Четвъртък, Декември 05, 2019

burocracyПетчленен състав на Върховния административен съд се произнесе по жалбата на ЦЗПЗ срещу Наредба № 5 от 21 март 2014 година за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване.
Съдът намира за основателни наведените доводи от ЦЗПЗ срещу изискването преводът на български език да бъде легализиран. Става дума за епикризи, изследвания и други документи издавани от болници в чужбина, които НЗОК изисква за да реши да заплати или не проведеното лечение. Според Наредба №5, пациентът трябваше да предостави на НЗОК, само след легализиран превод.

В мотивите на решението се казва, че легализацията представлява процедура по удостоверяване истинността на подписа и качеството, в което е действало лицето, издало документа, който се легализира, и протича в зависимост от документа, който се легализира, пред различни оправомощени министерства. Тази процедура няма отношение към точността на превода, изискван от чл.14, ал.3 АПК, нито пък представлява транспониране на изискване на Директива 2011/24/ ЕС.
Въвеждането й за медицински документи от страни - членки на Европейския съюз противоречи на духа и смисъла на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, в сила за България от 29 април 2001 година. Медицинската документация не попада в изключенията, за които конвенцията не се прилага съгласно чл.1 от нея, а именно - документи, изготвени от дипломатически или консулски служители и административни документи, пряко свързани с търговска или митническа операция. Не на последно място изискването за удостоверяване на авторството на преведените документите чрез легализация, противоречи на чл.10, ал.4 от Директива 2011/24/ЕС, създаващ механизъм за обмяна на информация между държавите - членки относно правото да практикуват на медицинските специалисти, вписани в националните и местните регистри.
Освен за отмяна на изискването за легализацията на медицинските документи, съдът се е произнесъл и по искането на ЦЗПЗ относно сроковете на издаване на разрешението за заплащане на разноските по лечението. Този срок често създава огромни проблеми на болните, лечението на чието заболяване не може да търпи такова отлагане във времето.
Касационната инстанция намира за основателно оплакването на ЦЗПЗ относно определения тримесечен срок в разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредбата, в който управителят на НЗОК издава писменото разрешение за възстановяване на разходи за предоставено здравно обслужване, което разрешение е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК.
Този срок противоречи на императивната разпоредба на чл.57, ал. АПК за срока за издаване на индивидуален административен акт - а именно за едноличен орган 14 дни от подаване на заявлението, с уредените в чл.57, ал.5 и 7 АПК възможности за удължаването му до 1 месец и с 14 дни, в зависимост от конкретната специфика на случая.
Подзаконовият нормативен акт съгласно чл.15, ал.1 ЗНА следва да съответства на по - високия по степен нормативен акт - АПК. Изискването на директивата срокът да е разумен е в полза на здравноосигурените лица, поради което по-късия определен в АПК законов срок съответства на изискванията за разумност.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Съставът на съда, постановил решението е: Председател: Анна Димитрова, членове: Диана Добрева, Здравка Шуменска Донка Чакърова и Юлия Ковачева

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up