Събота, Февруари 04, 2023
Follow Us

Основно право на човека и в частност на пациента е, когато бъде увредено неговото здраве или отнет животът му от виновно и противоправно деяние на друго лице, той или неговите наследници да получат обезщетение на имуществените и неимуществените вреди, които са претърпели. Най-важното изискване е да има причинна връзка между непозволеното увреждане и възникналите вреди.

Правното основание е чл. 51 и чл. 52 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Принципът е, че се обезщетяват всички вреди в техния пълен размер.
Малко разискван в правната литература обаче е въпросът, отговаря ли виновният причинител на вредите (делинквентът) за всички вреди и в неограничен размер, ако пострадалият е бил предразположен към влошаване на здравословното му състояние при негативното въздействие на деянието върху него. В деликтното право това се нарича „синдром на чупливия череп“. Ако се удари не особено силно главата на човек с по-голяма чувствителност към удара, той може да умре или да получи по-тежки вреди в сравнение с удара върху човек с нормална черепна конструкция.
В чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите е предвидено, че ако пострадалият е допринесъл за вредите, съдът може да намали обезщетението.
Дали посочената правна норма обаче се отнася и за случаите, когато здравето на пострадалия предразполага към възникване на вреди и при най-малко и незначително въздействие върху неговата персона?
В световната правна литература са изразени различни позиции по този въпрос, които могат да се систематизират в три основни направления:
Първо, влиянието на предразположеността на пострадалия върху размера на обезщетението на вредите, които той е понесъл от непозволеното посегателство на друго лице върху него, води до отпадане на неговото право. Съдът може да откаже да осъди делинквента да заплати компенсация. Правният аргумент в този случай е, че липсва адекватна причинна връзка между деянието на другото лице и възникналите вреди. Не е доказана причинно-следствената връзка, защото причината за вредите – смърт, телесна повреда или разстройство на здравето е самото изначално лошо състояние на организма на засегнатия. Една такава ситуация е възможна при оценката на лекарската грешка. Защото пациентите, на които се оказва медицинска помощ, са с увредено здраве и причината за тяхната предразположеност към влошаване на здравето може да бъде от наследствено, генетично естество, от натрупани неблагоприятни фактори, от стресовото състояние, в което по начало всеки, попаднал в лечебно заведение, би могъл да се намира, предвид естеството на конкретната ситуация. По обективни причини заболяването му може да се обостри и за по-нататъшното влошаване на здравето да не е допринесло приложеното лечение или предприемането на някаква рискова медицинска манипулация. Когато степента на причиняване на вредата на пациента е била съществено по-малка или незначителна в сравнение с предразположенността на болния към конкретната вреда, според първото становище увреденият по време на престоя му в болничното лечебно заведение няма право да търси обезщетение на претърпените вреди. Правният аргумент на това становище е липсата на причинна връзка между вредите и противоправното деяние (действие или бездействие).



Второто становище стои на обратни позиции. Предразположеността на организма на пациента не е доказателство за липсата на причинно-следствена връзка между непозволеното увреждане и вредите и затова няма основание делинквентът да бъде освободен от гражданска отговорност. Същият е длъжен да отстрани причинените от него вреди на пациента по време на болничния престой или в резултат на медицинската манипулация. Макар в съдебния процес да е установено, че една от причините за влошаване на здравето на пациента или дори за неговата смърт, са били индивидуални особености на болния, не се изключва гражданската отговорност на увредителя за допуснатата от него лекарска грешка.
Третото становище заема междинно положение. Гражданската отговорност на правонарушителя нито се изключва, нито обхваща напълно всички възникнали вреди, а предразположеността на пострадалия към понасяне на по-големи вреди в сравнение с един средностатистически човек се намалява от съда. В българското право това положение е намерило израз в чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, т.е. то е законово установено и се прилага като общ принцип в законодателството, освен в случаите, когато има специални разпоредби и те уреждат нещо друго. В сферата на здравеопазването няма такава специална разпоредба, а се прилага чл. 51, ал. 2 ЗЗД. У нас, за разлика от законите на други държави, липсват специални правни норми, които се прилагат при увреждане на телесната и психическата неприкосновеност на гражданите. Дори ако пострадалият е проявил груба небрежност към собственото си здраве и е допринесъл за неговото увреждане, той няма да бъде лишен напълно от обезщетение. Когато се установи, че пациентът, лекуван в болницата, е проявил груба небрежност, с която се е самоувредил и е възпрепятствал навременното си оздравяване, размерът на компенсацията трябва да се намали от съда, особено ако изпълнителят на медицински услуги е нямал вина за неговото състояние. На него обаче не може да се откаже напълно обезщетение на вредата.
Макар че законът у нас (той е от 1951 г.) не урежда хипотезата, при която не поведението на пострадалия и по-точно неговото небрежно действие или бездействие, а обективната и най-често генетично обусловена предразположеност на организма му е допринесла обективно за настъпване на вредите, той изобщо не допуска увреденият да бъде лишен напълно от компенсация. След като вината на пострадалия не е основание за отпадане на неговото право, на още по-голямо основание не бива да се отказва компенсация в случаите, при които вредата се намира в причинна връзка с предразположеността на човешкия организъм към влошаване на здравето или настъпилата смърт.
Съдът преценява степента на приноса на предразположения организъм като отчита всички обстоятелства на проявление на конкретния случай – вина на делинквента, тежест на неговото правонарушение, каузалния му принос за настъпилата вреда, каузалното въздействие на организма на увредения върху вредоносния резултат, който за съжаление настъпва в неговата лична сфера. Преценката на обстоятелствата трябва да бъде комплексна и справедлива. Тя трябва да отчита индивидуалните особености на пострадалия и конкретното състояние, в което се е намирал в момента, в който въздействие върху него е оказало непозволеното увреждане, извършено от друго лице. Затова като принос на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, който е основание за намаляване на дължимото при деликт обезщетение, е както виновното му поведение – предприемане на неразумни и вредни за неговото здраве мерки, така и специфичната, обективна предразположеност на организма към увреждане, без която не биха възникнали изобщо вреди или те не биха се проявили в такъв голям размер.
Проф. Поля Голева


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


Каква е причината за липса на лекарства?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up