Сряда, Юни 29, 2022
Follow Us

1.Ковид кризата като че ли утихва. Но не се знае, дали няма да се завърне. Освен това в правната наука не се направиха всички изводи от прилагането на правото в борбата срещу нея. Нищо не се споменава в юридическите писания за деликтните процеси на засегнатите от преминалата извънредна обстановка – на оцелелите, но претърпели вреди лица или на близките на починалите. Войната в Украйна и съпътстващата я инфлация изведнъж заличиха спомените за връхлетялата ни преди повече от две години медицинска криза, която обаче беше прекалено дълга и смъртоносна. Не се направиха изводи, не се взеха поуки. За медицината – не знам, но за правото – със сигурност мога да кажа, че се замлъкна завинаги. В мълчание бяха обвити и деликтното, и наказателното право. 

Не е такова обаче положението в другите държави. Във връзка с избухването и разпространението на Covid – 19  в света се породиха и се пораждат все повече въпроси, свързани с непозволеното увреждане. Освен случая на прякото непосредствено заразяване, което извършва носител на вируса SARS-COV-2 спрямо други лица, на практика възникнаха разнообразни случаи на противоправни деяния, водещи до неблагоприятни последици за околните. Така например, работодател може да скрие болен работник или служител, който, продължавайки да ходи на работа, заплашва да зарази или заразява останалите работници и служители, както и клиенти, ако контактува с тях. Не са редки и случаите, когато вирусоносители могат да пренесат вируса на околните – в магазина, транспорта, хотела, ресторанта, в театъра, в киното или на други публични места. Именно затова компетентните държавни органи предвидиха редица административни мерки, насочени към предотвратяване и ограничаване на разпространението на заразата. Интересно е в този контекст да се отбележи, че в социално-либералното и демократично управлявано общество хората се възмутиха от налагането на тези мерки и ги определиха като ограничаващи и неблагоприятно засягащи правото им на свобода, работа и свободно предвижване. Голяма част от недоволното население се огранизира и проведе шумни митинги срещу ковид – мерките, а някои юристи и общественици предприеха атакуване на административните мерки пред административните съдилища. Относително малко лекари и общественици надигнаха плах глас в защита на тази част от населението, която одобри ваксинирането и реши да спазва ограничителните мерки. Интересно е да се отбележи, че в нито една държава не се проведоха митинги, шествия, одобряващи и подкрепящи мерките за ограничаване разпространението на заразата. 

Какво е обаче действителното положение. Факт е, че в света се разпространява опасен, смъртоносен вирус. Факт е, че най-сигурните средства за предпазване от заразяване са ваксинацията, дистанцията и носенето на маски на обществени места. Факт е, че всеки човек има конституционно защитеното право на живот. Факт е, че никой няма правото да отнема живота на друг човек. Факт е, че заразеният може да зарази друг и той да умре. Този, който активно се бори за свободата си, не може да попречи на останалите хора да упражняват правото си на живот. Сблъсъкът на правото на живот на едно лице с правото на свобода на друго лице е в полза на живота. При това не само на живота на отделната личност, но и на всички останали хора.  Затова, ако огромната част от населението не е активна и мълчаливо спазва правилата, дори те да не й харесват и да й пречат, държавата е длъжна да се намеси за тяхната защита срещу тези недобросъвестни и егоистично настроени граждани, които яростно отстоявайки свободата си, могат да убият и увредят неограничен брой лица  1.

Изложеното ми дава повод да опиша хипотезите на непозволено увреждане, до които може да се стигне при неспазване на ограничителните административни мерки. Ще се постарая да разгледам няколко случая на непозволено увреждане, чиято особеност се дължи на проявата на опасния и смъртоносен вирус, който преобърна живота на земята. Досега в доктрината на този аспект на корона – кризата не се обръщаше много внимание. Той ще стане актуален на един последващ етап от развитието на ситуацията – етапа, на който близките на починалите ще започнат да си задават въпроса – защо. Posteriori.

2. Непозволеното увреждане е виновно и противоправно причиняване на вреди другиму. То може да бъде и престъпление. В сферата на наказателното право са предвидени наказателни състави, които са пряко свързани с неспазването на противоепидемичните мерки. Някои от тях са едновременно деликти и престъпления, други са обявени само за престъпления, а трета група са или деликти или престъпления.

