Петък, Май 27, 2022
Follow Us

1. Пандемията от Ковид – 19 постави здравеопазването ни пред много предизвикателства. Появиха се нови събития, нови явления, които не бяха или бяха малко познати досега. И не става въпрос за новите и неизвестни медицински аспекти на заболяването, а за нови морални и преди всичко правни проблеми. Един от тях е дали правото на достъп до медицинска помощ е гарантирано и дали някой има предимство да бъде лекуван. Чий живот трябва да бъде спасен, ако апаратите или животоподдържащите апаратури не достигат и лекарят бъде изправен пред дилемата – кой от двама или повече пациенти следва да получи животоспасителния апарат, за да oживее?

Макар сега обстановката у нас да е спокойна и този въпрос да не стои на дневен ред, той се постави по време на пиковете на пандемията, а и не е изключено утре той отново да стане актуален, предвид неспокойната и несигурна световна обстановка, в която живеем. Може ли да бъде съден лекар и да му се търси наказателна или гражданска отговорност, ако е обърнал внимание на един пациент, а е оставил друг да умре без лекарска помощ и в резултат на неоказана медицинска помощ, при положение че се докаже наличието на причинна връзка между бездействието на задълженото лице и смъртта на неполучилия помощ пациент. Има ли приоритет между пациентите в условията на недостиг на лекари и/или на дефицит на медицински апарати и лекарства? Това е така нареченият избор на пациент. На нас досега ни беше известно понятието „избор на екип“, но животът може да ни поднесе и едно ново понятие - „избор на пациент“.
В законите и наредбите няма отговор на въпроса, как трябва да постъпи лекарят или лечебното заведение. А той не е съвсем нов, защото в практиката на спешната помощ през годините е имало случаи, когато един лекар е трябвало да даде първа медицинска помощ на няколко пострадали при злополука – транспортна, производствена, терористична и прочее. По време на пиковете на пандемията възникна въпросът, може ли лекарят да спре единствения или последния свободен кислородния апарат на тежко болен от Ковид – 19, за да го постави на друг, току-що приет пациент в също толкова тежко състояние? Правото мълчи и не казва нищо. Нормите за отговорността също не ни помагат, защото понятията вина, действие, бездействие, противоправност не са дефинирани за поведението при подобни условия. При тази тежка ситуация на колизия би следвало да предоставим свободата на лекаря да реши въпроса по собствено усмотрение1. Добрият лекар взема решение след преценката на шансовете за преживяване на болните, времето на приемането и престоя на пациента в лечебното заведение2. Като единствена правна граница тук бихме посочили признаците, въз основа на които той не трябва да взема своето решение. Критериите не трябва да бъдат пол, политическа принадлежност, раса, образование, имуществено положение, т.е. признаците, посочени в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на РБ за дискриминация.3 С други думи, правото на достъп е тясно свързано с основния принцип на Конституцията, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлеждност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. С оглед спецификата на извънредната обстановка и на нейния епидемиологичен характер тук бихме могли да добавим, че не трябва да се прави разлика и между здравноосигурени и нездравноосигурени пациенти, пациенти, които са платили или са готови да си платят лечението и такива, които молят за безплатна помощ, български граждани или чужденци с право или без право на пребиваване в страната, ваксинирани или антиваксъри.
Явлението „избор на пациент“ е свързан с въпроса, как се реализира правото на достъпна медицинска помощ в извънредна пандемична обстановка, предизвикана от разпространението на SARS-COV- 2, причиняващ заболяването от COVID – 19, когато здравната система не може да осигури квалифицирана лекарска помощ и се налага едно лице в тежко състояние да бъде оставено в ръцете на санитари, студенти или обикновени граждани.
Проблемът също така виси с голяма сила и в случаите, когато лекарят е поставен пред избор да спасява живота на пациент с положителен тест или на пациент с отрицателен тест, намиращи се в еднакво тежко и животозастрашаващо състояние. Мисля, че и на тази плоскост никой няма предимство и привилегия при упражняване на правото да иска надлежното и квалифицирано лечение, независимо дали се намира в „заразено“ или „чисто“ място.
И накрая смятам, че, че лекарят, както и здравното заведние няма право да избира пациента и би следвало да носи отговорност, ако при настъпил летален изход се докаже, че пациентът би живял, ако навреме му беше оказана квалифицирана медицинска помощ, независимо при какви обстоятелства той се е намирал в болничното заведение. Разрешението трябва да бъде в полза на пациентите. Здравната система, конкретният субект на медицинско обслужване трябва по всяко време да разполагат с достатъчен квалифициран екип, медицински изделия, апаратура, транспортни средства и места за настаняване, за да се предотврати крайно нежеланото явление „избор на пациент“.



