Петък, Октомври 22, 2021
Follow Us

Интервю

  • Д - р Стоян Тодоров е ревматолог към МБАЛ Силистра АД , завеждаш Отделение по ревматология към МБАЛ АД Шумендо 1.04.2021г , Управител на АСИМП по ревматология гр.Шумен. По повод Световния ден за борба с Отеопорозата , с него разговаряме за диагностиката, лечението и профилактиката на заболяваето, както и за пречките пред пацинетите и симптомите, които не бива да подминаваме. 

  • Боряна Ботева е член на борда на PARE към Европейската лига за борба с ревматичните заболявания (EULAR) , член на Европейската мрежа на асоциациите по фибромиалгия и също част от Аgora – европейската платформа,, която обединява организациите на пациентите с ревматични заболявания в Южна Европа. Председател на организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България и председател на Сдружение за развитие на българското здравеопазване. С нея разговаряме за пътя на пациента от първите симптоми до диагнозата и след това. 

  • Възможно ли е  да се създаде общ Медицински стандарт по Здравни грижи или всяка специалност има нужда от отделна стандартизация както и за недостатъците на съсловните организации, разговаряме с г-н Александър Александров, председател на Български съюз на лекарските асистенти фелдшерите.

  • За проблемите пред децата с онкохематологични заболявания, разговаряме с г-жа Петя Александрова от Сдружение "Деца с онкохематологични заболявания". Сдружението е създадено през 2010г. от родители на деца с онкохематологични заболявания, техни близки и съмишленици и то тогава до сега се бори з всяко дете срещнало заболяването.

  • Доц. Дора Маринова, дм е специалист пулмолог с богат клиничен опит и с основни интереси в областта на интерстициалните белодробни болести, саркоидоза, обструктивни белодробни болести (астма и ХОББ) и възпалителни заболявания на белите дробове. Доктор по медицина с над 50 научни публикации като автор и съавтор в областта на белодробните болести.

  • Д-р Радослав Минков е на 36 г през 2010г., когато се връща от Германия и печели поста управител на АГ болница след конкурс. Владее немски, руски и английски език. Завършва с отличие IЕГ и ВМУ, а края на 2006 г. полага успешно държавен изпит за придобиване на специалност по акушерство и гинекология. Три години по-късно получава признаване на специалността си и в Германия. 2003-2004 г. за пръв път специализира в Германия - Дрезден.

  • Световният ден за борба с хепатита - 28 юли се отбелязва всяка година от 2008 г. насам. Хепатитът е едно от най-коварните заболявания, тъй като поради липсата на ясни симптоми мнозина не знаят, че са заразени. Хроничните хепатити В и С крият сериозни рискове от тежки усложнения - ако не бъдат лекувани.
    Тази година по темата „Хепатит“‘ разговаряме с г-н Тодор Петров член на Сдружение за развитие на българското здравеопазване и Център за защита правата в здравеопазването.

  • Анели Чобанова е магистър по право, докторант на БАН по „Международно публично право“. Депутат в 39-то Народно събрание. Адвокат Чобанова има практика по административни, трудово-правни, семейни и имуществени дела със специализация по дела в защита на нарушени човешки права и защита от дискриминация и защита пред съда в Страсбург.

  • Когато се появи един достоен и смел човек и министър, който осветява явните проблеми в системата, в болничните заведения, и вади кирливите ризи на управителите им, ВОЯТ им е оглушителен.това каза пред „Право и здраве“ Александър Александров, председател на „Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите“, с който разговаряме по актуални теми. 

  • "Смятам, че е недопустимо, ние лекарите да оставяме пациентите и да излизаме по улиците. Не сме го правили дори, когато сме се борили за заплата или за да защитим собствените си права, какво остава за някой от администраторите на болницата" - това заяви пред "Право и здраве" д-р Десислава Кателиева от Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ. 

