Събота, Февруари 04, 2023
Follow Us

Наредбата за медицинската експертиза от години търпи промяна след промяна и не може да се каже, че следва някакъв постоянен курс. Доста по-постоянно Върховният административен съд отменя частично нейни текстове, които тутакси биват публикувани отново в общо взето същия вид като отменените.

Подобни случаи имаше и през 2017 както и през 2020 г., когато ВАС отмени текстовете, с които Здравното министерство въведе правилото да се взима предвид само най-високия процент или най-тежкото заболяване, когато са налице няколко такива, а от МЗ публикуваха отново същия по същество текст и както се казва – орязването остана, без значение как се е произнесъл съдът. Така, през годините Наредбата си спечели име на объркан нормативен акт, който не работи за хората.
Връщането към нормалността започна по време бившето служебно правителство, когато беше определен пожизнен срок за много заболявания, при които увреждането е необратимо. С последното изменение, което в публикувано за обществено обсъждане, отново се увеличава процентът трайно намалена работоспособност на някои заболявания, за други става пожизнен ( повече може да прочетете тук). Направени са и сериозни стъпки в обратна посока на тази, по която беше вървяно през 2019г. – отново при определянето на процента ще се взима предвид не са само основното заболяване. Но тъй като това изменение всъщност е поредната кръпка, на този не добре функциониращ нормативен акт, то носи със себе си редица проблеми и недоразумения.
На първо място, изменението има сериозен пропуск, който създава предпоставки за дискриминация на едни пациенти спрямо други, тъй като не е предвидено как ще се повиши процентът, например на човек, който е освидетелстван преди два месеца. Възможност това да става само по документи, както беше при изменението през 2021 г. – не е предвидена. Така пациенти с едни и същи заболявания, освидетелствани в близък период от време ще се окажат с различни проценти нетрудоспособност. За всички тях, остава възможността да подадат документи за преосвидетелстване поради промяна в състоянието и така да поучат процент неработоспособност по новите правила, но това означава, цял един но цикъл на процедурата, която те вече са преминали през настоящата година.

Ако този проблем се реши, на дневен ред ще излезе следващият – след отмяна на извънредната

противоепидемична обстановка, от МЗ пропуснаха да предвидят, че всички, чиито решения са изтекли по време на нея и са били удължавани автоматично, ще трябва да се явят пред комисия, и че това ще натовари неимоверно комисиите. Реакцията на министерството закъсня с няколко месеца, а резултатите са повече от видими. Заедно с постоянните проблеми на ТЕЛК – комисиите, последното доведе до силно забавяне на преосвидетелстването на пациентите. Период, през който те остават без средства и съответно в някои случаи дори без лекарства. Сега, независимо кой подход ще се възприеме, съществува допълнителен риск за още по-голям нов приток заявления , което пък ще доведе до още забавяне.
Независимо колко кръпки се правят в наредбата за медицинската експертиза, тя едва ли ще задоволи потребностите на хората. По - вероятно е до достигне нови дълбини, отколкото висини, поради простата причина, че проблемът е в цялостната система, касаеща хора с увреждания и тяхната нетрудоспособност. А системата, по същество, пренебрегва основата, заради която съществува – потребностите и нуждите на хората и необходимостта да им се съдейства. Вместо това неглижира пациента и го превръща в разход, който трябва да бъде минимализиран.
Една от държавите, която може да бъде за пример в това отношение е Кипър, където от 2007 насам, чрез финансиране от Европейския социален фонд, се въведе и развива система на основата на Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (МКФУЗ), предоставена от Световната здравна организация.
МКФУЗ, за разлика от медицинската експертиза не оценява увреждането като отделен компонент и не класифицира хора, а описва състоянието на всеки индивид според данни в здравни или свързани със здравето области. От изключително значение е, че това описание се прави винаги в контекста на външните и личностни фактори.
Тоест от една страна се разглеждат функциите и увреждането, а от друга дейностите и участието. Казано с други думи – функционалността на човека с увреждане, възможностите за компенсация на последствията от влошеното здраве, но и участието на пациента в социалната среда.

 tablica

Според таблицата, този вид подход обхваща всички сфери на живота, в които той участва. Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето предлага. Холистична оценка, определяне на нуждите и възможностите на всеки човек с увреждане и предлагане на подкрепа във всяка област от живота му.

