Петък, Август 19, 2022
Follow Us

1.С определение от 15.07.2022 г. Върховният административен съд, трето отделение, в закрито заседание спря изпълнението на параграфите с номера 43, 63, 71, 72 и 91 от Договор № РД- НС-01-4-13 от 29. 04.2022 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз, обнародван в „Държавен вестник“ бр. 37 от 17.05. 2022 г.

Още в началото бих искала да подчертая, че определението не е окончателно и подлежи на обжаване пред ВАС, 5-членен състав, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. Едва тогава то ще влезе в сила и ще бъде обнародвано в „Държавен вестник“. Освен това определението не отменя оспорваните членове на Анекса, а допуска спиране на тяхното изпълнение. Съдът не се е произнесъл още, дали те ще бъдат отменени. 
Спирането на горецитираните разпоредби е постановено по реда на чл. 190 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Те са атакувани от трима жалбоподатели – Национално сдружение на частните болници, Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък“ и Сдружение на общинските болници в България. 
Разпоредбите, чието действие се спира са:
Пар. 43, който създава задължение за ръководителите на лечебните заведения за болнична помощ да използват не по-малко от 50% от приходите за заплатите на персонала, а ако НЗОК установи несъответствие, то заплаща на лечебното заведение извършените дейности по цени, но заплащането се  намалява до определеното с изменението ниво.
Пар. 63, който предвижда НЗОК и БЛС да планират и договарят закупуването на медицинска помощ за здравноосигурените лица  в рамките на конкретно определени обеми; председателят на НЗОК и БЛС да наблюдават и анализират договорните обеми, БЛС да получава информация  за касовото изпълнение на здравноосигурителните плащания; НЗОК да упражнява контрол върху тези изпълнители на болнична помощ, за които анализът е посочил превишаване на средствата за здравноосигурителни плащания. 
Пар 71 създава нов член в договора – чл. 368а, по силата на който се определят утвърдени месечни стойности на здравноосигурителните плащания за лечебните заведения за болнична помощ и се определят основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти. 
Пар. 72 създава санкции при неспазване на пар. 71;
Пар. 91 придава обратно действие на новите разпоредби – от 1.1.2022 г. 



2. Всички жалбоподатели са направили особено искане – съдът да спре действието на атакуваните правни норми. ВАС е приел, че искането е допустимо и основателно. Тричленният състав се позовава на чл. 190. ал. 1 АПК, според който съдът има право да спре оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен акт, ако са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК, приложени субсидиарно по силата на чл. 196 от същия закон – изпълнението на атакуваните норми би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Вредата и нейната значимост или трудна поправимост подлежат на доказване от жалбоподателя, който пледира за спиране на изпълнението. Предмет на доказване на предполагаемите вреди и причинната им връзка с изпълнението на оспорваните разпоредби. Отнесени към конкретния казус вредите, заради които съдът допуска спиране, се свеждат до следното: 
От една страна, според оспорените правни норми, от 1.1.2022 г. трябва да се утвърдят месечни стойности на здравноосигурителните плащания за лечебните заведения за болнична помощ и размерите на основните трудови възнаграждения за медицинските специалисти като фиксирана сума от сумата, отпусната по всяка клинична пътека. Предвидена е санкция за неспазването на тези изисквания и тя се състои в намаляване на заплащаните от НЗОК суми. 
От друга страна, стоят здравноосигурените лица, които трябва да получат навремено, достатъчно и качествено здравеопазване. Трудно е да се предвиди от напред техният брой, заболявания, стойността на лечението им. Величината тук е неизвестна и непрогнозируема. 
От трета страна, НЗОК отказва да плати за разноски на медицински дейности, които надвишават договорените месечни стойности.
От съвместното и систематично тълкуване на всички тези разпоредби, може да обоснове предположението, че ако те се приложат, жалбоподателите биха претърпели значителни или трудно поправими вреди, което налага да се спре тяхното приложение до момента на окончателното произнасяне на ВАС по въпроса, дали те трябва да останат да действат или да се отменят. Според ВАС такива вреди в голяма степен са вероятни. Оспорените разпоредби преразпределят средствата в бюджета на болниците, ограничават възможността на последните да получават заплащане в пълен размер за извършената от тях медицинска дейност в случаите, когато НЗОК прецени, че средствата не са правилно разпределени и надвишават договорените лимити. Прилагането на разпоредбите в този им вид създава голяма опасност да се стигне до отказ от лечение на болни, попадащи в надлимитните бройки. Съществува риск да се ограничи медицинското обслужване при кумулативното наслагване на две административно наложени величини – договорния лимит на предварително остойностени бъдещи дейности и изискването на закона на пациентите да не се отказва достъп до лечение. В крайна сметка ще се стигне до отрицателния за болницата резултат – незаплащане на вече извършени медицински услуги, когато те надхвърлят лимита, което от своя страна води до дефицит в бюджета на лечебното заведение и финансови затруднения.
За да обоснове спирането на изпълнението, ВАС се позовава на изчисленията, представени от жалбоподателите – финансови разчети и обосновки на общински и частни лечебни заведения, от които е видно, че прилагането на новите разпоредби ще доведе до задълбочаване на лошия финансов резултат. Новата уредба не дава възможност за гъвкаво управление на финансите, съобразено с конкретните нужди на лечебното заведение.
Крайният извод на ВАС е, че с оспорените правни норми може да се наруши възможността болниците да осъществяват дейността си, а пациентите да получават качествена и навременна болнична помощ, което налага спирането на тяхното действие.
С атакуването на процесните норми от жалбоподателите и с искането да се спре тяхното действие се предотвратява значителна вреда за общинските и частните болници. 
Проф. д-р Поля Голева


АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН


 

Спазват ли се правата на здравно осигурените в черноморските ни курорти?

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Добавете коментар

Изпратете

Log in or Sign up