Вторник, Декември 06, 2022
Follow Us

Поредния случай на нападение над медицински специалист провокира здравните власти да демонстрират безкомпромисност – нападателят ще бъде съден по бързата процедура, а заплатите на спешните медици ще бъдат увеличени. Макар че тези стъпки не могат да бъдат определени като неправилни, може да се каже, че определено са недостатъчни, а ако погледнем ситуацията в цялост – дори повърхностни.

Агресията над здравни работници от страна на пациенти или техни близки и придружители далеч не е български проблем. В световен мащаб периодично се провеждат проучвания и се изнасят доклади за случаите на насилие в лечебните заведения. За разлика от България, международната общност не се ограничава да призиви и демонстрации, защото е наясно, че това само ще добави още масло в огъня.

Макар че случаите на насилие се осъждат остро и без съмнение с основание, се наблюдава сериозна разлика между реакцията на национално и реакцията на международно ниво..
На първо място в България никой не търси причината и на вторo – никой не предлага решение.
Проучванията показват, че вербалното нападение е преобладаващата форма на насилие, докладвана от мнозинството здравни работници и варира от 58,0% в Австралия до 100,0% в Бразилия. Жертвите обикновено са жени, 82% от които медицински сестри.
В различните държави процентите варират, но Между 35,0% и 80,0% от здравните работници докладват, че са преживели физическо нападение поне веднъж в своята практика. В допълнение, психологическите атаки проявяват от 32,2% в Европа до 67,0% в Австралия. Мъжете са преобладаващите извършители на физически заплахи (63,0%) и нападения (52,0%).
Според National institute for health and care excellence в Обединеното кралство работещите в Центровете за спешна помощ и психиатричните отделения са подложени на много повече насилие и агресия, отколкото работещите във всички други здравни заведения/звена. Здравните работници като цяло преживяват широк спектър от насилие от пациенти и/или членове на семейството, докато изпълняват своите задължения.
Проучванията и докладите в различните региони се обединяват върху няколко показателя. Какво предизвиква насилиeто, както да бъде разпознато и как да деескалира напрежението.
Но въпросът Защо пациентът или неговите близки агресират, тоест изявяват явно желанието си да доминират и наранят друг човек, който в случая се предполага че е там за да им помогне има много варианти на отговор. Доказано е, че над 50% от агресорите са или с остро психично състояние или под въздействие на опиати. Агресията също така може да бъде предизвикана и от болка, уплаха, безпомощност и не на последно място - неудовлетвореност. Прави впечатление, че насилието над здравни работници в страните със слаби здравни системи е почти епидемично в сравнение с развитите такива. Ниското заплащане и лошите условия на труд водят до демотивация на работещите и респективно понижават качеството на услугата.
При последния български случай, от изказването на министър Меджидиев се потвърди и международната тенденция – здравните работници са принудени да се срещат с хора в всякакво състояние, в случая пациента е бил под въздействие на алкохол, но нито за миг в това изказване не проблесна дори наченка на цялостна концепция, анализ или идея за устойчиво решаване на проблема.
По данни на Български лекарски съюз 55% от лекарите у нас са били жертва на агресия, като всеки втори медик е бил жертва на вербална агресия по време на работа, ако за България важат световните съотношения, вероятно % при медицинските сестри е по-висок.
Как да се реши проблемът
Освен наказанието за агресорите, може би е време държавата първа да отдаде необходимото уважение на здравните работници. За бърнаут синдрома при лекарите и сестрите се говори от години и не е нужно да се чака да станат жертва на насилие, за да им се окаже психологическа подкрепа, поне що се отнася до работещите в интензивните и спешните звена.
Условията на труд на места са потресаващи и ако д-р Меджидиев се беше изказал от спешното звено в Перник, това щеше да стане видно за цяла България. Времето там е спряло някъде около 1980 г., и страничен човек трудно може да допусне, че там изобщо работят хора, още по-трудно е си представим, че успяват а свършат нещо. Като прибавим към това ниското заплащане, двойните смени, бумащината и „уредеността“ на здравната система – е трудно да очакваме усмихнат и мотивиран медицински персонал, а при това положение е още по-немислимо пациентът да бъде удовлетворен от грижата, която получава.
Освен психологическа подкрепа, нормални условия на труд и достойно заплащане - здравните специалисти имат нужда от обучение как да реагират в подобни ситуации. Основната цел на всяка намеса при превъзбудено/агресивно поведение е да се осигури безопасност, да се улесни оценката на основните проблеми и да се предотврати по-нататъшна ескалация. Широко използвана при такива ситуации е т.нар. Матрица на Хадън. Тя обхваща три етапа, по които може да се работи – преди, по време и след събитието – проява на агресия или насилие и се отнася както до насилника и жертвата, така и до факторите на околната и социалната среда:
Преди насилието
е момента, който в България напълно отсъства. Това е времето, когато медицинския персонал трябва да бъде обучен как да реагира в такива ситуации, как да разрешава конфликти, как да разпознава потенциалната агресия, преди тя да е ескалирала, как да оцени риска и т.н. Някои лица, например видимо под въздействие на опиати, са с по-висок риск да станат агресивни и насилствени. Персоналът трябва да е наясно с ранните признаци на агресия. Всяко здравно заведение трябва да има установени протоколи, за да гарантира безопасността на всички пациенти и персоналът. Протоколът трябва да съдържа триажен план за ранни признаци на агресия и ролите на всеки персонал в такава ситуация. Трябва също така да има резервни планове за безопасността на персонала и пациентите.
Веднъж разпознат като потенциален агресор, към пациентът/ роднината трябва да се подходи внимателно. Здравният работник трябва да бъде много спокоен, уверен, успокояващ и да поддържа открито разположение. Според матрицата на Хадън следващите препоръки ще помогнат за безопасността му:
• Не обръщайте гръб на пациента.
• Избягвайте директен зрителен контакт.
• Не го вразумявайте.
• Не предизвиквайте илюзиите на пациента и не го докосвайте.
• Поставете ясни граници по отношение на поведението.



