Петък, Август 19, 2022
Follow Us

Повече от два месеца след пристигането на първите украински бежанци в България, те продължават да са в същото неведение, в което бяха и при в началото, може би единствено с разликата, е че към днешна дата картината за топлото българско посрещане е придобила по-реалистичен и далеч не толкова съвършен вид.

И докато обикновения български гражданин, приютява, дарява и помага както може, то държавата не впряга кой знае какви усилия, поне що се касае до здравеопазване.
С промените в Закона за здравното осигуряване, на бежанците получили Временна закрила се гарантираха здравни права и задължения идентични с тези на българските граждани, но основните подробности и днес се уточняват в постановление на Министерски съвет. Дори и с напълно влезли в сила изменения поставянето им в напълно равно положение с българските граждани не е съвсем правилно, защото бежанците не са в равностойно положение спрямо постоянно пребиваващите жители на една страна. Истината е, че тези законодателни промени, били те и добронамерени, не им гарантират особена помощ. Голяма част от тези хора пребивават в страната почти три месеца, а решение на здравните им проблеми няма.
Хората с хронични заболявания,
включително и тези приемащи лекарства по протокол, също са приравнени към българските граждани. Те ще могат да си получат лекарствата след като официално получат статут на временно пребиваване ( или друг, в зависимост от това какъв кандидатстват ). След това трябва да посетят специалист по заболяването им или дори комисия. Според българското законодателство издаването на първия протокол отнема 2 месеца, но и пак според него, скъпо струващото лечение се предписва едва след като пациентът е бил известно време на базисно лечение и то доказано не му е помогнало. В най-добрия случай от пристигането до получаването на лекарствата ще се чака 2, 3 или повече месеци. За пациентите с онкологични заболявания, такъв период без лечение би бил, ако не смъртоносен, то със сигурно значително ще влоши състоянието им. Второ впрочем се отнася и за редица други заболявания.
Пациентите с трайни увреждания,
освидетелствани с трайна нетрудоспособност в Украйна, няма да могат да се възползват от правата си тук, докато не минат българската процедура и не им бъде определен процент нетрудоспособност от български ТЕЛК. Преди това, те трябва да получат статут на временно пребиваващи ( или друг). , след това да посетят НОИ, там, където са регистрирани, заедно с документите, които имат. От НОИ трябва да изпратят документите в Столично РЗИ за превод, а те на свой ред до Регионалната картотека на медицинската експертиза, след превода. Това разбира се, ако пациентът разполага с документи. Ако не разполага, ситуацията доста се усложнява, без значение колко видимо е увреждането му. Този въпрос, между другото, е уреден принципно в Наредбата за медицинската експертиза, няма нищо общо с каквито и да било нововъведения или облекчения и важи за всички случаи при които се прилага международен договор за социална сигурност или европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност, свързани с извършването на оценка на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.
Ваксинациите на децата
Украинския ваксинационен календар се различава от българския. Например в Украйна се прилага жива полиомиелитна ваксина, а добре известни са случаите на ваксиноасоцииран паралитичен полиомиелит. За да започнат да посещават детски колективи, украинските деца трябва да се приравнят към българския ваксинационен календар, като им се поставят ваксините, които не са им поставени в Украйна, заради различията в календара. НО като доказателство за това срещу какво е имунизирано детето, трябва да бъдат представени документи. Според препоръките на българските здравни власти, деца без документ за имунизация се приемат за неваксинирани и им се поставят всички ваксини отново. Много родители, съвсем разбираемо, не желаят вече ваксинираните им деца да бъдат ваксинирани повторно, а и до сега не е станало ясно кой ще поеме отговорност при евентуална нежелана реакция или ефект от такива действия.


Така вече трети месец много от децата не могат да посещават детска градина, а помощта на държавата чак сега включи намерение за изграждане на детски центрове – нещо, което отдавна трябваше да е налице, защото дори за напълно ваксинираните в Украйна деца ще е необходимо време да се приравнят към българския имунизационен календар, заради необходимостта да се изчаква между отделните ваксини, а до тогава те няма да посещават нищо.
Друг въпрос, за който пък изобщо не става дума, при така различаващия се календар и ниското ваксинационно покритие в Украйна, е - какъв в ваксинационния статус на придружаващите ги възрастни и само при децата ли е възможно разпространение на ваксини предотвратими заболявания.
От проведения в краая на минаата седмица брифинг, на МС стана ясно, че бежанците от Украйна не са здравноосигурени, поне до сега, и тепърва, след като се прие постановлението на МС ще влязат в сила новите разпоредби на ЗЗО, според които държавата ще плати здравните им осигуровки за 3ри месеца, а след това ще трябва да се справят сами. Не стана ясно обаче кои три месеца ще плати, защото за някои от тях вероятно вече изтичат. Обещани бяха механизми за облекчаване на процеса на записване в детски заведения, но без дори и дума да споменава за имунизациите и без каквото и да било намерение да се направи опит да се получи информация за ваксинационния статут на децата по официален ред от Украйна. 

С това се изчерпва здравната помощ за бежанците в България. Времето за адекватна реакция отдавна изтече и спокойно можем да кажем, че що се касае до здравеопазване те не са особено подпомогнати. Все още очакват платени здравни осигуровки, равен достъп до медицинска помощ и лекарства, без които едва ли могат да продължат напред.

 

АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН

Спазват ли се правата на здравно осигурените в черноморските ни курорти?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Добавете коментар

Изпратете

Log in or Sign up