Събота, Август 24, 2019

deyan denevДеян Денев е изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании (ARPharМ). Днес разговаряме с него за последните промени в наредбите, засягащи ценообразуването при лекарствените продукти и механизмите на договаряне и заплащане на лекарствата от Здравната каса.

Г-н Денев, Наредба 10 вече е факт, след като бе обнародвана и влезе в сила. Какъв според Вас ще бъде ефектът от въведените нови механизми за договаряне на отстъпки с фармацевтичните компании? 

Преди всичко нека уточня, че новата наредба регулира начинът на заплащане на лекарствата от Здравната каса, а не само на отстъпките, постигнати при договарянето. Според нас от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании новите механизми, заложени в наредбата, трудно ще бъдат приложени по няколко причини. На първо място размера на плащанията се поставя в директна връзка с бюджета на касата, който е една политическа величина.

Ние разбираме нуждата от механизми за преодоляване и неподупскане на дефицит, но сме категорични, че този механизъм не води до устойчивост и може да стане причина за проблеми с доставката на лекарства. От друга страна според нас този подход е изцяло антиконкурентен. Ще дам пример. Ако една компания внесе нов лекарствен продукт, който е с много по-добър ефект от прилаганите до този момент, а теоретично е възможно дори и да бъде по-евтин, то според новите механизми тя ще трябва да върне на касата целия разход за първата година, при това без никакви правни гаранции, че ще има плащане през 2020 г. Сами разбирате, че реално няма как това да се случи.

Лекарственото законодателство е едно от най-динамично променящи се през последните години. Не прави изключения и наредбата за регистриране на цените на лекарствата, която се обсъжда в момента. Как оценявате предложението един лекарствен продукт да бъде включван в реимбурсния списък на НЗОК, ако е получил положителна оценка не само у нас, но и в трите европейски държави с най-развит лекарствен пазар – Великобритания, Франция и Германия?

За да бъде включен един лекарствен продукт в реимбурсната листа на касата, той трябва да бъде регистриран с най-ниската цена от производител, да е преминал през оценка на здравните технологии в България и в трите европейски страни, които споменахте. Терапията трябва да бъде заплащана в 5 от 10 държави в ЕС, като целият процес трябва да бъде приключен до 30 септември на тази година, а ако това не се случи – продуктът ще остане да чака за по- следващата година. И така ще се окаже, че сме попаднали не в „Бермудски триъгълник“, а в „Бермудски многоъгълник“.

Доказано е, че в момента българският пациент чака 550 дни едно ново лекарство, защото това е срокът, в който новите медикаменти влизат на нашия лекарствен пазар след като бъдат регистрирани в ЕС. При новите правила този период ще се увеличи двойно.

С други думи българският гражданин ще чака много повече, ще се влошат бързината и достъпът му до нови терапии.

В този ред на мисли ще припомня данните от едно европейско проучване, в което бе доказано, че едва 19% от разрешените в Европа терапии през 2015,2016 и 2017 г. са били достъпни в България през 2018 г. Ето защо нашето мнение е, че трябва да се търсят начини не за поставяне на ограничения, а за рационални решения, които са в полза на българските пациенти.

Очевидно е, че здравното министерство поставя силен акцент върху оценката на здравните технологии. В тази връзка се предлага въвеждането на период на проследяване на ефекта от лекарствената терапия с продължителност от 1 до 3 години.Реално ли е да се очаква резултат от таква мярка, след като още дори нямаме работеща такава система?

Бъдещето е свързано с проследяването на ефекта и обвързването му с реимбурсацията, това е ясно и не подлежи на съмнение. В този случай обаче ние отново поставихме каруцата пред коня, както казва известната поговорка. От една страна уж би трябвало да се извършва проследяване, от друга се казва, че НЗОК ще сключва договори след отчитане на резултатите от проследяването, а в момента не е ясно как се извършва то, от кой и по какви правила. Така на практика фармацевтичните компании ще бъдат принудени да подаряват опаковки лекарства. Повече от ясно е, че такава система не води до устойчиво развитие и поставя повече препятствия отколкото улеснения. Веднага ще заявя, че ние сме готови да подопомогнем институциите в изграждането на система за проследяване на ефекта от терапията, с помощта на която да се получава истинска качествена информация и на базата на която да бъдат сключвани договорите между НЗОК и фармацевтичните компании.

Можем ли да очакваме намалявяне на цените на лекарствата, заплащани от НЗОК, след като се предлага кошницата от държави, спрямо които ще се прави сравнение, да включва вече 10, а не 17 държави.

Те и досега бяха 10, търсеха се още 7 страни, само ако не се намереше най-ниска цена в първите 10. Проблемът сега е друг – иска се включването на Полша и Унгария в групата на референтните държави, а техните валути са с плаващ курс спрямо еврото. При промяна на валутния курс цената на продукта у нас може да се понижи, но това не значи, че компанията ще е склонна да доставя на тази изкусвтено занижена цена. Мисля, че привнасянето на този валутен риск при ценообразуването е неоправдано и необосновано.

Не може да не предизвика обаче въпрос докъде ще доведе резкият скок на цените, заплащани от фармацевтичните компании според новата тарифа, предлагана от здравното министерство. Не е ли тази стъпка сама по себе си предпоставка за ръст на цените на лекарствата?

Няма как променените тарифи да повлияят върху цените на лекарствата,защото тези цени са регулирани. Въпрос на преценка и желание от страна на фармацевтичните компании е дали при променени условия и изисквания от страна на държавата, те биха желали да останат на този пазар. Като пример ще дам официалните данни, публикувани на сайта на НСЦРЛП за миналата година. В съвета се постъпили 200 заявления за изтегляне на лекарствени продукти от българския пазар, от които 8 за заличаване на лекарствени продукти без аналог от Позитивния лекарствен списък – т.е. ще бъдат изтеглени лекарства - INN, за които има алтернатива, но няма аналог на българския пазар. Така ако компанията прецени, че разходите за поддържане на регистрационния и реимбурсния статус са твърде високи за нея, тя просто ще вземе решение да не поддържа повече този продукт или продукти в листата си.

Всички тези мерки, налагани в последно време, не оставят ли съмнението, че усложнената нормативна рамка може да принуди фармацевтичните компании да напуснат страната, а българските граждани да бъдат принуждавани да търсят необходимите им лекарства в други държави?

Искам категорично да заявя, че мисията на фармацевтичните компании е да осигуряват лекарства, които са достъпни за българския пациент. Тази мисия не се променя, нашата цел е българските граждани да имат бърз и лесен достъп до съвременни качествени лекарствени продукти. Утежнената регулация обаче може да има негативни последици, една от които е пълното оттегляне на някои по-малки компании от нашия пазар. Други могат да редуцират броя на лекарствата, които внасят, като оптимизират своето портфолио. Това е оптимизиране за тях, а за нашите пациенти ще означава ограничен достъп. Затова е важно, както подчертах и преди, че трябва да се търсят механизми за устойчиво развитие, а не за поставяне на бариери, които издигат препятствия е създават нови трудности.

Разговора води: Невена Попова

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up