    Д-р Кателиева, как ще коментирате това, което се случва в най-голямата спешна болница у нас - "Пирогов"?
    Мисля, че поведението на “Пироговци” е недопустимо. До колко виновен или не е директорът на “Пирогов” ще установят компетентните органи, но смятам, че мястото на Пироговци е по кабинените и отделенията, където са и пациентите им, а не на улицата да блокират движението по възловите кръстовища на София. Защото в края на краищата ние сме медици и мястото ни е при пациентите ни. Не е наша работа да решаваме спорове между ръководствата на лечебните заведения и съотвеите структури в държавата.
    Смятам, че е недопустимо, ние лекарите да оставяме пациентите и да излизаме по улиците. Не сме го правили дори, когато сме се борили за заплата или за да защитим собствените си права, какво остава за някой от администраторите на болницата.

    Смятате ли, че тази идентификация на проф. Балтов с болницата и медицинските специалисти е от полза на ‘Пирогов” и работещите там?

    Аз лично се притеснявам от това, че медицинските специалисти от “Пирогов’ не осъзнават, че идентифицирайки се с проф. Балтов се натоварват и с резултата от проверката на НЗОК. Тогава с какви очи ще застанат пред пациентите си?
    В здравеопазването има хора, чиято работа е да решават кой е прав и кой не е. Мястото на лекарите е при пациентите им,там където сме компетентни и квалифицирани. Мястото ни не е по улиците да защитаваме този или онзи администратор.
    Нека да припомня, че преди четири години, когато проф. Балтов стана управител на “Пирогов” бяха уволнени, пенсионирани и изгонени стотици стари кадри на болницата’. Донякъде допускам, че колегите го правят от страх, донякъде, че не са съвсем наясно какво правят.
    Нито в изявленията на МЗ, нито в протоколите на НЗОК някъде е написано, че медицинските служители в “Пирогов” източват касата. Проф. Балтов е освободен, заради несправяне с работата си.

    Ще подкрепите ли действията на колегите си?
    Сдружението, НАРСМП няма излезе в подкрепа на колегите от ‘Пирогов”. Тези действия са  твърде чужди на хората, които работят от линейките. Не е това начинът.
    Ако се бореха за по-добри условия на труд, за по-добро заплащане, за по-добра организация на работа донякъде бих ги оправдала, макар че не оправдавам хора с бели престилки да излязат да затворят пътя. Но е неприемливо да го правят в защита на един администратор, за действията на който в момента тече проверка.

    До каква степен този протест е спонтанен и воден от лични убеждения, според Вас?

    Аз не съм сигурна, че това са лични убеждения. Не може да бъркаш защитата на собствената си чест с защита на администрацията на болницата. Защитата на директора на болницата може да е защита на заплатата ти, но не и на честта ти. Честта на специалистите от Пирогов беше в Ковид отделенията, беше на работните им места. Мястото им е в спешните кабинети, където хората ги чакат и в отделенията, не на улицата.

    Лекар да напусне работното си място, да излезе на улицата и да протестира по време на работа е недопустимо. И аз съм сигурна, че ако го бяха направили по друг повод щяха да бъдат наказани от проф. Балтов.

     Имаше, преди време, случай, на пациент, който имаше нужда от медицинска помощ пред Пирогов и тогава никой не излезе, защото медицинските специалисти нямат право да си напускат раб. места. С какво случая сега е по-различен?

    Да, имаше и аз тогава изразих позиция в тяхна подкрепа. Защото ако тръгнат да спасяват пациенти по улиците, може да загубят тези в кабинетите си, за които носят отговорност. А сега станахме на свидетели как лекари са напуснали работните си места и са излезли по улиците за да защитават един директор, срещу който тече проверка.

  • Кога българският пациент ще бъде в центъра на здравната грижа, за последните нормативни промени, касаещи пациентите на лечение с имуноголбулин, както и въпросът с пожизнената нетрудоспособност разговаряме с Наталия Маева - председател н БОППХ, член на Борда на директорите на Европейската асоциация по пулмонална хипертония (PHAE) и председател на Национална пациентска организация.

