Вторник, Декември 06, 2022
Follow Us

Когато се заговори за здравеопазване и за необходимостта от реформи съществен е въпроса какви са причините за състоянието на здравната система, защото от това зависи какви мерки трябва да се предприемат. При дългогодишните обсъждания, в резултат на непознаване на здравната системна и неразбиране на основни организационни и икономически принципи, в обществото се наложиха няколко заблуди,

което се превръща в пречка за намирането на правилните решения. Ето някои от най-разпространените заблуди:

• Здравеопазването е лошо, защото парите са малко
• Болниците работят лошо и трупат дългове, защото са търговски дружества.
• Без лимити на болниците, НЗОК ще фалира.
• Броят на болниците е голям, защото всички искат да строят болници.
• Най-много се доплаща в болниците
• Достъпът до медицинска помощ у нас е лесен
• Качеството на медицинската помощ е високо
• Здравеопазването е лошо, защото държавата е абдикирала.
• Здравеопазването е социална дейност.
• Здравеопазването е национална сигурност.
• Цената на медицинската помощ се определя от държавата/НЗОК
• Ако има повече здравни каси, ще има повече разходи за здравеопазване.

Ще се опитам в няколко статии да опровергая тези заблуди, с надеждата, че това ще помогне на хората, които вземат решения за здравната политика в бъдещите парламенти.
Да започнем с първата заблуда:

Здравеопазването е лошо, защото парите са малко.
Разбира се, без пари не може да се постигне добро здравеопазване. Да видим какво показват числата в момента. Публичните разходи за здравеопазване за 2021 година са били около 5.4% от Брутния вътрешен продукт(БВП). За сравнение в Европейския съюз, страните отделят средно по 7% от БВП. Ниските публични разходи водят след себе си по-високи нива на доплащане от джоба, в момента на получаване на медицинската помощ. България е сред страните с най-висок процент на доплащане – около 45%.Общите разходи - публични и частни, у нас са около 10% от БВП. Водещата страна в света в това отношение е САЩ със 17%.
Страната ни започва от ниски нива на публични разходи – около 4% от БВП, които постепенно нарастват. За последните десет години имаме реално увеличение на публичните разходи със 100%.
Подобрила ли се е пропорционално здравната система?



За да преценим обективно, трябва да видим как са се променили през това време здравните индикатори. Най-подходящи за оценка и сравнение са два кумулативни здравни индикатора: Предотвратима смъртност и Смъртност от лечими заболявания.
Смъртност от лечими заболявания е показател за дялът на хората, които са умрели от заболявания, от които могат да бъдат излекувани. Той е индикатор за дейността на лечебните заведения – качество и достъп до медицинската помощ, в това число и до лекарства. Броят на починалите от лечими заболявания у нас е значително по-висок от средния в ЕС и остава на едни и същи нива през последното десетилетие.
Предотвратима смъртност е индикатор за ефективността на това, което наричаме обществено здравеопазване – превенцията и профилактиката, чистотата на въздуха, водата, храните, вредните навици и др. Показва дялът на хората, чиято смърт е могла да бъде предотвратена с прилагане на описаните мерки. България е сред страните от ЕС с най-лоши показатели и остава без съществена промяна през последното десетилетие.
На таблицата и графиката са изобразени разходите за здравеопазване в милиарда лева от 2011 до 2020 година и сумарно двата здравни индикатора - предотвратима смъртност и смъртност от лечими заболявания в брой починали на 1000 души население.

Години 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020
Предотвратима смъртност (брой на 1000 души население) 4,18 4,43 4,32 4,45 4,42 4,27 4,22 4,14 4,20 4,14
Разходи за здравеопазване (в милиарда лева) 3,25 3,30 3,54 3,99 3,97 4,09 4,37 4,83 5,38 6,39

Графично нещата изглеждат така:

expenses quality

Както се вижда, въпреки че разходите за здравни дейности през последното десетилетие са се увеличавали непрекъснато, здравните ни показатели не са се подобрили. Здравната система става все по-скъпа, но не става по-добра.
Простото увеличение на парите за здраве не води до по-добро здравеопазване. За да има ефект от увеличението на средствата, трябва да се подобри ефективността на разходите.
Това се отнася, както за системите за обществено здравеопазване, така и за лечебното здравеопазване.
При общественото здравеопазване подобрената ефективност се постига с добре насочени програми, цели, индикатори и контрол на изпълнението.
При лечебното здравеопазване ефективността ще се повиши, ако се въведе пазарна регулация в това число на цените. Разходите трябва да следват потребностите, а не обратно.
Следователно с повече пари може да се постигне по-добро здравеопазване, но може и да не се постигне. Първата задача е да се повиши ефективността на разходите и след това ще стане ясно още колко пари са нужни за по-добро здравеопазване.

В допълнение на казаното.
Увеличаването на публичните разходи за здравеопазване поражда други въпроси. Тези допълнителни пари някой трябва да ги плати. Здравната вноска у нас е 8%. Тя обаче реално се плаща от 1/3 от населението. Децата, лицата получаващи социални и енергийни помощи, пенсионерите, държавните служители съдиите, прокурорите и следователите, военните, мигрантите не плащат здравни вноски. Парите за тяхното осигуряване се отделят от държавния бюджет, а по-голямата част от приходите в него постъпват от реалния сектор или от същата 1/3 от населението, която плаща здравни вноски. Това, както се вижда не е много честно, защото всички ползват един и същи вид услуги, а плаща само част от населението.
Би било полезно също да се даде възможност на осигурените да могат да избират различни пакети на осигуряване на различна стойност. Още по-добре би било освен различен пакет да могат да изберат и осигурител. Последното ще даде максимална ефективност на разходите.

Д-р Стойчо Кацаров


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


 

Ще се подобри ли болничното лечение след увеличението на цените на пътеките?

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up