Вторник, Ноември 29, 2022
Follow Us

Според публикация на вестник „Сега“ със заглавие „Лекари получават десетки хиляди лв. от фармацевтични компании“. „Спонсорството на медицински дружества и болници може да наближи половин млн. за година“ от 10 Юли 2022 г. някои медици в България получават по една заплата като хонорар от фармацевтични компании, а болниците са спонсорирани с половин милион лева за година.
Прозрачността на финансирането не е от вчера, търговските дружества от доста години оповестяват плащанията, извършвани от тях на лекари, медицински сестри и болници. Спазвайки законодателството за защита на личните данни обаче техните имена стават известни само при изрично дадено съгласие на бенефициерите. Изплатените суми се представят конкретно, а при липса на съгласие – като обща, форфетерна сума. Публикува се и информация какво е финансирано – положен труд, например - при научно-изследователска работа; разноски за участие в конференции; такси; разходи за пътуване или месечни хонорари.

На пръв поглед една такава публикация асоциира със завист и с лек нюанс на неприязън към бенефициерите. Финансирането на лекари и болници обаче е законосъобразна дейност, която се оповестява и отчита (според информациите от фармацевтичните компании), което е разбираемо, доколко те осчетоводяват предоставените финансови средства като разходи. Нормално и логично е фармацевтичните фирми да работят в тясно взаимодействие с болници, лекари и пациенти. Фирмите предоставят нови и по-добри лекарства, съдействат за подобряване на методологията за диагностициране и лечение на заболявания, с една дума взаимодействието между фармацевтичните фирми, болниците и лекарите е жизнено необходимо и съдейства за създаване на иновативно и устойчиво здравеопазване. Взаимодействието е необходимо за обезпечаване на качествено и модерно обслужаване на пациентите. И това е безспорно.
Безспорно е и предоставяне на финансови средства от фармацевтичните компании на отделни лекари, лечебни и здравни заведения. За финансиране на съвместната им дейност. В тези финансови средства се включват хонорарите, изплащани пряко като възнаграждения по силата на договори за извършване на определена дейност или за постигане на конкретен резултат от изпълнителите на медицинска помощ. Съвместната работа между фармацевтичните фирми и медицинските специалисти може да има научно-изследователски характер и всеки участник в научния проект осъществява определена дейност, за което получава възнаграждение от фармацевтичната фирма в качеството й на възложител. Например, изпробва се ефективността на ново лекарство, работата на нова апаратура, провеждат се иновативни мероприятия. Нормално е да се финансира участието в научни конференции, посещения на лечебни заведения в други държави, обучение на персонала. Общото във всички посочени дотук форми на сътрудничество е полагането на труд, извършване на дейност, за която се получава съответната парична сума. И този начин на съвместна работа не е специфичен само за медицинската професия, но и за учителската, юридическата, инженерната и т.н.