2.1.Според чл. 355, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), който наруши наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева. Ако деянието осъществява всички всички признаци на посочения състав, то се изчерпва с нарушаването, умишленото неспазване на противоепидемичните правила, създадени за да се предотврати разпространението на вируса.2

. Престъплението е осъществено със самото нарушение на правилата. В случая липсва непозволено увреждане, защото заразяването на конкретен човек не е елемент от престъпния състав.

2.2.Съществува обаче квалифициран състав на  разглежданото престъпление, ако нарушението се допусне по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи. Тогава горната граница на наказанието се увеличава и е 5 години лишаване на свобода и глобата е от десет до петдесет хиляди лева. Мисля, че при неспазването на мерките, разпоредени от компетентните органи, насочени към предотвратяване или ограничаване на разпространението на ковид – 19, следва да се прилага квалифицираният състав, ако се докаже, че деянието е престъпление.

2.3.Деянието, което е обявено за престъпление, съставлява нарушение на наредба, правила и мерки, независимо дали се е стигнало до неблагоприятния резултат – заразяването, настъпването на смъртта или телесна повреда на други лица. Престъплението по чл. 355 НК се намира в раздела „Общоопасни престъпления“. То е престъпление е простото извършване и се изразява в нарушаване на противоепидемичните правила. За прилагането на наказателноправната норма е без значение,  дали е настъпил неблагоприятен резултат или не. За да се признае за виновно едно лице е необходимо преди това да е издаден нормативен или общ административен акт и да има съвпадение между забраната, която той съдържа и конкретното поведение на нарушителя. Докато не са издадени такива правила, не е възможно да се осъществи това престъпление, дори лицето да не спазва най-елементарни правила за предотвратяване разпространието на заразата.

3. При умишлено или непредпазливо заразяване на друго лице или други лица с вируса SARS - COV – 2, от което е последвала смъртта или телесното увреждане на друго лице обаче деянието може да не е само престъпление по чл. 355, ал. 2 НК, a да е и друго престъпление, както и непозволено увреждане едновременно. То може да се квалифицира като убийство или причиняване на телесна повреда,  умишлено или по непредпазливост. У нас липсват изрични норми в Наказателния кодекс, обявяващи заразяването с вируси за престъпления, но не е изключено да има причинна връзка между заразяването на друго  лице и смъртта или увреждане на здравето му и тогава може да се мисли дали деянието не следва да се подведе под нормите на чл. 115 или чл. 122 НК. Но дори да не осъществява признаците на инкриминирано деяние, поведението на заразения може да бъде квалифицирано като непозволено увреждане, ако представлява действие или бездействие, намиращи се в причинна връзка със смъртта или телесната повреда на друго лице или лица. У нас не са предвидени специални състави на причиняване на смърт или телесна повреда чрез пренасяне на заразни болести (тук би могъл да се има предвид още и вируса на ХИВ, който също е заразен и смъртоносен). В страната ни, подобно на други държави, законодателите не включиха в наказателните си кодекси специални състави на заразяване с вируса SARS – COV – 2. Но съставът по чл. 355 НК не е достатъчен, за да обхване всички общественоопасни деяния. На този етап. Засега пеналистите не отреагират адекватно на обществената опасност на посоченото поведение.

За разлика от престъплението по чл. 355 НК, заразяването с вируса SARS –COV- 2 би могло да се квалифицира като престъпление против личността, макар да няма специален състав. Ако не може да се докаже обаче, че е престъпление, то би било деликт съгласно чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Така поведението на заразен с Covid – 19, който без съответната защитна маска се появи на оживени места, попада под състава, ако се стигне до инфектиране на други лица. Но ако не се стигне до заразяване на други лица, респ. до тяхната смърт, би могло да се мисли за трети вид престъпление - „злепоставяне“ по чл. 136 НК - който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание.

Когато с деяние по предходната алинея по непредпазливост се изложи на опасност животът или здравето на трудещите се, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Съдържащите се в чл. 136 НК състави се отнасят до специфичен субект на престъплението и на плоскостта на COVID – 19 касае работодателите, които трябва да обезпечат безопасността на работниците и служителите. Те са длъжни да предотвратят появата на вируса и да не допуснат неговото разпространение. 

Същото деяние извършва и работодателят, който знае, че работник или служител е заразен (не е необходимо да се е разболял) и го допусне до работното място, защото по този начин той създава условия за заразяване на останалите работници и служители. Умишленото създаване на опасност от заразяване от носител на вируса е престъпление и би следвало да се наказва като злепоставяне, независимо дали се е стигнало до реализиране на опасността или не. При злепоставянето деянието може да бъде извършено и по непредпазливост – чл. 136, ал. 2 НК.