Това е момента, в който потенциалната жертва, трябва да си даде сметка – има ли охрана, паник бутон и т.н и къде се намират, има ли изход, има ли потенциалния агресор достъп до лекарства, потенциално оръжие и прочие. Само част от превенцията на тези събития са по-късната обществената осведоменост, адекватното законодателство, система за управление на риска.
По време на насилието най-важното е медицинския персонал да запази себе си другите пациенти, да повика охрана/полиция, насилникът да се изолира

След това
Според Матрицата на Хадън е важно, случая да бъде докладван, да започне наказателно преследване – насилникът да не остава безнаказан, да се преразгледа работната среда, да се направи всичко възможно да се ограничат подобни инциденти, тоест да се запълнят дефицитите от етап 1.
В българската здравна система тези правила са трудно приложими, а към тях трябва да добавим, че липсва адекватен контрол върху здравните заведения, което оставя у пациентите усещането, че никой няма да ги защити, което пък в критични ситуации води и до опити за саморазправа. Фразата „няма осъден лекар“ макар и напълно невярна е доста широко разпространена в обществото и то, в общия случай, дълбоко вярва в това. На българските здравни власти им и убягва и един изключително важен контекст - в ситуация на насилие в лечебно заведение е застрашен не само здравния работник, а и всички останали пациенти в близост, а ако това е единствения дежурен лекар или сестра – застрашен е живота и на всички пациенти след това. В немалко страни, при изработването на стратегии, програми и консенсуси за справяне с насилието над медицинския персонал участват всички заинтересовани страни – здравните специалисти, институциите и пациентите. България не е дорасла за това, а пациентските организации са изключени и от малкото съществуващи процеси. Очевидно, според матрицата на Хадън, българските институции участват единствено в етап 3 – след насилието. И то половинчато. А през останалото време всички се спасяват сами.
А в случай, че наистина искаме нещо да се промени, не е достатъчно да осъдим остро. На медицинските специалисти са им необходими, психологическа подкрепа (не само след насилието), обучение и уважение, които първо държавата трябва да им даде и засвидетелства, а обществото само ще вземе пример от това.

Източници: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8603198/https://www.forbes.com/sites/robertpearl/2022/04/26/physician-burnout-is-increasing-gender-inequality-is-making-it-worse/?sh=633744136eabhttps://www.medscape.com/https://blsbg.com/bg/poveche-ot-polovinata-ot-lekarite-u-nas-zhertva-na-agresiia_p11290.html

 

Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.

Ще се подобри ли болничното лечение след увеличението на цените на пътеките?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Коментари

0
Илиян Славчев
2 months ago
ДА! Може да бъде спряна!
Ако станат ПРОФЕСИОНАЛИСТИ в ОБЛАСТТА си!
Но това не може да се очаква в ОБОЗРИМО БЪДЕЩЕ!
Най-напред трябва да се смени МОЗЪКА на Управляващия Министър и неговия антураж от под Министри! И се сменят секретарките, които извършва тяхната работа вместо тях самите! Без мисловна дейност - по шаблон!
Ето Аз съм готов да пребия някой лекар!
Но с един проблема няма да се разреши!
Проблема може да го разреши само самия министър!
Той просто трябва да осигури за хората с увреждания като моите, всичко онова, което е осигурил за всички останали лица с увреждания в тази Страна!
Like Like

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up