Повече от очевидно е, че вместо да се мисли по последната кръпка, е добре да се помисли за реформа, която да издърпа грижите за пациентите с увреждания в България в 21в. За да се случи това обаче са нужни устойчиви политики и много сериозна политическа воля, а за сега и едното и другото го нямаме.
Подобен опит за реформа беше направен през 2017 г., когато държавата се опита да въведе нещо подобно на система въз основата на МКФУЗ, но тъй като прекали с нейното побългаряване, тя изобщо не беше приета добре. В тогавашните изменения грижите бяха разделени между здравното и социалното министерство, но чрез две отделни комисии, което пък щеше да увеличи бумащината и затрудненията за хората с увреждания. Пациентите се притесниха, че втората предвиждана комисия – социалната, която трябва да определи възможностите им за социално включване и участие в пазара на труда, всъщност ще ги ощети, като определи за работоспособни и респективно, те ще спрат да получават социалните си придобивки.
Всъщност идеята на реформа в тази посока стъпва на следните аргументи – в сега действащата ситуация, определяща е медицинската оценка на вида и степента на увреждане, заради този определен процент неработоспособност, пациентът получава социални придобивки, които да го компенсират това, че поради заболяването, той не може да се включи в пазара на труда съвсем пълноценно или изобщо ( до колко размера на придобивките в достатъчен е друг въпрос). В система, подобна на тази в Кипър или слабо подобна на българския недовършен вариант, освен определяне на състоянието от медицинска гледна точка, то се разглежда и от социална.
Социалната, да го наречем оценка, освен да определя възможностите за реализация на работоспособност на човек с увреждане, би трябвало (при това, най-вече) да определя възможностите за подкрепа на тези хора, а това включва достъп до адекватна рехабилитация, психологическа подкрепа, адаптирана среда, възможности за адаптиране на пациента към заболяването (например обучение за работа с електронни устройства при незрящи хора) и т.н. В българския вариант на реформа, който беше замразен още по време на общественото обсъждане, вторият, социален, процес беше почти напълно орязан. Така за пациентите остана просто, че ще се явяват не на една, а на две комисии и че не просто ще получават минимална помощ от държавата, ами вероятно и ще спрат да я получават. И разбира се реагираха.
Все пак, от целия този опит за промяна, в последствие се „роди“ т. нар. Индивидуална оценка на потребностите, която дава възможност макар и силно ограничена, пациентът сам да оцени състоянието си, а това, независимо от всичко, е стъпка в правилната посока.
От всичко казано до тук, можем да заключим, че начин за реформа има, вече приложен в не една страни, но възможностите са силно ограничени. Държавата тепърва трябва да създаде и развие политики, които да осигурят основата за развитие на такава реформа, особено що се касае до социалната част. Да осигури адаптирана среда, възможности за рехабилитация (повече от един цикъл годишно), да разбере що е то психологическа подкрепа и холистична грижа и след това да престане да кърпи, а да създаде система, която да е от полза на всеки човек с трайно увреждане.

Източници: Департамент за социално включване на хора с увреждания - Кипър 

Международна класификация на функциониранетоуврежданията и здравето - СЗО 

  

Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.

Каква е причината за липса на лекарства?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Коментари

0
Илиян Славчев
Yesterday
Какво и е наред въобще?
1. Отказ да се отчетат основните увреждания!
2. Отказ да се отчетат произтичащите фактори!
3. Отказ да се отчете целия комплекс увреждания произтичащ от едно увреждане!
4. Подмяуна на реалните увреждания с такива за случаите на нормалност!
5. Отказ да се назначат съответните изследвания за установяване на реалния функционален дефицит причинен на лицата с увреждания от техните реални увреждания.

И там изглежда, освен имената на отделните медици, стои и името на Директора на НЕЛК, който очевидно не може да си подбере кадрите, които да са специалисти в съответната област. И като прилежен служител на Министъра на Здравеопазването за областа на Медицинска Експертиза, да го информира за крещящите нужди, които последния трябва да удовлетвори, за да се удовлетворят правата на лицата с Увреждания! В крайна сметка той притежава всички пълномощия за да осигури действието на Закона за Здравето в неговата подвластна структура.
Like Like

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up