Особеното при изпълнението на медицински услуги, за които фармацевтична фирма спонсорира лекаря или лечебното заведение, е популяризирането на точно определен медицински продукт, който фирмата разпространява. Когато плаща хонорар без насрещна дейност или финансира ненужно посещения на чужди държави (прикрита форма на екскурзия в далечни и екзотични дистанации) тя стимулира лекаря да предпочете предлагания от нея медицински продукт или изделие. Особено ако то или подобни варианти от него се продават и от други производители или посредници. Тогава може да се мисли за прикрита търговска дейност (медицински посредник), дейност, която лекарят няма право да извършва. Възможно е той да получава хонорар, но не защото е извършил медицинска дейност, участвал е в научно изследване, а защото е предписал на повече пациенти от продукта, предлаган от финансиращата го фирма. Вярно, спонсорството не е забранено, но по принцип едно лице се спонсорира, за да реализира своя проект, идея, да постигне някакъв резултат. Възможно е обаче единственият резултат, към който се е устремил изпълнителят на медицински услуги, да е разпространяването чрез пряко прилагане или чрез предписване на пациентите си конкретно определено лекарство, за което той получава хонорар. Всъщност, това не е и хонорар, защото такъв се заплаща по силата на договор за изработка, какъвто в разглежданата хипотеза липсва. Когато лекарят осъществява маркетинг или дори посредничество при продажбата на продуктите на фармацевтичната фирма, той не би следвало да получава възнаграждение или друга имотна облага. Още повече, че финансовото обвързване на медицински специалист с търговска организация, чийто предмет на дейност е продажба на медицински продукти, е и опасно за здравето на пациентите, защото те могат да имат противопоказания за неговата употреба, а лекарят, движен от други мотиви, да настоява те да се консумират.
Така че другата страна на спонсорирането в сферата на медицината опира до етиката и го поставя под въпрос. Оказва се, че паричните постъпления в сметките на лекари могат да наклонят везните върху точно определени лекарства, а е известно, че именно употребата на такива лекарства може да повлияе лошо върху здравето ни и дори да го застраши. Рекламата и маркетингът, подплатени с безвъзмездно финансиране на човека, който взема решението за нашето здраве, при употребата на жизнено необходими лекарства и други медицински продукти е високо рискова дейност и е потенциален носител на опасност за пациентите. Точно в сферата на медицината вземането на решения от изпълнителите на медицински услуги не трябва в никакъв случай да се влияе от меркантилни фактори.
Ако лекарят или медицинската сестра вземат хонорари, защото са приложили определен метод на лечение, единствено и само за да го  рекламират и използват медицински продукт на дадена фирма с цел да получат пари, те биха могли да бъдат обвинени дори в престъпление. До такъв правен резултат се стига, ако се установи, че деянието на изпълнителя на медицинска помощ осъществява състава на чл. 225б. от Наказателния кодекс (ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.). Лице, което за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева.
(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.
(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.
Приложен към разглежданата в статията хипотеза, този състав се счита за осъществен, а деянието се квалифицира като престъпление, ако лекарят разпространява медицинския продукт чрез предписването му на болни единствено и само защото финансово е обвързан и задължен към търговеца. Той получава за тази си дейност възнаграждение, което не му се следва. А то не му се следва, защото лекарят не може да лекува под влияние на хонорара, който му е обещан или платен от дадена фармацевтична фирма, само за да рекламира и извършва маркетинг на продаваното от нея лекарство.
Разбира се, едно такова деяние трудно се разкрива и доказва. Но доколкото западните фармацевтични фирми съвсем съвестно водят отчет на спонсорираните лица и суми, не е трудно да се установи кое физическо или юридическо лице получава пари в големи размери, свързани с определен медицински продукт и да се направи разследване на дейността му.
В статията въпросът със спонсорирането на лекари и лечебни заведения е разгледан хипотетично и не визира нито един конкретен случай. Най-вероятно нещата и в тази област на здравеопазването стават lege artis.
"Съвместната работа на фармацевтичните компании, регулаторите, медицинските специалисти, здравните организации и пациентите е от съществено значение за устойчивото подобряване на здравеопазването. Тези взаимоотношения са помогнали за доставянето на много нови и иновативни лекарства и са променили начина, по който много заболявания влияят върху живота ни", пишат по този повод от "ГлаксоСмитКлайн". Въпросът има обаче и етична страна, която от години предизвиква спорове докъде се простира научната стойност на тези отношения и къде започва чисто маркетинговата стратегия.
