Вторник, Юни 02, 2020
На вниманието на депутатите. Трупове задръстват моргите.

Не е черен хумор, не е хорър филм, а факт и причина за него е недомислица в закона за гражданската регистрация.
Според него, до 48 часа от настъпване на смъртта, актът за смърт се издава от общината. След изтичане на този срок, смъртен акт може да се издаде само с решение на съда. Производството може да продължи няколко месеца.
От ищецът, обикновено близък роднина и наследник на починалия, се иска да представи доказателства за настъпилата смърт, а от съдът да признае с решение, че такава е настъпила, на базата на което решение да се издаде смъртния акт. Едва след това, покойният може да бъде погребан.

Каква е разликата между 48-ия и 49-ия час, че в единия случай ката се издава от общината, а в другия от съда не знаят дори и тези, писали закона някога.
Какви доказателства за смъртта да представят на съда близките, освен да закарат трупа в съдебната зала?
За съжаление повечето хора не знаят за този текст на закона,а и през ум не би им минало, че подобна глупост може да съществува.
Така, макар да са добросъвестни, могат да изпадната в ситуация месеци наред да не могат да погребат близките си. Към мъката по починалия близък се добавя болката от гаврата, на която са подложени от държавата, която издържат с данъците си. Освен това трябва да платят „престоя” на трупа в моргата, докато съдът не излезе с решение, което обикновено отнема няколко месеца и сумата никак не е малка.
Най-сетне научаваме, че тази формена глупост може да бъде променена.
Висшият съдебен съвет е сезиран с предложение от председателя на Софийски районен съд, изготвено след обсъждане със съдии от СРС, разглеждащи брачни дела, с което се предлага иницииране на изменения на чл. 54 от Закона за гражданската регистрация с цел премахване необходимостта от задължително провеждане на съдебно производство при безспорни ситуации, касаещи съставяне на актове за гражданско състояние със следните мотиви:
Съгласно актуалната редакция на чл. 54, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, актът за смърт се съставя въз основа на съобщение за смърт не по-късно от 48 часа след настъпване на смъртта, като в ал. 2 е регламентирано, че актът може да се състави и след изтичането на срока по ал. 1, без да е необходимо решение на съда за това, когато се наложи съдебномедицинско освидетелстване на трупа при условията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като органите на съдебната власт, назначили съдебномедицинската експертиза, издават документ, удостоверяващ причината за забавянето.
Начинът, по който е формулирана горната регламентация от Закона за гражданската регистрация, създава необходимостта във всеки отделен случай, при който по някаква причина издадено съобщение за смърт не е депозирано при съответното длъжностно лице по гражданското състояние в срок до 48 часа от настъпването на смъртта, да се провежда съдебно производство.
Съобразно разпоредбата на чл.452, ал.1 ГПК, когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответния документ. Актът за смърт е един от актовете за гражданско състояние на лицата и се съставя въз основа на съобщение за смърт, не по-късно от 48 часа след настъпването на смъртта. Следователно, в случай че не бъде съставен от длъжностно лице по гражданско състояние в този срок, смъртта се установява само по съдебен ред. Това съдебно производство се разглежда в открито съдебно заседание с призоваване на прокурор, заинтересовани страни – молителя и наследниците на починалия, както и общината. Извършването на всички процесуални действия по размяна на книжа и призоваване на страните отнема значително време и коства доста усилия, както на съда, така и на участниците в производството. В резултат на проведеното съдебно производство съдът се произнася с решение, с което потвърждава написаното в съобщението за смърт, т.е. резултатът е включване на данните от това съобщение в диспозитива на съдебното решение. Съдът е длъжен да следва процедурата, която законът е разписал, за да постанови законосъобразно решение, което освен това подлежи на обжалване. Дори да не се обжалва, решението не може да влезе в сила преди да е изтекъл срокът за обжалването му, който в случая е двуседмичен от датата на съобщаването му на страните.

Намирам за напълно излишен този формален подход, когато лицето е починало в лечебно заведение. В случая изначално липсва какъвто и да е спор относно фактите и данните, въз основа на които се съставя актът за смърт и във всички случаи смъртта е констатирана от лекар, който е съставил съобщение за смърт. В масовия случай пропускът е, че близките на починалия не са занесли в законоустановения 48 часов срок съобщението за смърт в общината за съставяне на акт за смърт. В подкрепа на този извод е фактът, че най-голям е броят на новобразуваните дела с такъв предмет, когато има повече от два поредни почивни дни. Близките на починалия поради негативните емоции, които преживяват, а и често поради незнание за този срок и без да подозират, че има работещи в почивните дни длъжностни лица към общината, изчакват първия работен ден, когато установяват, че са пропуснали срока и следва да подадат искова молба в съда и да чакат с месеци постановяване на съдебно решение. Причината за воденето на производства в други случаи е когато в самото лечебно заведение е имало деловоден проблем, който е забавил съставянето, завеждането или предаването на съобщението за смърт.
Считам, че не това е смисълът на това производство, което изисква предприемане на действия за установяване факта на смъртта. Гореописаните случаи не са аналогични с тези, в които със съдебното производство се цели установяване датата и часа на смъртта на лице, което не е известно кога е починало. Ето защо следва да има разграничение. Още повече, че в такива случаи се налага починалият да остане в рамките на болницата до съставянето на акта за смърт, което е свързано и с огромни разходи и неудобства за близките му наред с останалите негативни емоции, свързани със загубата на близък човек, които те търпят като цяло.
Предвид това не може да се приеме за необходимо провеждането на производства по чл. 54, ал. 2 ЗГР в случаите, когато лицето е починало в лечебно заведение, когато няма основания да се приеме, че в този случай актът за смърт не би могъл да бъде съставен от компетентните органи и в по-късен момент, без да е необходимо за това съдебно решение. Освен че по този начин би се спестило време на съдиите, което време би могло да бъде вложено при разглеждането и решаването на съдебни производства, при които действително е необходимо полагането на значителни усилия, за да се осигурят бързина и качество на правораздаването, то в същото време ще доведе и до отпадане необходимостта от въвличане на гражданите във воденето на производства, които не са обосновани и необходими за защита на обществен или личен интерес.

Председателят на Софийски районен съд предлага следната редакция:
Да се създаде нова разпоредба, а именно чл.54, ал.3 ЗГР, която да бъде със следния текст:
Чл.54. (3) Актът се съставя и след изтичането на срока по ал. 1, без да е необходимо решение на съда за това, когато лицето е починало в лечебно заведение."
Звучи обнадеждаващо. Дано го прочете някой народен представител и внесе предложението в Парламента, трака, че да скъси процедурата по промяна и да спести мъките на много наши сънародници.
Д-р Стойчо Кацаров

Кога ще свърши пандемията с коронавирус в България?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.
Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up