Петък, Февруари 03, 2023
Follow Us

Пациенти в психиатрията биха могли за по-дълго време да бъдат връзвани за леглото или по друг начин обездвижвани, ако са настанени за задължително лечение със съдебно решение.

Изводът следва от чл. 156, ал. 1 от Закона за здравето, според който, едно лице може да бъде настанено за задължително лечение в заведение за стационарна психиатрична помощ само с решение на районен съд.
Проблем възниква обаче в случаите, при които болният не е настанен за лечение в психиатрично заведение по силата на такова решение, а се лекува в друго болнично заведение. Може ли пациентът да бъде връзван, ако буйства и създава опасност за околните и за медицинския персонал или ако се налага спрямо него да се извърши манипулация целяща спасяване на живота или подобряване на неговото здраве и мерките на физическо ограничаване на неговата свобода са спешни и неизбежни?
На този въпрос нашето законодателство не дава отговор. Бихме могли обаче да се позовем на две решения на Конституционния съд на Федерална Република Германия от 25 юли 2018 г.– фиксирането на пациент към определено място и оставянето му в неподвижно състояние по принцип не може да бъде по-дълго от 30 минути. (BvR 309/15 I 2BvR 502/16).- С тези две решения Конституционният съд на Германия създава строги правила за фиксирането на пациента и по този начин обезпечава яснота и правна сигурност. Решенията са постановени по частни жалби на двама мъже от Байерн и Баден – Вютенберг, които се оплакват от привързването им към леглото по време на болничен престой. Единият болен е бил прикован 8 часа, като са му били вързани краката, ръцете, тялото и главата така, че не е могъл да си движи дори главата, а другият мъж няколко дена е бил частично вързан, след като е хвърлял предмети в психиатрията.



Статистика по тези въпроси няма. Но една от съдийките в германския Конституционния съд е събрала данни, показващи че не са малко случаите на привързване на пациенти към леглата при това не само в психиатрията, но и извън нея. Принудителното прикрепване към леглото се е налагало след операции. Експерти са докладвали за насилствено отнемане на свободата на движение като унижаваща достойнството на човека мярка. Естествено в психиатричното заведение се настаняват агресивни, войнстващи и неконтролириращи поведението си пациенти. Ако при тях не помага деескалацията, лекарят може да нареди фиксирането на пациента, връзването му за леглото. И това се случва много пъти в психиатриите. Пациентите се връзват, защото стават опасни както за себе си, така и за околните. За такова действие законът не изисква някакво специално разрешение и затова са оставени без уважение претенциите за обезщетение на неимуществените вреди. Но и двамата ищци са изтъквали на преден план нарушението на конституционното им право на свобода на личността, на ограничаване на правото им не само на придвижване, но и на движение на тялото през един продължителен период от време.
Защо не се допуска по-дълъг срок, в който пациентът да бъде прикрепен насилствено към леглото? Отговорът на въпроса е много сложен, защото както в Германия, така и у нас, няма общ закон за психичното здраве и за психиатричната помощ. По начало само съд може с решение да ограничи свободата на гражданите. Конституцията признава и гарантира свободата на личността. От друга страна обаче е възможно в болницата да бъде доведен директно от полицията пациент, който в резултат на алкохолно опиянение или употреба на наркотици е станал агресивен и се е наложило да бъде закопчан. Най-често такива пациенти пристигат през нощта, когато е невъзможно да се иска разрешение от съдия, а се налага лицето да бъде фиксирано. Разбира се, преди това трябва да се приложи деескалация на опасния и буйстващ пациент. Освен това в някои държави като Нидерландия и Швейцария агресивните пациенти по-скоро се изолират, вместо да се привързват към леглото, да не могат да си движат главата и да стоят така много часове. Възможно е едно такова фиксиране на пациента да му подейства унизително и травмиращо, да увеличи неговия стрес. От значение за преценката на увреждане на правата на пациента във всеки конкретен случай е тежестта на неправомерното вмешателство в телесната неприкосновеност на лицето. Лишаването от свобода като наложената от държавата най-тежка мярка върху свободата на човека е допустимо само ако е извършено престъпление, установено с влязла в сила присъда. То се допуска само в изключителни случаи от Конституцията на страната. Оказва се, обаче, че, макар да няма у нас статистически данни, е възможно пациенти да бъдат насилствено прикрепени към леглата по време на престоя им в болницата. Това не е наказателна, а предохранителна мярка, предприета в интерес на пациента с временни или трайни психични отклонения. Тя се налага само по медицински индикации, без да се контролира спазването на закона и на определена процедура за защита правата на пациента. В частност, без участие на адвокат. Поради това е възможно да има злоупотреби и нарушение на едно от най-висшите човешки блага – свободата на човек да се движи и да се чувства свободен. Целта е благородна – да се окаже помощ и да се спаси животът и здравето на пациента с психични заболявания. Но тогава, когато едно лице не отговаря на тези условия, а е поставено в заключена стая, здраво завързано за леглото, без предварителен съдебен акт, няма как другояче да определим това действие освен като лишаване от свобода без да има влязла в сила присъда или съдебно решение. Затова, ако се налага да се вземат трайни или повтарящи се мерки за фиксиране на психично болния пациент, те трябва да бъдат предварително одобрени от съдия. Проблемът обаче е трудно решим, защото фиксирането на пациента на едно място се случва обикновено в условията на спешност, а привличането на съдия в този процес и изискване на предварително одобрение от него практически е невъзможно, защото то не само е бавно, но протича в продължение на няколко месеца. (www.donaukurier.de/archiv/darf-man-patienten-ans-bett-fesseln-3239877). Разумно е да се търси балансът между конституционното право на пациента на неприкосновеност и защитата му чрез налагане на спешни охранителни мерки, необходими от медицинска гледна точка за спасяване на неговия живот и подобряване на неговото здраве.
Проф. Поля Голева


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


Каква е причината за липса на лекарства?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up