2.При изследване на правото на достъп до медицинска помощ е необходимо да се анализира понятието за медицинско обслужване и неговия обхват. Какво трябва да разбираме под право на достъп до медицинско обслужване? Каква е неговата правна природа и основно право на човека или е то? Предмет на изследване са обхватът и границите на правото на достъп до медицинско обслужване и правните средства за неговата защита.
По своята същност правото на достъп до медицинско обслужване е субективно4, индивидуално, законоустановено, неотменимо основно право на всеки гражданин, което е прокламирано в Закона за здравето и е тясно свързано с правото на живот – основополагащото конституционно право на всяко лице. То е притезателно право, насочено към държавата, от която се претендира да създаде условия за неговото реализиране. Доколкото човек не може сам да удовлетвори своята нужда от лечение и спасяване на живота му, то е право да се иска от компетентните органи и субекти на медицинското право да предоставят възможност на нуждаещия се да получи достъп до медицински специалисти, апаратура за диагностициране и лечение, престой в болнично заведение и манипулации, необходими за спасяване на живот и за опазване и подобряване на здравето. Правото се удовлетворява, когато на нуждаещото се от медицинска помощ лице се предостави реален достъп до надлежното здравно заведение. С настаняването на лицето в болничното заведение или с оказването на достъп до медицинско облужване правото постига своята цел. То не се разпростира по-нататък върху самото лечение и диагностициране, което обуславя възникването на друг вид право на пациента.
Правото няма имуществен характер, но насрещното задължено лице трябва да направи разноски, за да създаде условия за неговото упражняване. Правото на достъп е елемент от правоотношение между човека, нуждаещ се от медицинско обслужване и държавния орган, който има задължението да го обезпечи – министъра на здравеопазването.
То има публичноправен характер и е адресирано до орган на държавното управление, а не до субект на частното право. Правото на достъп до медицинска помощ или медицинско обслужаване е право на всяко лице да иска от държавата да осигури условия за оказване на медицинска помощ, когато са налице предпоставките за това – да създаде здравни и лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, да осигури необходимите специалисти, които имат знанията и уменията за диагностициране и лечението на нуждаещите се лица, да определи реда, по който се извършват медицинските услуги.
Разглежданото право служи на личните и жизненоважните интереси на всяко физическо лице. То възниква в момента на раждането на човек и продължава до неговата смърт.
По своето съдържание и обхват правото на достъп до медицинско обслужване обхваща правото на физическото лице да бъде допуснато до преглед от лекар, притежаващ съответната квалификация за диагностицирането и лечението на неговото страдание. По-нататък правото на достъп е право на лицето да бъде надлежно диагностицирано неговото страдание – физическо или психическо; правото да получи качествено и достатъчно ефективно лечение, както и правото да закупи от аптеките или да получи безвъзмедно лекарствата и медицински материали, ако са налице условията за достъп до безплатни медикаменти.
Съществуват особености при изпълнението на насрещното, корелативно свързано с правото на гражданина, задължение на държавата, когато последната се намира в обявено извънредно положение, продължило в извънредна обстановка, защото те са свързани с живота и здравето на гражданите.

