Четвъртък, Декември 05, 2019

prescribtionНа Интернет страницата на БЛС прочетохме следното
Уважаеми колеги, Български лекарски съюз Ви напомня, че съгласно разписаните условия по НРД, всички рецептурни бланки МЗ-НЗОК от 01.04.2018 г. трябва да бъдат издадени електронно, от медицински софтуер. Написаните на ръка рецепти няма да бъдат изпълнявани, тъй като са в разрез с рамковия договор. Според разписаните условия по НРД 2017, беше даден достатъчен период от време (до 09.2017 г.) за оборудване на практиките с необходимия хардуер, така че да могат да изпълнят заложената мярка за елелтронна рецепта. Електронизацията на процесите в извънболничната помощ е абсолютно необходима, с оглед предстоящото въвеждане на електронно здравеопазване и оптимизация на процесите в сектора.
С уважение, Ръководството на БЛС

На нашата електронна поща пък получихме писмо от лекар, член на Българския лекарски съюз, който излага аргументи, защо това изискване на може да се изпълни навсякъде и за всичко. Ето и текста на писмото:
Здравейте,
В НРД-2017 имаше параграф, с който се забранява приемането на рецепти написани на ръка. В края на година се разбра, че няма инфраструктура за подобно нещо и проф. д-р Камен Плочев, д.м.н., Управител на НЗОК разпореди рецептите писани на ръка да бъдат приемани, с цел пациентите да не бъдат ощетявани. От началото на 2018г. нищо не се е променило и въпреки това чл.43. ал.2 и чл.60 ал.6. на новия НРД забранява изпълняването на рецепти, писани на ръка.
Писането на ръка, в много случаи е наложително и не би следвало да бъде забранено, както в медицината така и в други области на ежедневието. От друга страна аптеките твърдят, че са по-спокойни да изпълняват написаните на ръка в/у оригинална бланка рецепти, от колкото хвърчащите напечатани листи, които всеки модерен принтер би могъл да изфабрикува.
В конкретния случай имам предвид следното:
1. Обслужвам четири села, в които ходя на домашни посещения ежедневно. Нямам достатъчно средства, за да купя компютри, принтери, монитори, модеми и да плащам Интернет.
2. Нямам физическата възможност да нося компютри и принтери с мен ежедневно, във всяко от селата.
3. Дори да имах възможност да изпълня една от горните две точки, практиката ми е на село, а тук за разлика от градовете, доставчици на Интернет няма. Единственият вариант е да се използва мобилен Интернет, но в точка четири ще обясня, защо и това не е възможно.
4. За да има мобилен Интернет е необходимо да има добър обхват, но тук не само няма 4G мрежа, но на места няма и 3G и 2G, а където има обхват, Интернетът просто не върви! Не само няма интерне, но често няма и сигнал при разговорите по мобилен телефон.
5. В едното от селата, два месеца нямаше ток по пет – шест часа на ден, заради планови ремонти и реорганизации. На касовите апарати често се изписва „ниско напрежение“ и понякога се налага да пишем касови бележки на ръка.
Означава ли това, че пациента няма право на качествено лечение, само защото няма ток или съм длъжна да търча с компютър, принтер и Ю Пи Ес, и да търся ток в съседната махала? А през това време, кой ще обслужва чакащите пред кабинета пациенти?
6. Налага се да се пишат рецепти на пациенти, които са посетени в дома им. И там ли да нося компютър, принтер, захранващо устройство и прочие? Или да се прибера, да напиша рецепта и да отида пак да му я занеса, защото пациента е на легло?
7. Не си представяйте градски условия. На село не разполагам с личен автомобил, който да оборудвам с компютър. Тук има черни пътища и къщи на баири, където дори и кола не може да отиде, трудно е да се обслужват пеша, а камо ли с компютри и принтери на гръб.
8. В махалите пациентите често живеят в кирпичени къщи без ток.
9. Пътувам между селата с обществен транспорт, с пълна спешна чанта, с личната ми чанта и с необходими документи, слушалка и други, остана сега да си нося лаптопи и принтер...

Имайки в предвид огромните територии в панините и западналите региони с население под социалния минимум, моля да не оставяте тези пациенти и без достъп до лекарства.

Като имате в предвид горното, моля да предоставите конкретно решение по случая.
До тогава Ви информирам, че ще се наложи да продължавам да пиша рецептите на ръка, защото пациентите не се интересуват от влизането в сила на недообмислени параграфи, а имат нужда от лечение.

Лична прогноза: ако институциите не се съобразят с горното резултата ще е следния: Аз и всички други лекари в подобно положение в бедни райони ще останем без работа, пациентите ще останат без обслужване.
В краткосрочен план изписаните от нас рецепти няма да бъдат приемани от аптеките, а приетите вече може да не бъдат изплатени от здравната каса към аптеките.
В по-дългосрочен план пациентите ще започнат да си търсят правата по съдебен ред, заради недомислиците в системата, защото ще им бъде отказан достъп до лекарства от държавата чрез аптеките. Днес в предаване по бТВ доц. Д-р Радосвет Горнев – ръководител на клиника по обща хирургия в университетска болница Лозенец (обявен за лекар на годината за 2017г.) в прав текст заяви, че 8 от 10 от студентите му напускат страната. Не е трудно да се направи прогноза, накъде отива българското здравеопазване.
В заключение: Моля да позволите писането на ръка, което е възможно във всички институции и частни заведения, а в моя случай е наложително. В момента имам пациентка с инсулт, която чака за лекарства, а от касата, току що са заявили, че няма да приемат рецепти написани на ръка. Кажете ми по човешки, след като преди няколко месеца се установи, че няма налична инфраструктура това безумно изискване да влезе в сила, какво се е променило сега?
Моля за незабавна реакция по случая, защото диспансерните пациентите с отказ за обработка на рецепти се трупат.
С уважение, Д-р Павлинка Калчева

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up