Неделя, Септември 19, 2021
Последвайте ни
64 лева и един месец

Ако сте ръководител на лечебно заведение за извънболнична помощ или хоспис и искате да назначите на работа лекар, трябва да подадете заявление до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. В срок от един месец, те ще ви отговорят дали регистрират промяната или не. В този срок, назначеното лице не може да работи, но ще получава заплата. Ако получите отказ от вписване в регистъра, вероятно ще трябва да прекратите току що сключения трудов договор, освен ако не искате да плащате заплата на някой, който няма право да работи. Процедурата по регистрация ще ви струва 64 лева, без да броим комисионната на банката. Възникват поне няколко въпроса.

Регистрационен ли е този режим наистина или всъщност е разрешителен?
Разликата е съществена. При регистрационният режим, за да се извършва дейността е нужно уведомление за промяна, която автоматично се вписва в регистъра. Административният орган не може да откаже вписване. Назначеният лекар може да започне работа веднага. При разрешителния режим, пак имаме уведомление, но административният орган може да откаже вписване, а назначеният лекар, не може да започне работа, докато не получи разрешение от административният орган. В този случай, макар да се нарича „регистрация“ имаме поо същество разрешителен режим.



Колко струва „регистрацията“?
Според Закона за държавните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Тъй като ИАМН (или която и да е администрация) има годишен бюджет, в който са предвидени всички разходи за дейността(заплати осигуровки, командировки, режийни и др.), то размерът на таксата за регистрация следва да се определи от допълнителните разходи, които ще направят служителите за вписване на промяната - например за извънреден труд, за хартия, за тонер за принтера, за писма, телефонни разговори и др. Ако режимът наистина беше регистрационен, допълнителните разходи на ИАМН биха били 0 лева, защото те получават заявлението на адреса си, не се налага да остават извън работно време за вписване на промяната в регистъра, който е електронен.
Законно ли е?
Таксата от 64 лева е приета с Постановление на Министерския съвет № 88 от 24 април 2019 г. за приемане на Тарифа за таксите, които се събират по Закона за лечебните заведения и Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Според мотивите на вносителя общата сума на таксите, които лечебните заведения ще плащат годишно е 400 000 лева.
Правителството е увеличило таксите двойно в сравнение с предишните, определени през 2011 година, с основен аргумент, че „дълго не са били актуализирани, а минималната работна заплата се е увеличила от 270 на 560 лева“.
В приложения разчет на разходите са посочени средните размери на възнагражденията на персонала. Калкулирани са и заплатите на министъра на здравеопазването и неговите заместници.
В мотивите на вносителя четем също, че разходите за таксите са съизмерими с увеличението на приходите, които лечебните заведения формират през годините от 2011 г. до сега в абсолютен размер или казано с други думи пари за изземване от лечебните заведения има.
Въпреки, че в чл. 2 на Методиката за определяне на разходориентиран размер на таксите, се казва, че при определянето им се вземат предвид публичните разходи(бюджет, Европейски средства), това не е направено.
Така изчислените такси (доколкото са изчислявани изобщо) могат да се прилагат само, ако администрацията нямаше бюджет и се издържаше само от приходите от такси. Когато обаче администрацията се финансира от бюджета и той не бъде приспаднат при изчисляването на размера на таксите се получава двойно финансиране, а това не е целта на закона. Казаното дава основание да се направи извод, че таксата от 64 лева е определена в нарушение на закона. За съжаление не единствената. Описаният подход е правило, а не изключение
Кой губи от всичко това?
Ако изключим администрацията, която получава възможност да разпределя допълнително от парите на данъкоплатците, губят всички останали. Правителството иззема пари от реалния сектор, които иначе биха могли да бъдат инвестирани и да създадат допълнителни блага за потребителите. Губят лекарите, защото всеки път, когато сменят работното си място ще трябва да стоят без да работят поне един месец, в очакване на разрешението. Губят пациентите, защото за същия месец няма да могат да получат медицинска помощ от лекаря, чакащ „регистрация“. Загубите на лечебното заведение са много повече от 64. То ще трябва да изплаща трудово възнаграждение без да има приходи от дейността за този месец и може да загуби не само временно, но и трайно пациентите си. Тук дори не броим потенциалните загуби от това, че не може бързо да реагира на промените в търсенето и да задоволи нововъзникнали потребности. Нещо, което се видя много добре по време на кризата с коронавируса. От тези, които имат очи да гледат де.
Генерално погледнато най-много от всички губят пациентите. Не само защото в крайна сметка, разходите за двойните държавни такси ще бъдат платени от тях. Те ще платят и допълнителните разходи за заплати на лекари, които не работят, докато чакат „регистрация“, ще платят със здравето си за ограничения достъп, за влошеното качество на медицинската помощ и невъзможността на лечебните заведения да отговорят бързо на потребностите им от диагностика и лечение.

Д-р Стойчо Кацаров


АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН


 

Ваксинирахте ли се?

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.
Кажете нещо тук...
отсъства символ.
Вие сте гост ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up