Вторник, Декември 01, 2020
КС: Правото на личен живот е валидно и по време на епидемия

По искане на шестдесет и трима народни представители от БСП, Конституционният съд се произнесе с решение по к.д. № 4/2020 г., с което обяви за противоконституционни чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал.  5 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения и § 51 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците .

Отменените текстове задължават доставчиците на електронни услуги, като например мобилни оператори, доставчици на Интернет и др., да съхраняват за срок от 6 месеца всички трафични данни за местоположението на своите клиенти и дават безпрепятствен достъп до тези данни на всички структури на МВР. Задължението за съхраняване на данни дори не е обвързано с периода на извънредно положение и се отнася не само за Ковид, а за всички инфекции, за които МЗ прецени, че съществува опасност за общественото здраве. На практика отменените текстове дават възможност на властите безконтролно и без съдебна санкция да следят всички граждани на страната.
В мотивите на съда може да се прочете:
Предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от шест месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за конкретните цели, изброените в шест пункта в чл. 251б, ал. 1 ЗЕС. Тези трафични данни дават информация за това кой, кога, откъде и с кого е разменял електронни съобщения или е провеждал разговори по мобилен телефон. Достъпът до данните по  чл. 251б, ал. 1, т. 6, като част от трафичните данни, води до установяване на идентификатор на ползвани клетки, т. е. определяне на местоположението на дадено лице. Данните, разкриващи съдържанието на пренасяните електронни съобщения – кореспонденцията и разговорите не са предмет на  уредбата, свързана със запазването и достъпа до данни за трафика на електронни съобщения, а се регламентира от Закона за специалните разузнавателни средства.
Посредством достъпа до данни за трафика на електронни съобщения, предмет на конкретната обсъждана хипотеза, относно даден потребител, може да се разкрие неговото движение и контакти в течение на продължителен период от време – шестмесечен период, посочен в ал. 1 на чл. 251б ЗЕС и относим за всички законови хипотези, изброени в ал. 2 на чл. 251б ЗЕС.

