Вторник, Декември 06, 2022
Follow Us

1. Проблемът, на който бих искала в тази статия да отделя внимание, засяга правната същност на договора по чл. 45а от Закона за здравното осигуряване, който физическите или юридическите лица по чл. 45 от същия закон сключват с Националната здравноосигурителна каса, съответно с Регионалната здравноосигурителна каса.

Проблемът идва от това, че законът ги нарича „административни договори“. Ще си позволя да направя правен анализ на тези изключително важни в здравеопазването договори, за да установя какъв вид договори са те.
За тази цел ще започна с определяне на на страните по тях.
Едната страна е НЗОК, респ. РЗОК. Насрещната страна могат да бъдат:
Първо, физически или юридически лица по чл. 45 от Закона за здравното осигуряване. Това са лицата, осъществяващи медицинските дейности, обхванати от задължителното здравно осигуряване - осъществяващи индивидуална или групова, обща или специализирана медицинска помощ.
Второ, притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптеките и лицата, притежаващи разрешение за продажба на лекарствени продукти според Закона за лекарствените средства в хуманната медицина;
Трето, лицата, които могат да доставят медицински изделия, апарати и др. съгласно Закона за медицинските изделия.



2. Тези договори са индивидуални, защото уреждат само отношенията между субектите, които са ги сключили и имат за предмет извършване на конкретни дейности, доставка и продажба на конкретни медицински продукти или изделия. Макар разглежданите договори да са различни от Националния рамков договор, който се сключва между НЗОК и съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, те трябва да бъдат съобразени и да не противоречат на Националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на ЗЗО, а за договорите за лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната – на условията и реда по чл. 45, ал. 17 ЗЗО.
Договорите по чл. 45а са двустранни, защото и за двете насрещни страни възникват права и задължения. Те са формални, защото писмената форма е условие за тяхната действителност и устните договори не са валидни. Могат обаче да бъдат сключени в електронна форма, която е призната от нашето законодателство за писмена форма.
Договорите са възмездни, защото уговорената цена е задължителен елемент от тяхното съдържание. Цената трябва да бъде определена или определяема.
Договорите са комутативни – още в момента на постигане на съгласие са известни двете насрещни престации на страните по него – какви медицински дейности ще се извършват и каква е тяхната цена.
Договорите са синалагматични – едната страна доставя услуги или продукти именно защото получава възнаграждение за това, както и обратно, страната, дължаща цената, плаща, защото са осъществени съответните доставки на стоки или услуги.
Договорите са с продължително, периодично или еднократно изпълнение. В тях може да бъде уговорен срок за действие, срокове за периодичните доставки, както и други модалитети, според свободната воля на сключващите ги страни.
3. И така, в настоящето изложение имам предвид договора, който индивидуален изпълнител на медицински услуги – например едно търговско дружество – лечебно заведение за болнична помощ е сключило с РЗОК въз основа на Националния рамков договор. Предмет на договора са медицински услуги, включени в пакета от дейности, които НЗОК, респ. РЗОК, се задължава да заплаща. Изложените по-горе правни характеристики на договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се потвърждават от чл. 59, ал. 3 ЗЗО; чл. 9, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от НРД. По силата на този договор лечебното заведение придобива качеството на изпълнител на медицинска помощ, което се признава и от чл. 58 ЗЗОи извършените от него медицински дейности се заплащат от НЗОК.
Като всеки договор, и разглежданият тук договор налага равнопоставеност на страните по него. Нито една от тях не може да доминира или да упражнява диктат и господство върху другата. И двете страни имат равни права и задължения, равноостойностени престации. Не може едната страна едностранно да се освободи от своите задължения спрямо другата. Не може трето лице или държавен орган да я освободи от задълженията или да наложи в договора благоприятни само за едната страна клаузи.
Освен това съдебната ни практика правилно определя паричните вземания на лечебното заведение срещу НЗОК като частноправни, а не като публични вземания, които публични вземания са несеквестируеми и върху които не може да се налага запор по реда на чл. 520 от Гражданския процесуален Кодекс.
4. Необходимо е да се прави разлика между вземанията на лечебните заведения към НЗОК, респ. РЗОК, от една страна и вземанията от държавния бюджет, от друга страна. Последните са предимно временни безлихвени заеми от държавния бюджет, които са приравнени на трансфера съгласно пар. 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси; субсидии от държавния бюджет и други средства за безвъзмездно финансиране, доколкото са допустими. Самият Закон за лечебните заведения в чл. 97, т. 4 обособява в самостоятелна точка целевите субсидии от държавния бюджет, когато са предвидени в Закона за държавния бюджет, а в т. 5 – целеви субсидии от общинските бюджети, ако са предвидени в тях и ги отделя от плащанията от НЗОК.
Важно е да се прави разграничение между горепосочените плащания и плащанията, които правят НЗОК, респ. РЗОК, за извършените медицински дейности. Те са визирани в чл. 97, т. 1 от Закона за лечебните заведения като първия и може би главен източник на приходи на лечебното заведение. Субсидиите от държавния или от общинските бюджети са друг, различен източник за финансиране на лечебни заведения и имат вторичен, допълващ характер.​_

5. Защо се спирам на тази разлика и акцентирам на чл. 97 ЗЛЗ. Защото вземанията на лечебните заведения към НЗОК и тези към държавния бюджет имат различен правен характер. Вземанията по чл. 97, т. 4 ЗЛЗ са бюджетно субсидирани вземания, трансфери, субсидии от държавен или общински бюджети. Те са безвъзмездно прехвърляне на парични средства и се намират под особената закрила на закона. Те са обявени за несеквеституеми и не могат да се запорират – арг. от чл. 393, ал. 1 и от чл. 520, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Не са обаче за такива вземанията на лечебните заведения към НЗОК, респ. РЗОК, макар последните да представляват бюджетно учреждение по своето създаване, устройство и дейност. Защото вземанията са за цена за извършени услуги, възникнали на основата на договорите с изпълнителите на медицинска помощ, не са бюджетно субсидирани, не се причисляват към т. 4 на чл. 97 ЗЛЗ.
6. Всичко изложено по-горе доказва недвусмислено, че договорите по чл. 45а ЗЗО имат гражданскоправен характер. Те не са административни договори, както неправилно ги определя чл. 45а ЗЗО. Многократната употреба на определението „административен“ договор в чл. 45а, ал. 1, в чл. 45а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗЛЗ не ги превръща в административни. Самият закон вижда неточността на определението на вида на договора като административен, защото в ал. 3 и ал. 4 на същия член изрично изключва прилагането на важни разпоредби от Административнопроцесуалния кодекс към договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ.
И още един аргумент против административната правна същност на разглежданите договори . Споровете във връзка с неизпълнение на задължения по тях се решават от гражданските и търговските отделения на съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс, а не от административните съдилища по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Затова считам, че правната същност на един договор не зависи от това, че една от страните по тях е НЗОК с административноправен статут, а от съдържанието, правните белези и дълбоката правна същност на самия договор. Желателно е de lege ferenda в чл. 45а във всичките му алинеи да отпадне термина „административен“.

goleva 2Проф. д-р Поля Голева


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


Ще се подобри ли болничното лечение след увеличението на цените на пътеките?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up