Събота, Май 25, 2019

sharkovaАдв. Мария Шаркова е специалист по медицинско право. Днес разговаряме с нея по темата за насилието над медици и възможните пътища за преодоляване на напрежението в отношенията между лекари и пациенти.

Адв. Шаркова, през последните дни за пореден път се вдигна много шум около темата за насилието над лекари. Само български феномен ли е то?

За жалост, насилието и агресията на работното място не е изолирано явление, което се среща единствено в България. Тази година, по време на стажа ми в Университетската болница в Гренобъл, колегите ми споделиха, че това е един от сериозните проблеми във френските лечебни заведения. В изследване по темата, публикувано от няколко италиански автори, се сочи, че около 18% от персонала в Англия през 1995 г. и 24% през 2004 г. е бил жертва на физическо посегателство, в Турция процентът е около 74%, в Бразилия - около 17%. Вербалното насилие е още по-често срещано, като за посочените държави е над 80%. Подобни проблеми се споделят от колеги в Белгия.

Постоянното организиране на кръгли маси, обществени дискусии и кампании до момента очевидно не води до промени, въпреки това инициативите от страна на съсловните организации на лекари и сестрите в тази посока не спират. Това логично провокира въпроса - не е ли сбъркана посоката?

Разбира се, припознаването на проблема и неговото дефиниране е важна част от решаването на проблема, но само като основа за предприемане на конкретни и ясни мерки. В един момент само говоренето не помага. В много държави (пак посочвам чуждия опит като пример) се приемат протоколи за действие в различни ситуации, които са базирани на конкретен опит и доказаната ефективност на мерките. Наред с обучението на персонала как да реагират в специфични ситуации на агресия, се приемат основни принципи и подходи при комуникацията и организацията на работното място, на които се обучава персонала. Например, разпознава се обстоятелството, че лошата организация в спешно отделение или неправилната комуникация от страна на персонала увеличават риска от агресивни прояви. Създават се мултидисциплинарни екипи, които да работят на различни нива с медицинските специалисти, така че промяната да не е търсена и насочена само навън, а и вътре в конкретното съсловие и сред самите професионалисти. Тук, може би наред с проучванията сред медицинския персонал, е добре да се проведат проучвания сред пациентите, за да се види тяхната гледна точка. В този ред на мисли, бих искала да посоча, че на конференция в Швеция през тази година се дадоха няколко примера за включване на пациентите в подобни инициативи, за да се види проблема и през тяхната гледна точка. Кои ситуации водят до увеличаване на фрустрацията? Подобни данни и анализи помагат да се идентифицират различни критични ситуации, като усилията трябва да бъдат насочени към предотвратяване на условията за възникването им.

В едно Ваше изследване доказахте, че проблемът с комуникацията между лекари и пациенти стои с много голяма острота. Защо според Вас се получава този дисонанс и има ли начини тази тенденция да бъде преодоляна?

За съжаление, изследването показа, че лошата комуникация води до възникване на 35% от съдебните спорове, които са гледани от съда през последните 10 г., като тенденцията се запазва същата и през 2018 г. Твърдя го, защото продължавам да следя много отблизо развитието на съдебната практика. Важна част от превенцията на споровете, които се отнасят до различни административни контролни органи и до съда, е свързана с промяна на комуникацията. А тя е двустранен процес, т.е изисква се работа и в двете посоки.

Все повече лечебни заведения осъзнават ползата от подобряване на комуникацията и необходимостта от провеждане на различни обучения от специалисти в областта на етичното консултиране и организационната психология, като резултатите са доста обнадеждаващи. Много е важно да намерим подход, който да е еднакво дорбронамерен, също така трябва да се осъзнае, че в този процес и двете страни имат съществени потребности. Медицинските специалисти искат да работят на безопасно място, да имат достойно заплащане, да работят в условия, които им помагат да оказват качествена медицинска помощ, а пациентите - да получават медицинска помощ на високо ниво и с добро качество,да бъдат реално информирани за всичко, което засяга състоянието им и да срещат добро и позитивно отношение в критичните моменти, когато е засегнато тяхното здраве или здравето на близките им. Виждате, много деликатен е този въпрос, много внимателно трябва да говорим за него. 

Как се отнасяте към предложението, направено по време на последната дискусия в София да бъде въведен обществено-полезният труд като наказателна мярка при доказано насилие над медици?

Първо искам да отбележа, че няма такова наказание в Наказателния кодекс, нито такова административно наказание в Закона за административните нарушения и наказания. В Наказателния кодекс има наказание „пробация“, което включва полагането на труд в полза на обществото. Пробацията не е предвидена като наказание при нанасяне на телесна повреда (тежка или лека). Тук призивите са малко противоречиви: веднъж се иска увеличаване на наказанията, втори път - въвеждане на нови, които в системата на наказанията са по-малко тежки в сравнение с предвиденото към този момент наказание - лишаване от свобода. Аз не съм пеналист, така че ще оставя тази дискусия за колегите, специалисти в тази област.

Това, което бих искала да посъветвам съсловните организации е да се възползват от положителните страни на т. нар. възстановително правосъдие, което доказано има ефект в подобни случаи. То не е насочено към наказване, а към възстановяване на нарушеното: възстановяване на достойнството на жертвата, предоставяне на възможност на извършителя сам да поправи това, което е сторил, т.е да осъзнае ефекта от действията си. Ползата на възстановителното правосъдие за здравеопазването е осезаема, защото "подхожда към престъпленията като към поправими провали в отношенията между хората" (Р. Петров, цитат).

За мен възможностите, които предоставя възстановителното правосъдие, както и алтернативните способи за решаване на спорове, възникнали в здравеопазването, са пътят към възстановяване на доверието, на нормалната комуникация и съвместната обща работа на медицинските специалисти и пациентите за постигане на общата им цел: по-качествено здравеопазване.

Разговора води: Невена Попова

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up