3. Подобно на предходното престъпление по чл. 355 НК, и това по чл. 136 НК е приложимо по време на пандемичната криза. И двата състава визират престъпления на простото извършване и не се изисква настъпването на конкретни вреди, свързани с живота и здравето на хората. 

4. За разлика от заплахата за здравето на хората в резултат появата и разпространението на COVID – 19, при деликтите става дума за реално засягане на здравето, а ако е престъпление - за резултатно престъпление. Това означава, че престъплението е резултатно, т.е. стигнало се е до действително, реално заразяване на други лица3

Жертвата трябва действително да се е заразила. Възможно е при умишлено заразяване деянието да е опит за заразяване, ако не се е стигнало до реално  заразяване на друго лице. Размерът и тежестта на отговорността зависят от продължителността и тежестта на нарушението на здравето, т.е. от телесното увреждане.



5. Aктуално в условията на епидемична обстановка, породена от смъртоносен вирус, е че  като престъпление следва да се определи и заканата – чл. 144, ал. 1 НК.  Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години.  Правно релевантна е и заплахата, която извършва едно вече заразено лице спрямо  друго лице или негови близки, да ги зарази с COVID – 19 - примерно чрез кашляне срещу него или наплюване. Ако се е стигнало до заразяване, деянието е деликт и престъпление срещу личността. Престъпление е и заплахата за заразяване с COVID – 19. Но независимо дали се е стигнало до заразяване или не, напрежението, стресът, отрицателните емоции, които това деяние е събудило у засегнатите лица, представляват неимуществени вреди и подлежат на обезщетяване на основание чл. 52 ЗЗД. Заплахата, дори и да е привидна, да се зарази едно друго лице с COVID - 19, може да доведе до възникване на наказателна отговорност. В случая не става въпрос, дали деецът действително е в състояние  или има сериозно намерение да зарази, а за това, дали заплахата е обективно годна да възбуди основателен, истински страх в жертвата. Няма опасна заплаха или принуда чрез възбуждане на страх от заразяване, обаче, ако е направено предупреждение , че съществува повишена опасност от заразяване или че инфектирането на заплашения от дееца може да се предизвика от предполагаемия деец4.

6. Всички посочени до тук състави са хипотетични. У нас поради незнание или бездействие на компетентните органи няма публикувана съдебна практика на наказване на виновни лица. 

Поради това ще се спра на един пример, цитиран в немската информационна база, за да онагледя фактическото положение5. Става дума за една 26 годишна жена, която вероятно е заразена с корона вирус, но без да дочака резултата от PCR -теста организира парти, макар че има осезаеми симптоми на болестта. Дали и как тя би могла да отговаря?

Заразяването чрез пренасяне на SARS – COV - 2 от едно заразено лице на друго осъществява състава на телесна повреда или увреждане на здравето на други лица, т. е. налице е непозволено увреждане. Заразената организаторка на партито ще бъде задължена да плати обезщетение, доколкото накърнява умишлено или по непредпазливост живота, тялото или здравето на друго лице, при това в нарушение на императивни забрани. В случая може по аналогия да се пренесе теорията и практиката на заразяване с ХИВ. На немскоговарящата територия се приема нещо повече – деликтна отговорност ще възникне, дори още да не са се проявили симптоми на Ковид, защото, поради опасността и възможните  последици от една инфекция, отговорността възниква и ако ново, прясно заразеното лице още не е показало симптоми.

В разглеждания пример пренасянето на болестта се намира и в причинно – следствена връзка с неблагоприятното засягане на правата на едно лице. Особеното при болестта Covid – 19 е че заразният потенциал на вируса излиза извън очертанията на обикновения вирус. Това не е традиционният грип, тук става въпрос за силно заразна и смъртоносна болест, излизаща извън пределите на обичайния житейски риск. Заразяването не е случайно, а е едно противоравно деяние, за което следва да се носи правна отговорност.

Ако човек не знае и не е бил длъжен да знае, че е носител на вируса, той няма вина. Но в примера с празнуващата жена, доколкото тя се е намирала в карантина и си е направила тест, чийто резултат очаква, не може да се говори за невиновно деяние. Тя е била длъжна, докато не излезе отрицателният й тест, да се въздържа от контакти с други лица. 