Атакуваната промяна в чл. 251б, ал. 2, изречение 3 ЗЕС предвижда данните, съхранявани от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, необходими за установяване на идентификатор на ползваните клетки, освен за нуждите на националната сигурност, за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления, в това число за целите на предотвратяване на тежки престъпления в рамките на оперативно-издирвателната дейност по реда на глава девета от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, и за осъществяване на операции по издирване и спасяване на лица в случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия, да се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 ЗЗ, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация или лечение.
Свързана с оспорваните допълнения в ЗЕС е изричната уредба в  чл. 215 от ЗЗ (редакция – доп.  ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) на така нар. принудително „довеждане” в местата за лечение или изолация. В чл. 215, ал. 2 ЗЗ се предвижда следното: „Лицата по ал. 1, отказали да се явят доброволно за изолация и лечение, както и лицата, които не изпълняват задължителната изолация, се довеждат принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол, на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ или на лекаря, насочил лицето за хоспитализация”.
В гласувания текст на § 41 ПЗР не е посочено, че мярката се отнася само за периода на извънредното положение, както изрично е установено в други разпоредби от приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, с които се изменят други закони. Създадената за органите на МВР правна възможност за получаване на незабавен достъп до данни за комуникационния трафик по чл. 251б, ал. 1, т. 6 ЗЕС не се преустановява автоматично с края на извънредното положение, а според § 51 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, се прилага „до отпадане на необходимостта от принудително изпълнение на задължителната изолация и болнично лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват заповедта за задължителна изолация и лечение“.
Съгласно чл. 61 ЗЗ мерките за задължителна изолация и/или болнично лечение, във връзка с които е въведен незабавният достъп до трафични данни по чл. 251б, ал. 1, т. 6 ЗЕС, за изпълнение на принудително довеждане на лица, не са свързани само с епидемията от COVID-19. На задължителна изолация и болнично лечение  подлежат не само заразоносители и болни от COVID–19, но и от други тринадесет вида болести (холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром и туберкулоза с бацилоотделяне). Обхватът на засегнатите от обсъжданата ограничителна мярка лица се разширява с разпоредбата на ал. 3 на същия член, която предвижда възможност министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор да разпореди задължителна изолация и на заразоносители и болни от болести, извън упоменатите в ал. 1 на чл. 61 ЗЗ.
Чрез предвидения с атакуваната уредба (свързана с чл. 61 и чл.215  ЗЗ),  пряк и незабавен достъп до трафичните данни по чл. 251б, ал. 1, т. 6 ЗЕС, чиито оператори са длъжни да съхраняват в продължение на шест месеца, дори да не се разкрива съдържанието на комуникацията, е възможно да бъде събрана чувствителна информация за начина на живот, навиците, придвижването, интересите, политическите и други предпочитания на субекта на данни. Посредством филтриране и анализ на тези данни могат да бъдат изградени сравнително точни профили за консуматорските, културните и политическите предпочитания на отделния индивид или групи хора.
Тъй като въведеният с оспорения нормен комплекс в ЗЕС режим на запазване и  достъп до трафични данни по чл. 251б, ал. 1, т. 6  по своя характер и същност представлява намеса в личното пространство на гражданите, то гарантираната в чл. 32, ал. 1 от Конституцията неприкосновеност на личния живот служи като критерий за оценка на конституционосъобразността на атакуваните разпоредби.
Във всяко демократично общество неприкосновеността на личната сфера  на индивида е ценност от най-висш конституционен порядък. Намесата на държавата  в тази сфера не е изключена и един от начините  за това е чрез  законово предвидения достъп на полицията и органите за сигурност до данните за трафика на електронни съобщения. Посоченото  с оспорения нормен комплекс натрупване на половингодишна база данни от комуникационен трафик ( чл. 251б, ал. 1, т. 6 ЗЕС) и възможен достъп до него в рамките на същия срок, макар и само за един вид данни – относно  административните адреси на клетки на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа, от които е генерирано или в които е терминирано повикване, позволява да се придобие информация за трайните, обичайни, инцидентни прояви на конкретното лице, а също и систематизиране по различни критерии на местата, които то посещава трайно, често, рядко или инцидентно. Проследяването на данните, които са необходими за установяване на идентификатор на ползваните клетки за един продължителен период от шест месеца, дава възможност за получилия информацията да формира представа за личните предпочитания на индивида, дори неговите склонности, увлечения и слабости, което е обективна предпоставка за съставянето на достатъчно подробен и ясен профил на личността не само без нейното изрично съгласие, но и без тя изобщо да има представа или дори да подозира, че това се случва в действителност (в този смисъл Решение № 2/2015 г. по к. д. № 8/2014 г.). Прекият и незабавен достъп до данните от комуникационен трафик по чл. 251б, ал. 1, т. 6 ЗЕС, дори да не разкрива съдържанието на комуникацията, представлява съществена намеса в неприкосновеността на личния живот, тъй като дава възможност за профилиране на засегнатото лице чрез  систематизиране  на данни за шест месеца, свързани с навиците му.
Възможността органите на МВР да имат достъп до трафични данни за местонахождение, събирани общо и неизбирателно за период от шест месеца, относима и към оспорената разпоредба на чл. 251б, ал. 2, изречение трето  ЗЕС, във връзка с чл. 61 ЗЗ, се явява несъразмерна в контекста на обществените отношения, които  регулира. Те по дефиниция са свързани с  определен и ограничен период от време, който в общите случаи е  значително по-кратък от общо предвидения  шестмесечен срок, а именно: докато трае задължителната изолация и/или лечението на съответното лице (а тя се определя от различни здравни органи, извършили диагностициране и предписали съответен режим и лечение). В обсъжданата хипотеза, отнасяща се до инфекциозните болести и общественото здраве, за нуждите на принудителното “довеждане“ на отклонилите се от задължителна изолация или лечение, достъпът до данните  на  тези лица не следва да се обвързва с общия срок от шест месеца, а да се допуска само за времето от момента на налагане на болничното лечение и/или задължителната изолация занапред, до момента на отпадане необходимостта от задължителна изолация, съответно до излекуване на болния, въз основа на представена от здравните органи надеждна, но в същото време и чувствителна  информация за конкретното здравословно състояние на дадено лице, която не следва да става обществено достояние без негово съгласие.
В случая общото и неизбирателно запазване на трафични данни по отношение на всички лица за срок от половин година, при неотчитане особеностите на конкретните медицински цели, засягащи само определен, ограничен кръг лица и постижими в срокове, далеч по-кратки от шест месеца,  е конституционно нетърпимо, защото влиза в колизия с принципа на пропорционалност, като измерение на правовата държава – ефектът на ползата за приоритетно защитени интереси на обществото трябва да е пропорционален на негативните последици за статуса на субектите на ограничаваното право. Така определеният от законодателя  срок се явява несъразмерно дълъг, а кръгът лица, чиито трафични данни подлежат на съхранение и достъп - прекалено обширен, чувствително надхвърлящи строго необходимото за постигане на изброените по-горе медицински цели.
 
Посредством достъпа до натрупаната в продължение на шест месеца  база данни за лицата, ползващи електронни услуги, незабавно и без ясни  нормативни критерии за съдържанието на мотивите за исканите данни,  които в  последствие се излагат пред  съда,  за оправомощените структури на МВР се открива просторен информационен хоризонт, който им позволява не просто да локализират лицето, което не изпълнява задължителна изолация и болнично лечение, но както беше посочено вече, да узнаят трайните, обичайните и инцидентните му прояви, а също и да систематизират по различни критерии местата, които посещава трайно, често, рядко или инцидентно, както и неговите контакти с други лица.
Правото на личен живот не се явява привилегия само за периоди, когато времената се характеризират с относително спокойствие и непротиворечивост, но и за такива -  в условия на кризи, доколкото във всяка криза намесата трябва да бъде, като конституционен императив, пропорционална и строго необходима. Затова достъпът до трафични данни за местоположение за целите на противодействие на пандемията в атакувания нормен комплекс е уредена в несъответствие  с Конституцията.
Решението е прието с 10 гласа. Съдиите Павлина Панова и Анастас Анастасов останаха на особено мнение.

Абонамент за седмичния ни бюлетин!
captcha 
Подкрепяте ли затварянето на страната(локдаун) заради Ковид?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up