На теория тази обвързаност не трябва да води до ангажименти за лекаря/организацията, но на практика често определя какъв продукт ще получи пациентът. Има редица изследвания, според които тези финансови взаимоотношения влияят върху решенията на лекарите. Според едно такова изследване, оповестено през 2016 г., дори един безплатен обяд може да наклони везните към продукта на "спонсора". Много съсловни организации имат в етичните си кодекси максимални суми, до които могат да приемат подаръци, но изследването показва, че даже 20 долара са достатъчни, за да се увеличи предписването на дадено лекарство, а това е много под поставените ограничения.
Общата картина
Общо през 2021 г. компаниите са изплатили 57 млн. лв. на български лекари, медицински дружества, болници и др. организации, съобщи clinica.bg(link is external), позовавайки се на обобщена информация от компаниите (на специалния сайт за оповестяване(link is external) са публикувани само отделните отчети на компаниите). 40 млн. лв. са за клинични проучвания, 7 млн. са за отделни лекари, а останалите 10 млн. лв. са за различни медицински дружества и болници. За сравнение през последната година преди пандемията - 2019 г., инвестициите са били общо 70 млн. лв., от които 39 млн. лв. са за клинични проучвания, а 30,3 млн. лв. за индивидуални лекари и организации.
Къде се насочват парите
По фирми картината е доста разнородна, като в много случаи хонорарите възлизат на няколкостотин лева до 1000 лв., но има и плащания от над 17 000 лв. годишно към един медицински специалист. Има дружества - най-вече по кардиология, неврология, онкология, които получават спонсорство от почти всички фармацевтични фирми на нашия пазар.
В някои случаи хонорари получават и медицински сестри - така е например при "Байер", в чийто отчет има няколко индивидуални хонорара от 4470 до 9670 лв. за медицински сестри. Тази компания е инвестирала 234 323 лв. в индивидуални специалисти у нас, а към организации е насочила 141 457 лв. Дружеството на кардиолозите например е получило 23 333 лв., Българска лига по хипертония - 17 750 лв., Българското дружество по неврология - 17 798 лв. и т.н. Инвестициите на фирмата в научноизследователска и развойна дейност са за 4,19 млн. лв.
"Ели Лили" е платила 276 082 лв. през 2021 г. на български лекари, а сред спонсорираните организации 62 490 лв. е получила варненската фондация "Море-Дарзалас". Тази фондация е малко известна извън медицинските среди, но привлича инвестиции от почти всички фармацевтични производители.
При "Пфайзер" сумите за спонсорство на различни медицински дружества са по-сериозни - 104 206 лв. е получило Българското дружество по неврология, 115 355 лв. - Българското дружество по ревматология и т.н. И оттук "Море-Дарзалас" е получила 70 560 лв. Извън индивидуалните суми на лекари, които нямат против да бъдат огласени, компанията е изплатила 527 000 лв.
Сред инвестициите на "Мерк" най-крупното дарение е към фондация "Академия Онкология", която е получила 114 600 лв. Сродната фондация "Академия Кардиология" пък е спонсорирана със 105 500 лв. от друга фармацевтична компания - "Берлин Хеми".
Най-високите индивидуални суми на медицински специалисти отчита "Новартис" - до 17 050 лв. годишно за хонорари, като допълнително има и 400 000 лв. без разкриване на получателите. Онколог от Варна например е получил 15 429 лв. хонорар от компанията, друг медик - 12 431 лв. При "Новартис" е и едно от най-сериозните спонсорства на български лечебни заведения - медицински център "Трансхеликс" е получил 99 083 лв., а Националната болница по хематологични заболявания (СБАЛХЗ) - 260 185 лв.
"Рош България" също плаща до над 10 000 лв. годишен хонорар на индивидуални лекари, като тук има и сериозна инвестиция във веригата лаборатории "Цибалаб" - 329 172 лв. МЦ "Трансхеликс" получава средства и от тази компания - 177 265 лв., "Море Дарзалас" - 68 000 лв.
"Тева Фарма" е компания, която не членува в асоциацията, но въпреки това обявява своите инвестиции в лекари. Тук сумата на изплатените хонорари без разкриване на получателя е 722 332 лв., има и няколко сериозни суми към медицински организации - фондация "Академия Кардиология" е получила 401 626 лв., Българска лига по хипертония - 110 000 лв., а дружеството на кардиолозите - 103 000 лв.
Чл. 225б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева.
(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.
(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Проф. д-р Поля Голева



 

Ще се подобри ли болничното лечение след увеличението на цените на пътеките?

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up