Същото важи и за задължителната и започната карантина – засегнатото лице трябва да очаква да се развие в бъдеще болестта Covid – 19. Който по време на карантина, наредена от здравните власти, откаже да я спазва, той проявява най-малкото небрежност, ако не се изолира сам. В цитирания случай може да се приеме наличието дори на евентуален умисъл. Който след положителен тест и заповед за карантина търси контакт с други хора, трябва да има предвид че може да зарази много хора и това поведение е достатъчно за да се приеме извършване на умишленото деяние.

Нормите, които регулират поведението на хората по време на пандемия и епидемия са защитни норми, но те служат за защита на общността и на основата на тях не може да се търси обезщетение на индивидуалните вреди. Но заразените участници в партито имат спрямо собственичката на терена и организаторката на партито две основни претенции. Те имат право да искат обезщетяване на вредите от загубата на доход за времето на лечението, както и стойността на разноските за лечение и обезщетение на неимуществените си вреди. Ако тези вреди са покрити от застраховка, след изплащане на застрахователното обезщетение, претенцията преминава върху застрахователя, вкл. и за пропуснатата работна заплата. 

7.Коронавирусът поражда правото на обезщетение. Който като пациент в болница, на някакво масово мероприятие или чрез трето лице  се зарази, има право на обезщетение, ако изрично предписаните противоепидемични  хигиенни разпоредби и заповеди не са спазени от ответника. От вируса възникват огромни щети както за отделните индивиди, така и за обществото като цяло. Няма все още съдебни решения, за какви вреди и в какъв размер следва да се носи отговорност. Но делата тепърва престоят.

Увеличават се и случаите на поява на обществени места за продължително време на лица, които знаят че са заразени или дори болни от коронавирус, но въпреки това не са карантирани, а предприемат пътуване в обществено превозно средство За един такъв случай се споменава в статията „Глобяват заразено семейство, пътувало с автобус“6  Съпрузите са знаели, че са болни от 25.12.2021 г., но въпреки това са предприели пътуване от София за Русе. По време на пътуването им става лошо, автобусът спира и тогава те признават за заразеното си състояние. Според мене това е умишлено престъпление, а не административно нарушение и следва да се санкционира като престъпно деяние. Случаят е подобен на описания в германската преса. 

8. С оглед улесняване на бъдещите спорове, сега бихме могли да дадем бегла класификация на случаите:

8.1.Заразяване в болница  Ако заразеният може да докаже, че се е заразил по време на престоя си в болница и че в последната не са се спазвали необходимите санитарни мерки, той може да иска обезщетение на вреди от лечебното заведение.

8.2.Заразяване в хотел, ресторант, магазин, училище, театър, обществено или държавно заведение В този случай отговаря този, който е създал ситуация на опасност, а в същото време е задължен да предприеме всички необходими и допустими мерки и действия за предотвратяване на увреждането на други лица доколкото това е възможно. Задължението за обезопасяване, за обезпечаване на сигурна среда обхваща тези мерки, които един разумен, внимателен, грижлив стопанин счита за разумни, необходими и достатъчни, за да предпази другите хора от увреждане.

Ако тези основни положения се приложат към коронакризата, отговорност носят организаторът и собственикът на заведението или на бизнеса, но те не отговарят за всеки заразил се там, а отговаря само този, който не е взел мерки, които един разумен човек би взел на негово място. Това може да означава, че той по принцип отговаря тогава, когато задълженото лице не се е подчинило и не е спазило официалните заповеди и препоръки за поведение в здравнокризисната ситуация. Той би отговарял тогава, когато е трябвало да знае, че негов служител и член на персонала не е спазил наложената му карантина. Или ако не е приложил разумни мерки или пък е приложил неправилни мерки.

8.3.Заразяване от трето лице Ако някой се зарази от трето лице, възниква въпросът, дали третото лице е задължено да обезщети възникналите вреди. В Германия в това отношение съдът  използва и прилага практиката си, свързана със заразяване от ХИВ. Условията за възникване на отговорността са:  

•  Заразеният да знае за своята болест, да осъзнава нейната същност и степен на опасност;    

• Нищо да не е казал на засегнатото лице, да не е споделил с него;    

• Въпреки това да е извършил незащитен сексуален контакт с него. (Der Bundesgerichtshof (BGH, Urteil vom 04. November 1988 - 1 StR 262/88 -)7.

