Вторник, Февруари 25, 2020
Имаме ли Конституционен съд?

На 20.12.2018 г.(две хиляди и осемнадесета), 66 депутати внасят в Конституционния съд жалба с искане за установяване на противоконституционност на § 11, § 12, § 14, § 15, § 16, § 17, § 18, § 19, § 20, § 21, § 22, § 23, § 24, § 25, § 26, § 27, § 28, § 29, § 31, § 32, § 33, § 34, § 35, § 36, § 37, § 38, § 39, § 40, § 41, § 42 и § 43 в частта след израза „1 януари 2019 г.“ от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. (обн. ДВ, бр. 102 от 11.12.2018 г.).

На 22.1.2019 година, съдът приема Определение, с което допуска разглеждането на жалбата по същество и образува Конституционно дело № 17/2018 година. Поискани са становища от заинтересованите страни: Български зъболекарски съюз, Български лекарски съюз, Български фармацевтичен съюз, Български червен кръст, Районна колегия на лекарите на Български лекарски съюз - Бургас, Министъра на финансите, Център за защита правата в здравеопазването, Изпълнителна агенция "Медицински одит", Министерски съвет, Държавна агенция за закрила на детето, Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи, Изпълнителна агенция по трансплантация, Министъра на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса.
Всички, посочени са внесли становищата си до 28.02.2019 година.
По делото не се случва нищо в следващите осем месеца.
На 8.10.2019 година, според сайта на съда, е проведено обсъждане по същество на Конституционно дело № 17/2018 година. След това отново настава тишина.
Днес е 7 януари 2020 година. Изминала е повече от една година от внасянето на жалбата, а Конституционният съд не е взел решение. Защо?
Възможните причини, според нас, могат да са три.
Първа възможна причина – Конституционният съд е много натоварен и няма време да се произнесе.
Това няма как да е вярно, ако съдиите работят по 8 часа дневно, както всеки друг. За цялата 2019 година пред съда са образувани едва 15(петнадесет) дела. Толкова дела разглежда един районен съдия за една седмица, при това някои от казусите, които решават са по-сложни от юридическа гледна точка от тези на Конституционните дела.
Втора възможна причина – обемът на жалбата е голям и предметът на спора е сложен.
Да, вярно е, че оспорените изменения, касаят 15 закона, но казусът е само един. Той е – може ли със закона за бюджетен закон да се правят съществени изменения в устройствени закони, като така се заобикаля цялата процедура, общественото обсъждане и оценката на въздействието на приетите промени? Този казус не е и толкова сложен за тълкуване. Това не е наша преценка, а на самия Конституционен съд. В Решение № 17 по Конституционно дело - № 13/1995 година, съдът казва следното:
„Разликата между закон във формален и закон в материален смисъл не е необходимо тук да бъде подробно разисквана. За тази разлика и за нейната историческа обусловеност може да се препрати към учебниците по конституционно право.
Ежегодните бюджетни закони са закони във формален смисъл само защото под наименованието "закон" те са гласувани от Народното събрание. В основното, същинското си съдържание те не съдържат правни норми. В разходната си част те съдържат разпоредби, с които се овластяват държавните органи да извършат необходимите им разходи на държавни парични средства до определен размер. Текстовете на ежегодните бюджетни закони са актове, с които се управляват средствата от общодържавния паричен фонд. Те са управленски (административни) актове, които без да променят своята основна юридическа характеристика се издават в присъщата на актовете на Народното събрание форма (закон) и по предвидената за законодателния орган процедура.”
Трета възможна причина е върху съдът да се упражнява политически(или друг вид) натиск.
Според неофициалната информация, достигнала до нас, на проведеното на 8 октомври 2019 година, обсъждане по същество е проведено гласуване, при което с 8 на 4 гласа е взето решение за уважаване на конституционната жалба и обявяване на противоконституционност на приетите изменения в законите. Не можем да потвърдим достоверността на тази информация, както и на другата, че след обсъждането върху осемте съдии е оказан натиск да променят становищата си, защото „щяло да стане лошо, да настъпи хаос и да се разстрои здравната система.”
Не искаме дори да си помислим, че това е възможно. Защото, ако върховният орган, избран да съблюдава спазването на основния ни закон, формира решенията си под политически натиск или по целесъобразност, означава, че сам той нарушава Конституцията. Това означава, че Конституцията, законите и институциите са само фасада, а истинската власт се упражнява другаде и от други. Това е равносилно на държавен преврат и промяна на държавното устройство.
Дано да не е така! Най-добрия, не единственият начин, да бъде опровергана хипотезата е Конституционният съд да се произнесе с решение по делото незабавно, като публикува и стенограмата от проведеното на 8 октомври обсъждане. До тогава съмненията остават, а с всеки изминал ден ще се засилват.
Д-р Стойчо Кацаров

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up