Вторник, Декември 06, 2022
Follow Us

Арбитражът е извънсъдебно алтернативно средство за разглеждане и решаване на спорове между две страни. Допустим ли е той и в отношенията между НЗОК, респ. РЗОК от една страна и изпълнителите на здравни услуги, които обслужват здравноосигурени пациенти, от друга страна?

На пръв поглед е трудно да се намери отговор на този въпрос в текстовете на Закона за здравното осигуряване. Чл. 80 от него има много странно съдържание – споровете по изпълнение на договорите между РЗОК и изпълнителите на медицинска или дентална помощ се решават по съдебен ред, ОСВЕН АКО НЕ СЕ ДОСТИГНЕ ДО СЪГЛАСИЕ ЧРЕЗ АРБИТРАЖ. Краят на цитираната правна норма съдържа вътрешно противоречие, което води разпоредбата до абсурд. Безспорно спорът се решава в съда. Но арбитражът изпълнява същите правораздавателни функции както съдът. И съдът, и абитражът са органи, чието предназначение е да решават правни спорове. Арбитражът не е институтът, натоварен със задачата да помири спорещите страни и неговата крайна цел не е постигане на съгласие и слагане край на водения спор, какъвто извод като че ли следва от прочита на разпоредбата., макар че не само не е изключено, но е и желано постигане на спогодба. По начало обаче помирителната мисия е поверена на медиацията.
Посочената норма ни ориентира към друго разрешение. Или законодателят не е използвал точния термин – медиация, или той изразява предпочитание към арбитажното решаване на спора пред съдебното. Но тъй като изразът, използван в закона, е твърде необичаен, аз съм склонна да приема, че арбитражът е предпочитаното правно средство за решаване на спора между индивидуалния изпълнител на медицинска помощ и РЗОК, която е сключила договора и е длъжна да изпълни задължението си за плащане на оказаната помощ.



За да се прибегне от спорещите страни към арбитраж е необходимо да са изпълнени още няколко условия.
Първо, или изначално в договора между изпълнителя на медицински услуги, оказани на здравноосигурено лице, и РЗОК или впоследствие в анекс или в отделен договор е необходимо да се сключи арбитражно споразумение, по силата на което да се овласти институционен арбитражен съд или да се образува арбитраж ad hoc, който да разгледа и реши спора между страните по арбитражното споразумение. По време на делото тези страни могат да постигнат съгласие и да сключат спогодба, която да доведе до прекратяване на арбитражния процес. Но е възможно и друго – те да не постигнат съгласие и тогава решаването на спора влиза в прерогативите на арбитража. Преди това обаче арбитражният състав трябва да бъде образуван. Страните решават само дали решаващият орган ще се състои от един или от трима арбитри. Те трябва единодушно да изберат едноличния състав или ако спорът ще се решава от трима арбитри, всеки има право да посочи един арбитър, а двамата арбитри избират председателя на арбитражния състав. Решението, макар и постановено не от съд, а от несъдебен орган, има същите правни последици и същото правно значение каквото има и едно съдебно решение на държавния съд. Арбитражното решение не подлежи на обжалване, то е окончателно и може да се изпълнява принудително. То е равностойно на съдебното решение. Има и закон, който урежда арбитражното решаване на граждански и търговски спорове и това е Законът за международния търговски арбитраж. Наименованието на закона е по-тясно от неговото съдържание. Допуска се по арбитражен път да се решават всички видове имуществени спорове, с изключение на тези, които са предвидени в чл. 19 от Гражданския процесуален кодекс – спорове за вещни права и владение върху недвижими имоти, спорове за издръжка, трудови правоотношения или спор, по който една от страните е потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Затова останалите предпоставки за решаване на спора по арбитражен път са:
Второ, спорът да има имуществен характер и да не попада в някое от изключенията на арбитража, предвидени в чл. 19 от Гражданския процесуален кодекс. Безспорно споровете между РЗОК и изпълнителите по договорите за медицинска помощ имат имуществен характер – те са спорове за заплащане на извършените здравни услуги, т.е. спорове за парични суми, страните нямат качеството на потребители и изобщо липсват пречките за сключване на арбитражно споразумение, което да обоснове решаване на спора чрез арбитраж.
Трето, макар че чл. 45а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване декретира, че договорите между НЗОК, респ. РЗОК и изпълнителите на здравни услуги са административни договори, “отношенията, свързани със сключването и изпълнението на административния договор са най-естествената среда, в която може да намери приложение арбитражният ред“ според доцент д-р Матей Марев в неговия научен труд „Извънсъдебни способи за разрешаване на административни спорове“. Автореферат, с. 43.
Изводът е, че споровете между изпълнителите на здравни услуги и НЗОК, респ. РЗОК могат да се решават по арбитражен ред.
Забележка: В статията е изразено само личното мнение на автора и то няма характер на правна консултация.

Проф. д-р Поля Голева


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


Ще се подобри ли болничното лечение след увеличението на цените на пътеките?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Коментари

0
expert-o
3 weeks ago
Това не е арбитраж, а камуфлаж. БЛС, ако защитаватше колегите си наиситна нямаше да търпи това и един ден. Нашите представители само легиртимират абсолютната власт на касата.
Like Like

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up