Неделя, Март 07, 2021
Адв. Христина Николова: Делата за надлимитна дейност не се решаваха еднозначно през годините

Христина Николова, Адвокат Христина Николова е родена в гр.София, завършва средното си образование през 1996г в английска гимназия в родния си град, а през 2001г завършва юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност магистър по право с две специализации „Правораздаване“ и „Публична администрация“. Вписана е в Софийска адвокатска колегия.

От 2005г. започва активно да работи с различни неправителствени организации в сферата на здравеопазването, като е част от ръководните им органи, което й дава възможност да развива активна дейност в защита правата на пациентите. Като адвокат по медицинско право, Христина Николова има богат опит и в съдебните битки между Лечебните заведения и НЗОК за изплащане на надлимитната дейност. С нея коментираме именно практиката касаеща надлимитната, в контекста на решението на ВКС от 02.02.21.

Адв. Николова, от вашия опит, как различните съдилища решаваха казуса с надлимитна
дейност, давността на исковете и подсъдността?
- Делата за т.нар. надлимитна дейност” на лечебните заведения за болнична медицинска помощ за съжаление не се решаваха еднозначно от различните съдилища – районни, окръжни и по области, като имаше съдебни решения от едната крайност до другата. Може би най-открояващи се в тази група са решенията на Окръжен съд Бургас, с които винаги се отхвърляха претенциите на болниците.В това число отхвърляне на основание изтекла три годишна давност, неоснователност на исковата молба по същество или подсъдност на административен, а не на граждански съд. Именно по отношение на подсъдността едно от делата на ОС Бургас стигна до ВКС, който изрично се произнесе, че делата за надлимитна дейност за 2015г се разглеждат по граждански, а не по административен ред, тъй като изменението на АПК относно административния договор е обнародвано след осъществяване на процесната дейност. Разбира се имаше и много положителни за болниците решения, в които ясно, мотивирано и категорично съдиите се произнасят по тези основополагащи въпроси, като пример в това отношение е Софийски Районен съд, Софийски градски съд, Пловдивски окръжен съд. Безспорно тази материя е екзотична и много от съдиите нямаха опит с нея, но изчистена от спецификите, материята за надлимитната дейност е чист облигационен договор, сключен в полза на трето лице, за който следва да важат правилата на ТЗ и ЗЗД. За мен от самото начало не беше спорен въпроса дали е приложима три или пет годишната давност, тъй като стойността на надлимитната дейност не е периодична, а извънредна и съответно не отговаря на всички критерии по смисъла на чл.111 „в” ЗЗД. Въпреки това имаше решения в този смисъл. С натрупване на тези дела се изчистиха повечето от спорните моменти, включително и по основаия въпрос – дължи ли плащане НЗОК или не. Практиката се уеднакви – в последната година /2020/ станаха рядкост решения, които да отхвърлят исковата претенция на лечебното заведение.

Решението на ВКС задължава ли съдилищата да решават този тип дела по
един и същи начин?
- Постановеното на 02.02.2021г Решение №152 по ктд№385/20 по описа на ВКС, търговска колегия е допуснато за разглеждане по реда на чл.290, ал.2 ГПК на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за следния въпрос, който според касатора /НЗОК/ е решен в противоречие с Тълкувателно решение №3/18.05.2012г, постановено по тд№3/2011 на ОСГТК на ВКС по отношение на значим за изхода на делото въпрос, а именно: „Какъв е приложимият давностен срок по отношение вземанията на кредитора по индивидуалните договори, сключени между НЗОК и изпълнителите на медицинска болнична помощ по реда на чл.59 ЗЗО, вкл за надлимитна дейност?” Съдът приема, че обжалваното решение на АС Пловдив не противоречи на тълкувателното решение и го потвърждава. Тъй като производството по делото е по реда на чл.290, ал.2 от ГПК, то по силата на чл..290, ал.3 ГПК решението не представлява „задължителна съдебна практика”, а такова по „уеднаквяване” на практиката. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/19.02.2010г по тд№1/2009 на ВКС, ОСГТК: „Практиката на ВКС по отделни казуси, бидейки незадължителна за съдилищата, не може да бъде изключена от обхвата на „практика на съдилищата", включваща всички съдебни актове по конкретни дела. Дори и когато в съдебните актове на Върховния касационен съд е установено трайно съвпадащо тълкуване на една и съща разпоредба, то тази практика не е задължителна, поради което съществуват, макар и изолирани съдебни решения, даващи различни разрешения при тълкуването на една и съща правна норма. Решенията на ВКС по конкретни казуси, постановени в съответствие със съществуващата обща и трайна съдебна практика, уреждат конкретни правоотношения с индивидуализирани адресати, поради което не могат да бъдат поставени ведно със задължителните тълкувателни решения, които имат неиндивидуализиран кръг адресати, решават по общ, абстрактен начин правен проблем и са израз на общо регулиране на правната норма……Изхождайки от целта и смисъла на уредбата на касационното производство, в обхвата на т.1 на чл. 280 ГПК следва да бъдат включени и всички решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК по уеднаквяване на съдебната практика и за точното прилагане на закона и развитието на правото. С уредбата на касационното производство, законодателят е възложил на ВКС при правораздаването по отделни дела да уеднаквява съдебната практика и да допринася за развитието на правото, тълкувайки нормативни актове и осъвременявайки собствената си практика. Тези му задължения, пряко произтичащи от правомощията по чл. 124 от Конституцията да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, са възложени с цел установяване на безпротиворечива съдебна практика, съобразена с действащото законодателство и изменящите се обществено-политически и икономически условия в страната. ”

Може ли да се приеме, че отсега нататък НЗОК не може да откаже плащане
за надлимитна дейност, защото със сигурност ще бъде осъдена?
- Тъй като това решение не представлява „задължителна практика на ВКС”, то считам, че същото би послужило като основание за касационно обжалване по чл.280, ал., т.1, последно предложение ГПК, а именно: на касационно обжалване пред ВКС подлежи въззивно решение, в което съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Конкретен отговор на поставения въпрос не мога да дам, тъй като всяко дело е различно, фактическите обстоятелства са различни и би било некоректно да се абсолютизира проблема. Но категорично считам, че съдилищата следва да съобразят своите актове с така постановеното решение на ВКС от 02.02.2021г, най-малкото защото обратното би било основание за касационно обжалване.

Ако въпреки това, че знаейки, че ще бъде осъдена откаже да плати, може ли
на НЗОК да се търси отговорност за умишлена безстопанственост?
- Безстопанствеността е уредена като престъпление от общ характер в чл. 219 от Наказателния кодекс. Законодателят е предвидил различни деяния, водещи до този негативен финансов резултат за предприятието, а именно: неполагане на достатъчно грижи по ръководене, стопанисване или запазване на имущество или работа, неупражняване на достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управление, разпореждане или отчитане с имущество. Ако се приеме, че решението на ВКС от 02.02.2021г е основание за допускане до касационно разглеждане на едно бъдещо въззивно решение и съответно бъдещо съобразяване на ВКС с решението от 02.02.2021г, то би могло да се постави въпроса за „неполагане на достатъчно грижи”, изразяващи се в лоша преценка. Въпреки това отговор на този въпрос следва да отговарят колеги пеналисти, които имат повече практика в материята на наказателното право.

АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН

С коя ваксина искате да се ваксинирате?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Вие сте гост ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up