Вторник, Юни 18, 2019

questionАпелативният съд в София отмени решение на Софийски градски съд, с което НЗОК беше осъдена да заплати надлимитна дейност на Казанлъшката болница. Любопитно е, че в мотивите си Апелативният съд стига до извода, че налагането на лимити на болниците не нарушава правата на пациентите, а обратното е в техен интерес. Ето и част от тях:
„Същността на правния спор се свежда до отговор на въпроса действителни ли са уговорките в сключения договор, с които задължението на НЗОК да заплаща осъществената от лечебното заведение медицинска помощ е ограничено до уговорения в приложение № 2 към договора обем.
Съгласно установеното, по обща воля на страните, обективирана в процесния договор, задължението на НЗОК да заплаща осъществената от болницата медицинска дейност е ограничено по обем, определен на месечна база, конкретизирана по клинични пътеки в приложение № 2 към договора, което означава, че при действителност на тези клаузи НЗОК няма задължение да заплащането надлимитна дейност по сключения между страните договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки.
Клаузите на договора не са нищожни.

Това лимитиране не нарушава правото на здравноосигурените лица на достъп до медицински услуги, а тъкмо обратното - осигурява и обезпечава това право, като регулира законово държавното финансиране на здравеопазването по начин, че заплащането му да се осъществява регулярно в рамките на бюджетната година.
Това е така, защото като всяка бюджетно обезпечена функция и закупуването на здравни дейности по смисъла на ЗЗО налага необходимост от планиране и контрол за ефикасно и ефективно използване на средствата, които не са неограничени.
Закупуването на неограничени по обем здравни услуги (надлимитни такива) с ограничени и предварително рамкирани (бюджетни) средства е икономически неосъществимо и затова нормативната уредба предвижда правила за изпълнение разходната част на бюджета на НЗОК, които няма основание да се считат за стоящи в противоречие с конституционните разпоредби.
Предвиденият ред за регламентиране финансирането на конституционното прогламираното социално право на достъпно здравеопазване изключва пълната свободата на договаряне, като сключеният между страните договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки следва да се тълкува в контекста на нормативно утвърдените финансови отношения между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ.
По силата на чл. 45 ЗЗО НЗОК дължи да закупи договорената и оказаната медицинска помощ на осигурени лица, но разпоредбата на чл. 51 ЗЗО уточнява, че медицинската помощ извън обхвата на чл. 45 и договореното в НРД, не се закупува от НЗОК, което още веднъж установява принципа на допустими ограничения при закупуването на медицинската помощ и изключва разбирането , че НЗОК дължи безусловното й заплащане.
Затова и претенцията за заплащане стойността на тази надлимитната медицинска дейност, основана на сключения договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки се явява неоснователна.”
Мотивите на съдиите Иван Иванов(Председател), Зорница Хайдукова и Валентин Бойкинов(докладчик) са не само в противоречие с тези на Окръжния съд, но и с мотивите на поне 50 други състава на окръжни и апелативни съдилища от цялата страна по аналогичните спорове на други болници с НЗОК.
Разсъжденията на Иванов, Хайдукова и Бойкинов, макар да не са доведени до край водят до заключението, че право да получат безплатна медицинска помощ имат само тези пациенти, които са се разболели преди изчерпването на лимита. Следователно пациентите са развнопоставени само по отношение на събиране на здравните вноски, но не и при получаването на медицинска помощ, където според този съд първият по време е първи по право.
Интересен е и един друг въпрос, на който не се открива отговор в мотивите – кой трябва да плати за лечението, тъй като е безспорно, че то струва пари – за заплати и осигуровки, медикаменти, консумативи и пр.?
Ако приемем за вярна тезата, че НЗОК не е длъжна да плати за лечението на тези здравноосигурени лица, това означава ли, че здравноосигурените лица, трябва да заплатят?
Ако едно здравноосигурени лице е задължено да заплати за лечението си за какво тогава е осигурено?
Наличието на няколко противоречиви решения за надлимитна дейност означава, че окончателното решаване на спора ще стане с решение на Върховния касационен съд, който трябва да уеднакви практиката в страната.

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up