога те не осъзнават, че тяхното поведение пречи лекарите да обмислят актуалната ситуация и да вземат най-правилното решение. Конкретният казус следва обаче внимателно и обективно да се изследва, като се установи, дали, ако лекарите при дадените условия бяха взели необходимите мерки, леталният изход нямаше да настъпи.
В тази връзка намесата на юристи и психолози е много важна. Тя би оказала и важно превантивно значение, би засилила доверието на обществото към хората, отдали живота си на най-важната и най-трудна професия в нашето общество. Юристите са длъжни да разясняват правата и задълженията, да подобряват информационната атмосфера във взаимоотношенията и да предотвратяват подобни конфликти. Очевидно е, че строгите наказания не са достатъчни. Не ни трябват толкова много закони, а ни трябват юристи, които да спомагат да добрата организация и функциониране на спешната помощ – системата под най-високо високо напрежение. Превенцията е важна, а не само строгите наказания и напускането на работните места.

Проф. д-р Поля Голева



АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН



 

Спазват ли се правата на здравно осигурените в черноморските ни курорти?

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Добавете коментар

Изпратете

Log in or Sign up