На първо място следва да се види, как се реализира правото на достъпна медицинска помощ в извънредна пандемична обстановка, предизвикана от разпространението на SARS-COV- 2, причиняващ заболяването от COVID – 19, когато здравната система не може да осигури квалифицирана лекарска помощ и се налага едно лице в тежко състояние да бъде оставено в ръцете на санитари, студенти или обикновени граждани.
На второ място идва въпросът, включва ли това право и правото на избор на ваксина и изобщо достъпа до имунизация.
На трето място е необходимо да се установи, дали гражданинът е имал достъп до лекарствата, които биха го излекували, облекчили болките или предотваратили влошаването и дори леталния изход от заразното заболяване.
На четвърто място правната уредба трябва да предвиди, какви последици възникват, ако това право не може да се реализира и лицето, нуждаещо се от спешна медицинска помощ, почине. Има ли причинна връзка между смъртността по време на ковид пандемията и трудностите при реализиране на правото на достъп до медицинска помощ? Досега никой не е изследвал или разследвал този въпрос, въпреки че в медиите се появиха няколко зловещи случаи на смърт на пациенти в линейки или на стъпала на болницата, в очакване някой да им окаже квалифицирана медицинска помощ. На този етап служебният министър на здравеопазването е възложил на Националния център по обществено здраве и анализи в рамките на 30 дневен срок да направи анализ за високата смъртност в периода на епидемията от COVID-19. Посоченият за анализиране период е от началото на март 2020 г. до края на май 2021 г.
Досега причините за високата смъртност са обяснявани общо в публични изяви на здравните власти с принципно лошото здравословно състояние на населението - затлъстяване, диабет, болести на сърцето и кръвоносните съдове. Всичко това са предпоставки за усложнения и фатален изход при разболяване от COVID-19. Друг посочван до момента аспект е, че в България за починал от COVID-19 се зачита всеки, при който е доказано наличието на вируса, макар и да има водещо друго заболяване. В същото време не било известно дали и другите държави така отчитат статистиката си.5
Темата е актуална предвид сегашната, а може би и бъдещата ситуация на множество заразени и лица с хронични или обострени заболявания в условията на ограничен достъп до медицинско обслужване6.
golevaПроф. д-р Поля Голева


1 Такова е разрешението в германската медицинскоправна литература относно поведението на лекаря в условията на дефицит на възможностите му да упражнява професията си – вж. Deutsch,Еrwin, Andreas Spickhoff. Medicinrecht, Springerverlag, Wiesbaden, 2008, S. 413.
2 В немската литература са дискутирани много казуси, свързани поведението на лекаря при дефицит на медицинско оборудване поради големия брой пациенти – вж. Beecher, Scarce Resources and Medical Advancement. Daedalus Verlag, 1969, S. 275; Kuenschner, Wirtschaftlicher Behandlungsverzicht und Patientenauswahl, 1992, Springer Verlag, S. 311 ff.
3 В същия смисъл вж. цитираните в предходната бележка под линия автори – с. 413.
4 Следва да се отбележи, че в теорията не само у нас, но и в другите развити законодателства няма единство относно съдържанието на субективното право – вж. Larenz, Karl. Allgemeiner Teil des deutschen buergerlichen Rechts. 5 Auflage, Beck Verlad, Muenchen, 1976, S. 183
5 Вж. Зехирова, Златина. До месец трябва да има анализ за причините за високата COVID смъртност В: www.dnevnik.bg. Посетено на 2.06.2021 г.
6 И досега в медиите се съобщават за случаи на отказ да се приеме болен. Последният ми известен случай е съобщен от телевизия НОВА: Майка сигнализира, че две болници отказват да приемат 9-месечното ѝ бебе в тежко състояние. През нощта детето ѝ е било с 40 градуса температура, сатурация под нормата и не е можело да диша нормално. Жената е отишла спешно първо в "Пирогов", а после и в "Александровска" болница, като и от двете лечебни заведения са отказали прием. В крайна сметка детето е прието във Втора градска болница. Вж. www.novatv.bg. Посетено на 3.06.2021 г.


АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН


 

Одобрявате ли закриването на дирекцията за правата на пациентите?

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Добавете коментар

Изпратете

Log in or Sign up