Неделя, Януари 24, 2021
Едно си баба знае, едно си бае

През последният месец министерството на здравеопазването публикува на Интернет сайта си 20 проекта на наредби за медицински стандарти за обществено обсъждане. Поставям в кавички думата „нови“, защото няма съществени разлики в съдържанието на новите и предишните, отменени от Върховния административен съд, медицински стандарти.
Според сегашната редакция на чл. 6 на Закона за лечебните заведения, „Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.“

Граматическото тълкуване на текста не дава еднозначен отговор дали медицинските стандарти се отнасят само до качеството на медицинската помощ или включват в себе си и защитата на правата на пациентите. Законът за здравето определя качеството на медицинската помощ като едно от множеството права на пациента, посочени в общо 13 точки.
От съдържанието на публикуваните за обществено обсъждане 20 медицински стандарта се вижда, че те не третират защитата на правата на пациента.
Осигуряват ли тези „нови“ медицински стандарти качество на медицинската помощ? Краткият и категоричен отговор на този въпрос е НЕ.
На първо място защото в тях не може Да бъде намерена дефиниция на понятието „медицинска помощ“, дали това е продукт или услуга и каква е неговата характеристика. Не можеш да гарантираш качество на нещо, което не е определено. Медицинските стандарти са разписани по специалности, от което може да се направи извод, че според издателя – МЗ, продуктът/услугата за всяка отделна специалност е различен, но остава недефиниран при нито една от тях.
На второ място, задължително условие за постигане на качество на продукта/услугата е стабилно функциониране на документираната система за управление на качеството на продукцията. Нищо такива няма да намерите в който и да е от двадесетте проекта на медицински стандарти. Не се разглеждат подходи и механизми за развитие на способностите на лечебните заведения да удовлетворяват изискванията на всички заинтересовани страни: собствениците, служителите, обществото, потребителите, доставчиците. Наредбите на МЗ изобщо не разглеждат процеса на оказване на медицинска във веригата „доставчик – организация – потребител.“ Следователно, те не са насочени към удовлетворяване на потребностите на потребителя – пациент.

На следващо място, каквото и да е съдържанието им, базово изискване за приемане на стандарти за качество е постигането на консенсус на заинтересованите страни. Това може да се види, както от правилата за приемане на международните стандарти за качество, така и от начина на приемане на Българските държавни стандарти. В нашия случай, не само не е постигнат консенсус, но той не е и търсен. Медицинските стандарти се изготвят от тесен кръг хора, включващ няколко чиновника от МЗ и неколцина влиятелни в своята специалност професори. Публикуват се за обществено обсъждане, но министърът не е обвързан с приемане на направените предложения, нито дори с коментар по тях.
Това води до следващия дефект на избрания подход.
Приетите с наредби медицински стандарти са задължителни за изпълнение от всички лечебни заведения. Обратно, стандартите за качество, което може да се види и в нашия Закон за национална стандартизация, са доброволни. За това в нашия случай не може да се говори за стандарти, а за минимални задължителни изисквания към дейността на лечебните заведения, които имат само косвена връзка с качеството на продукта/услугата.
На следващо място, прилагането на приетите с наредби медицински стандарти е задължително и се контролира от министъра на здравеопазването, чрез неговия орган ИАМН. Само, че министърът на здравеопазването е собственик на 1/3 от болниците.
Това води до друг дефект на медицинските стандарти – същите са наложени от един от собствениците на равнопоставени и конкуриращи се на пазара предприятия. Все едно Мерцедес да определя на какви изисквания да отговарят и как да работят БМВ, Форд, Пежо и всички останали автомобилни производители. Това е очеваден конфликт на интереси, който може и се използва често за постигане на привилегировано положение на пазара за държавните болници.
Все пак много по-често медицинските стандарти се използват за постигане на частни интереси на тези, които могат да влияят на списването им. Могат да бъдат дадени стотици примери за подобни текстове, вмъкнати без обяснени и обосновка. Най-често използваните за тази цел „инструменти“ са изисквания към персонала, изисквания към допълнителни структури и звена, изисквания за квалификация и др. С поставянето на ненужни и специално измислени за целта изисквания се елиминират конкурентни ЛЗ, които не могат да отговорят на тях и пазара се преразпределя административно. Това е единственият видим ефект от медицинските стандарти.
Най-голямото доказателство за тяхната непригодност е качеството на медицинската помощ у нас. Наредби за медицински стандарти се издават/изменят от средата на 2002 година, когато е приета поправката в Закона за лечебните заведения. След близо 20 години, независимо от въведените медицински стандарти, качеството на медицинската помощ у нас си остава едно от най-ниските не само в ЕС. За това свидетелстват повечето измервани медико-статистическите показатели, като обща и детска смъртност, средна продължителност на живота, брой хоспитализации и др. Плачевното състояние на здравната ни система, в това число и на качеството на медицинската помощ се видя най-добре от всички в края на миналата година, когато България постави нов световен рекорд по обща смъртност, в резултат на неспособността на здравната система да окаже качествена медицинска помощ по време на епидемията с Ковид-19.
Към казаното до тук можем да добавим няколко думи за качеството на самите нормативни актове. Фактът, че през последните няколко години 37 от тях бяха отменени от Върховния административен съд, като незаконосъобразни, сам по себе си говори достатъчно за капацитета на нормотворците.
Тъй като „новите“ стандарти в голямата си част са препис на отменените от съда, не е реалистично да се очаква подобряване на медицинската помощ. Напротив има основания да се твърди, че точно стандартите в този им вид, са една от причините за лошо качество на медицинската помощ, за нейното оскъпяване и за затруднения достъп на пациентите, което си видя най-ясно в разгара на епидемията.
Със съжалени констатирам, че министър Ангелов, който започна обещаващо своя мандат, е на път да го завърши, като повечето други преди него, след като се е поддал на натиска на лобистите за приемане на наредбите в този им вид. Много жалко и за пациентите и за медиците, защото дори жестокият урок, който получихме покрай Ковид епидемията, не е бил достатъчен да накара здравните власти да се замислят за нуждата от промяна.
Д-р Стойчо Кацаров

Как се справи Правителството с кризата с Ковид до сега?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.
  • Публикуването на коментара е спряно.
    пациент · преди 8 дни
    Поздравления, д-р Кацаров! Хаосът в здравеопазването се задълбочава през всички години след смяната на системата. Пандемията само го освети. Видяното е отчайващо...

    Вероятно е нужен здравен омбудсман, който поне да вдъхва надежда на страдащите и да "ръчка" проблемите. Вие сте подходящ за този важен за обществото пост.
  • Публикуването на коментара е спряно.
    Богомил Бойчев · преди 9 дни
    Благодаря Ви за коментара д-р Кацаров! Тази административна хулиганщина побърква все по-голяма част от страната и води до обезверяване и озлобление на колегите. И в тази административна луда въртележка се завъртаме всички в безкраен водевил. И всичко това в една толкова консервативна сфера като здравеопазването.
Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up