Петък, Май 27, 2022
Follow Us

1.В „Държавен вестник“ бр. 33 от 29.04.2022 г. Министерството на здравеопазването (МЗ) обнародва Наредба за изменение и допълнение на Наредба номер 3 от 2019 г. за медицински дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения и за критериите и реда за субсидиране на лечебни заведения (обн. ДВ бр. 29 от 2019 г, с последващи изменения и допълнения.)

С пар 2 се създаде нова точка 10, с която се допълни приложение номер 2 към чл. 19, ал. 1 - електронен месечен отчет за дейността на лечебните заведения със заглавие „Осигуряване на дейности за поддържане готовността на клиники/отделения по инфекциозни болести за оказване на медицинска помощ при епидемично разпространение на заразни болести“ през периода на обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразни болести. Съгласно пар. 4 от новата Наредба се променят критериите и редът за определяне на учредени от общините и/или държавата лечебни заведения за болнична помощ за дейността им на адреси в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони на страната и за предоставяне на субсидии от МЗ на тези лечебни заведения.Общият финансов ресурс по бюджета на МЗ, определен за субсидиране на посочените по-горе лечебни заведения, се разпределя между въпросните болници в зависимост от броя на обслужваното от всяка болница население (съобразно официалните данни на НСИ), броя на преминалите през предходната година пациенти и обема на извършената дейност, измерен през реализираните приходи от медицинска дейност на годишна база. Броят на обслужваното население се коригира с коефициент, който е толкова по-голям, колкото е по-голям броят на обслужваното от лечебното заведение население. Същата методика се прилага и при определяне на коефициента за коригиране на броя на преминалите през лечение пациенти.Методиката предлага коригиране на два от трите вида коефициенти – обслужавано население, реално преминали през лечебното заведение пациенти и реализирани приходи. Само последният коефициент нараства с намаляване на размера на приходите. Преди изменението на наредбата коефициентът за коригиране беше еднакъв – 0,5, независимо от броя на обслужваното население и на реално лекуваните пациенти. Новата наредба предлага по-висок и диференциран коефициент, който започва от 1,5 и свършва с 0,60 и се намира в обратно пропорционална зависимост от броя на населението и броя на пациентите. Увеличаването на двата коефициента води до увеличаване размера на субсидията, предоставена на конкретното лечебно заведение. Непроменен остава само коефициентът, свързан с приходите.

2. От изложеното е видно, че обект на субсидиране от бюджета на МЗ, т.е. от държавата, са само медицински дейности, за които НЗОК не е заплатила и които са изрично посочени в чл. 2 от Наредбата. Сред тях са държавни и/или общински лечебни заведения, както и лечебни заведения с държавно и/или общинско участие. Те могат да се създават по Търговския закон, по Закона за кооперациите или по чуждестранно законодателство, но за да бъдат субсидирани те следва да имат държавен или общински дял. Според Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) могат да се създават лечебни заведения и само от юридически и/или физически лица без в техния капитал да участва държавата или община – аргумент от чл. 4, ал. 1 ЗЛЗ. Частните болници обаче са изключени от субсидиране от държавата за медицински дейности, незаплащани от НЗОК. В същото време ЗЛЗ в чл. 4, ал. 2 изрично прокламира принципа, че лечебните заведения са РАВНОПОСТАВЕНИ, независимо от собствеността си. Независимо дали са създадени от държавата, от общините или от субекти на частното право, всички те са търговци, защото осъществяват стопанска дейност, а според чл. 19, ал. 2 oт Конституцията на РБ законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. Не са търговци само лечебните заведения, които се създават по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ – изрично чл. 3, ал. 1 от същия закон, а това са центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология и други, описани изрично и изчерпателно в чл. 5, ал. 1 до ал. 3 от ЗЛЗ. Наредбата обаче включва в държавното субсидиране както въпросните центрове и други лечебни заведения, така и държавни и общински болници, които не са изброени в закона, а изключва частните такива. По този начин наредбата нарушава чл. 4, ал. 2 от закона. Наредбата не третира еднакво всички лечебни заведения, а дава привилегия на „преобразуваните държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и на лечебни заведения за болнична помощ с държавно и/или общинско участие в капитала, доколкото  само те се субсидират от МЗ за медицински дейности, необхванати от задължителното здравно осигуряване- чл. 3 от Наредба номер 3/2019 г., ако отговарят и на другите условия – осъществяват едни от описаните в същия член медицински дейности. Една част от тях представляват лечение на инфекциозни заболявания, включително предотвратяване на епидемиологичен риск. Тук безспорно влиза Ковид – 19, който се появи след приемане на наредбата. При промените през 2020 г.(ДВ бр. 83 от 25.09.2020 г.), наредбата съобрази обстоятелството, че не само държавни и общински болници поеха огромния брой болни, a в лечението се включиха и голям брой частни болници. След промените наредбата включи в кръга на субсидираните субекти всички лечебни заведения, включително и тези от частните, които поддържаха готовност на клиники и отделения по инфекциозни болести и оказваха на ковид болните медицинска помощ, но субсидирането се отнасяше само за периода на извънредното положение и извънредната епидемична обстановка. Тази норма не е отменена и тя ще продължи да се прилага, но само ако се появи ново епидемично разпространение на заразна болест и компетентните органи обявят извънредно положение или обстановка – чл. 5а, т. 2 от наредбата. Извън  тези случаи недържавните и необщинските лечебни заведения не получават субсидии, които иначе се предоставят на държавни и общински  лечебни заведения или на такива с държавно или общинско участие (без значение с какъв дял в капитала) за оказване на медицинска помощ в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони.

3. Понастоящем в условията на задължително здравно осигуряване  пакет от здравни услуги се осигурява от НЗОК. Протича постоянен процес на прецизиране на обемите и цените на съдържащите се в него здравни услуги.  Липсата на равнопоставеност на лечебните заведения в зависимост от вида на собствеността им в сферата на субсидирането от държавата злепоставя тези от тях, които не разчитат на държавната безвъзмездна помощ. Различното отношение на държавата към държавни и общински болници от една страна и частни лечебни заведения, от друга страна, е незаконно и противоконституционно. Това ще има и отрицателен ефект върху процесите на миграцията на добрите медицински специалисти. По-доброто финансиране на държавните и общински болници ще доведе до отлив на добрите лекари от частните болници и до преминаването им към държавни и общински лечебни заведения, в които ще им бъде осигурено по-добро заплащане. Постепенно частните болници ще се закриват, а пациентите ще бъдат лишавани от по-добрите условия на лечение в тях.  Резултатът от противоправността на наредбата е нарушаване на правилата на конкуренцията. Инжектирането на държавни и общински болници с финансов ресурс и отказването на такъв на частните болници  води до ограничаване на конкуренцията между лечебните заведения и до нарушаване на Конституцията на Република България – чл. 19, ал. 2. 

Проф. д-р Поля Голева


АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН

Одобрявате ли закриването на дирекцията за правата на пациентите?
 

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Добавете коментар

Изпратете

Log in or Sign up