Вторник, Декември 06, 2022
Follow Us

1. Според чл. 95, ал. 1 , т. 1 от Закона за лечебните заведения лечебните заведения могат да се договарят помежду си за предоставяне на медицински специалисти, медицински услуги и други дейности.
Лечебните заведения са търговци и с изключение на тези по чл. 5, ал. 1 от същия закон, се създават по Търговския закон и Закона за кооперациите

или като дружества по законодателството на държава – членка на Европейския съюз или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Необходимо е обаче да се спазват и изискванията на Закона за лечебните заведения – чл. 3, ал. 1.
Договорите, които лечебните заведения сключват помежду си, са търговски договори по силата на субективната система – чл. 286, ал. 1 от Търговския закон (и двете страни са търговци) и затова те се подчиняват на част трета от Търговския закон (търговски сделки). Същото важи и за договорите по чл. 95, ал. 1, т. 1 от ЗЛЗ. Те могат да бъдат договори за продажба, за услуги, за изработка, за дружество и за тях се прилагат нормите на Търговския закон, а ако те не са уредени в него – нормите на гражданското законодателство по силата на препращащата разпоредба на чл. 288 от Търговския закон. Най-често се стига до приложение на Закона за задълженията и договорите, ако договорът е уреден в специалната му част или разпоредбите на общата част на същия закон, ако и в специалната част липсва изрична правна уредба.
В предмета на договора най-често се уговаря предоставяне на медицински услуги от едното лечебно заведение на пациентите на другото лечебно заведение. Често става дума за медицински услуги по специалността „кардиология“ и „инвазивна кардиология“ за лечението на пациенти в болницата чрез квалифицирани специалисти, които изпълняват всички диагностични и терапевтични процедури по съответните клинични пътеки.
Възможно е уговаряне на взаимно предоставяне на услуги по извършване на диагностика и лечение в области, в които лечебното заведение е лицензирано или регистрирано. Действията, които трябва да се извършват от едната или и от двете страни се описват в договора, т. е. те трябва да бъдат конкретизирани и да се посочва тяхната цена. Както всички търговски договори, и тези по чл. 95, ал. 1, т. 1 от Закона за лечебните заведения, са възмездни. В договора се определя и територията, на която ще се извършват съответните медицински дейности, правата и задълженията на страните и последиците от неизпълнение (пълно, забавено, частично или некачествено).



Доколкото разглежданият вид договори са изрично допустими от чл. 95, ал. 1, т. 1 от Закона за лечебните заведения, те се признават от Националната здравноосигурителна каса, съответно нейните поделения – РЗОК. Последните не могат да откажат дължимото заплащане по отношение на обслужваните здравноосигурени пациенти. За тази цел в договорите по чл. 95 ЗЛЗ е задължително да се съдържат клаузи за отчитане всеки месец на вида и количеството на извършените медицински или други дейности.
2. Най-честите спорове в съдебната практика са свързани с неплащането на оказаната медицинска дейност. Затова и исковете имат своето правно основание в чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от същия закон. Претендира се осъждане за цената и законната лихва за забава на нейното плащане.
3. Тъй като в случая става дума за същински договори между двама търговци, няма пречка в тях да се уговори арбитражно споразумение и споровете, произтичащи от тях, да се решават от избран от страните арбитраж.
4. Това, което обаче създава известно безпокойство във визираните в статията договори, е връзката на чл. 95, ал. 1, т. 1 от Закона за лечебните заведения с чл. 40 и с чл. 49, ал. 1 от същия закон, съгласно който в министерството на здравеопазването се води регистър на лечебните заведения, получили разрешение за лечебна дейност и се отбелязват видовете лечебни дейности, за които е издадено разрешението – т. 5, нивото на компетентност на съответните структури – т. 3 и други обстоятелства. Дали не е възможно заобикаляне на закона в частта, според която определен вид лечебна дейност може да се извършва само от лечебното заведение, което е получило разрешение за нея, ако чрез договора по чл. 95 нейното извършване се предоставя на лечебно заведение, в чието разрешение не фигурира тази дейност или което изобщо не е получило разрешение? Възможно е да има противоречие и с чл. 9, ал. 6 от Закона за лечебните заведения. В съдебната практика обичайно се отрича тези договори да са нищожни, като основният аргумент е, че те са легални и не противоречат на императивни норми на закона. Следователно липсвало основанието за нищожност, предвидено в чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Договорът бил разрешен изрично от закона – чл. 95, ал. 1, т. 1 и нито той, нито целта му са забранени от повелителни разпоредби.
Считам, че договорите за медицински дейности, сключени между лечебни заведения, макар да са допустими съгласно чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗЛЗ, трябва да съответстват и на другите императивни разпоредби на този закон. Макар и търговски договори, те са длъжни да отговарят на специалните законови изисквания, отнасящи се до страните и предмета им. Не може всеки правен субект, та бил той и търговско дружество, да оказва медицинска помощ. Необходимо е да е налице разрешение и регистрация за извършване на дейността, за която субектът се е обвързал по силата на договора по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗЛЗ. Това не са договорите за изработка по Закона за задълженията и договорите, при които за постигнатия резултат се дължи възнаграждение. Страната може да претендира възнаграждение, само ако отговаря на изискването за лечебно заведение, и може да претендира заплащане, само ако дейностите, които е осъществила, влизат в обхвата на разрешението и за които се е регистрирала в регистъра в министерството на здравеопазването. Иначе ще се създадат условия търговци, които не са регистрирани, защото нямат право да извършват определен вид медицинска дейност, да я осъществяват, прикривайки се зад лечебно заведение, което е получило разрешение и се е регистрирало по надлежния законов ред. Освен това чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗЛЗ допуска договори да сключват единствено и само лечебни заведения, но не и други търговски дружества. Ако изпълнителят на медицинските услуги по сключения договор не е изпълнил изискването да се регистрира като лечебно заведение, ако не е преминал през контрола на държавата, той няма право да сключва такива договори и ако реално ги е сключил, наред с административната, той следва да понесе и гражданскоправната санкция – няма право на възнаграждение за оказаните реално услуги поради нищожност на договора. Чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗЛЗ определя като валидни само договори между лечебни заведения, а търговско дружество, което няма качеството на лечебно заведение, няма право да ги сключва и да се позовава на цитираната норма.
goleva 2Проф. д-р Поля Голева


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


Ще се подобри ли болничното лечение след увеличението на цените на пътеките?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up