  • Боряна Боева е член на борда на PARE към Европейската лига за борба с ревматичните заболявания (EULAR) , член на Европейската мрежа на асоциациите по фибромиалгия и също част от Аgora – европейската платформа,, която обединява организациите на пациентите с ревматични заболявания в Южна Европа. Председател на организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България и председател на Сдружение за развитие на българското здравеопазване. С нея разговаряме за последните промени в нормативната уредба и отражението им върху пациентите. 

  • Доц. Христо Хинков е директор на НЦОЗА от декември 2014 г. По специалност е психиатър, завършва медицина през 1980 г. и магистратура по здравен мениджмънт през 2002 г. Специализирал е в Япония, САЩ, Холандия, Белгия. Участвал е активно във възстановяването на БЛС през 1990 г. и е бил избиран в управителните органи на съюза.

  • „Аз вярвам че краят на хаоса в здравеопазването ни е дошъл и с общи усилия ще се измъкнем от блатото в което ни вкараха медико-олигархията и слугите и. Защото българите заслужават достойно съществуване чрез качествено и навременно здравеопазване !“

  • За нуждата от реформи в здравната система и съпротивата срещу това. За новата детска болница и неглижираните с десетилетия проблеми в здравеопазването, разговаряме със служебния здравен министър, д-р Стойчо Кацаров.

  • "С промяната на медицинските стандарти отпадат тези ненужни изисквания. Но това не означава, че ще работи един специалист или нула, и че няма да има кой да обезпечи нуждите на пациентите. Всеки един управител на лечебно заведение, ако има глава на рамене си, ще организира процеса на работа така, че да няма непокрита дейност. " - каза пред " Право и здраве" д-р Неделчо Тотев, Управител на МБАЛ Чирпан и председател на Сдружението на общинските болници в България. С него разговаряме по актуални теми в здравеопазването, отмяната на част от изискванията в медицинските стандарти и отражението им в здравната система досега. 

  • За готвените промени в медицинските стандарти и нуждата от реформи в системата, за лобистките практики и административния натиск, които доведоха много до тежко финансово състояние, разговаряме с д-р Николай Болтаджиев – Председател на Център за защита на правата в здравеопазването и бивш председател на Националното сдружение на частните болници в България.

  • "Либералните противоепидемични мерки и слабата дисциплина на хората у нас доведоха до това, че повечето се срещнаха с вируса... Понесохме риска на по-свободното поведение, имахме висока смъртност и висок брой заболели, но голяма част от населението се срещна с вируса. Следва тези хора да бъдат запазени занапред". Това каза пред БНР проф. Андрей Чорбанов, директор на департамент "Имунология" в Института по микробиология на БАН.

  • Д-р Веселина Яначкова е специалист ендокринолог. Завършва "Медицина" през 2006 г. в Медицински университет-София, а през 2013 г. придобива и специалност по "Ендокринология". Преминала е обучение за ехография, еластография и тънкоиглена аспирационна биопсия на щитовидна жлеза, курсове по сексуална медицина и остеодензитометрия, както и за работа с инсулинови помпи.

  • Д-р Чалъков завършва медицина през 1989 г. в София. През 1995 г. придобива специалност “Клинична токсикология”, през 1997 г. специалност по Вътрешни болести, а през 2005 г. специалност “Ендокринология и болести на обмяната”. Д-р Чалъков е работил като авиолекар към подразделение на българските Военновъздушни сили. Бил е началник на Метаболитното отделение към Клиниката по ендокринология във Военномедицинска академия - София. По настоящем е началник на Отделението по ендокринология и болести на обмяната в МБАЛ „Уни Хоспитал“. Пред "Право и здраве" той коментира някои от важните въпроси, касаещи затлъстяването и наднорменото тегло. 

    Д-р Чалъков, наричат затлъстяването една от пандемиите на този век. У нас у нас с наднормено тегло са близо 62% от населението - доста повече от средното равнище в световен мащаб. Наднорменото тегло, предшества затлъстяването и това вероятно е тревожен фактор.

    На какво, според вас се дължи този факт, касаещ възрастните българите? На ниска здравна култура, финансови възможности или нещо друго?
    И на ниска здравна здравна култура, която води до вредни хранителни навици, и на финансови възможности, които възпрепятстват оптимизиране на дневното меню и въобще проблемът е комплексен и се определя от генетични, епигенетични, поведенчески, социално-икономически и други причини, съчетани с понижена двигателна активност.


    По отношение на децата, данните също са притеснителни. По официални данни, около 30% от децата до 19 годишна възраст у нас имат наднормено тегло. Струва ми се, че можем да разделим този въпрос на две части
    Каква е ролята на родителите? Кога трябва да се започне с профилактика на затлъстяването и какво представлява тя? Изобщо отчитали ли се наднорменото тегло като проблем?

    Ролята на родителите е първична. С профилактиката и приучването на детето към здравословно хранене се започва от ранно детство с ограничаване консумацията на храни-боклуци /junk foods/, храни с висок гликемичен индекс, храни с Е-та, генномодифицирани храни, напитки, особено газирани, с подсладители /стевията не се включва/. При порасналите и възрастните вниманието трябва да е насочено към алкохола. Неговият ефект главно е в увеличеното отглагане калории под формата на мазнини от консумираната паралелно храна. Изисква се балансирано, по отношение на основните хранителни съставки, хранене, поне три пъти дневно за да се избегне адаптивната липогенеза, ежедневно плодове и зеленчуци – по-добре сурови /вместо шоколад и кексчета примерно/, като се избягва хранене след 19 часа. Много важно е да не се допусне наднормено тегло/затлъстяване по време на пубертета. Затлъстяването по време на израстването е свързано с увеличен брой клетки на мастната тъкан, за разлика от това, когато се реализира при възрастните, когато мастните клетки са с нормален брой, но са по-големи. Първият тип се поддава трудно на лечение и резултатите в насока отслабване са скромни, меко казано. По отношение какъв процент от родителите отчитат наднорменото тегло като проблем, нямам наблюдения.

     Каква е ролята на медицинските специалисти – педиатрите, които проследяват децата, акушер-гинеколозите, които проследяват бременността на майката, има ли достатъчно ангажираност от тяхна страна?

    Естествено, че е важна, но повече  за това могат да кажат те. Аз ще се огранича само със следното, че от това как се храни майката и колко наддава по време на бременност, зависи здравето на прякото потомство или пък на по-следващото – т. нар. епигенетични причини за затлъстяване.

    Какви са последствията затлъстяването за общото здравословно състояние на човек? Какви са произтичащите заболявания от него ?
    Последствията са „букет“ от заболявания, които едва ли има някой, който би искал да им е притежател – високо кръвно налягане, лош мастен профил, захарен диабет - често съчетан със секрецията на свръхколичества инсулин, което е вредно!, атеросклероза, различни комбинации между тях наречени метаболитен синдром, който е свързан с увеличен сърдечно-съдов риск /инфаркти, инсулти, запушвания на артерии по долните крайници/, омазняване на черния дроб с евентуално възпаление и цироза, хронично белодробно заболяване /ХОББ/, дихателни паузи по време на сън, което също е рисков сърдечен фактор, намален фертилитет у жените и намалена оплодителна способност у мъжете, а в дългосрочен аспект различни злокачествени заболявания.

    Известно е, че България има да наваксва много по отношение на профилактиките, в това число и на затлъстяването, но можем ли да кажем на какво е най-важно да бъде обърнато внимание спешно? Кога един възрастен човек или родител трябва да потърси специалисти и към какъв специалист трябва да се обърне?
     За родителите има таблици с нормално тегло за съответната възраст изготвени от колегите педиатри. За възрастните – да си изчислят индекс телесна маса – телесното тегло в кг върху квадрата на ръста в см. Резултатът трябва да е от 20 до 25. Не по-трудно е меренето на талията – за мъжете трябва да е 94 см, а за жените до 80 см. И спорт, повече спорт, повече движение!!!

    АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН

    Подкрепяте ли въвеждане на зелен сертификат ?

Log in or Sign up