Според Върховния съд на Германия в посоченото решение се съдържат и предпоставките на отговорност, обусловена от заразяване с Covid – 19. Бих искала да приведа още един пример за отговорност, цитиран във в-к Труд от 8.9.2021 г. Виетнамец е осъден на пет години затвор, защото е нарушил карантинните условия и заразил с корона вирус 8 души, единият от които е починал. Въпреки че е имал положителен тест, той не е спазил 21-дневната каратнина и е общувал, в резултат на което се е стигнало до заразяване и смърт от COVID – 19. 

У нас липсва специфичен състав на престъпно заразяване с корона вирус. За такова престъпление е обявено само заразяването с венерическа болест – чл. 135 НК – умишлено или по непредпазливост. Но у нас се прилагат и чл. 355, ал. 1 и ал. 2 НК.

В заключение може да се констатира, че ние имаме правна уредба, достатъчна за да уреди наказателната и деликтната отговорност в случаите на умишлено или непредпазливо заразяване с Covid – 19. Друг е въпросът, че компетентните държавни институции не ги прилагат или най-малкото не е оповестена информация за наказаните правонарушители. Деянията на лицата, които знаят че са заразени и осъществят контакт на обществено място е с висока степен на обществена опасност и следва да се квалифицира като престъпление, а ако е довело до вреди на трети лице е основание за възникване на гражданска (деликтна) отговорност.    

Проф. д-р Поля Голева

 

1.Някои държави като Швейцария дадоха възможност гражданите й сами да се произнесат по въпроса за въвеждане на зеления сертификат, като проведе референдум на 28.11.2021 г. Решението се взе от мнозинството и то беше в полза на сертификата. Всички шумни паради и антиваксърски настроения и прояви бяха парирани от решението на мнозинството. Смятам, че и у нас би се стигнало до такова положително решение, защото чрез анонимното гласуване плахите граждани ще могат да изразят своето мнение, без да се страхуват от агресията на антиваксърите.

2Наказателният кодекс включва в тази разпоредба и нарушаването на правила, свързани с разпространението на вируса, причиняващ Ковид – 19 - Държавен вестник бр. 23 от 2020 г. и бр. 28 от 2020, в сила от 24.03.2020.

3В наказателното право престъпления, при които едно лице поставя друго в опасност да се зарази, се определят като резултатно застрашаващи – по аналогия на определението на деянието по чл. 135, ал. 4 НК – поставяне в опасност на лице да бъде заразено с венеричерска болест. Аргументът е, че ако опасността се реализира, здравето на лицето се уврежда и би се стигнало до телесна повреда – вж. Петрова, Цв. По въпроси на престъпните състави, имащи за субект лице с висше медицинско образование или друг медицински специалист. В: Правна мисъл ,кн. 2 от 2021 г., с. 28.

4 Вж. www.law-experts.at/rechtswissen-rechtsartikel-rechtsprechung/rechtsartikel/611-strafrecht-corona-covid.

5 www.Haftung: Superspreaderin feiert teure Party in Garmisch (lto.de)

6 Шумов, Тихомир. Глобавят заразено семейство, пътувало с автобус“ в“ /fakti.bg/bulgaria/641429-globavat-zarazeno-semeistvo-patuvalo-s-avtobus. Публиувано на 1.1.2022 г.. Достъпно на същия сайт.

7 Цитирано в сайта на Steinbock & Partner mbB, Rechtsanwälte Schadensersatz bei Corona-Infektion? Wer haftet? Kanzlei Steinbock & Partner berät.


АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН


Имате ли доброволна здравна застраховка?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Коментари

0
име
4 weeks ago
8.1.Заразяване в болница Ако заразеният може да докаже, че се е заразил по време на престоя си в болница и че в последната не са се спазвали необходимите санитарни мерки, той може да иска обезщетение на вреди от лечебното заведение.
МАСОВО ИЗТРЕБИХА ХОРАТА В БОЛНИЦИТЕ ОТ КОВИД ЗА ПАРИ - ВЛИЗАТ С ОТРИЦАТЕЛЕН ТЕСТ И СЛЕД НЯКОЛКО ДЕНА СЕРВИРАТ НА РОДНИНИТЕ, ЧЕ ПАЦИЕНТЪТ Е ПОЧИНАЛ ОТ КОВИД. КАКВО ОБЕЩЕТЕНИЕ ДА ИСКА УМРЕЛИЯ???
Like Like Отговор | Цитиране | Цитиране

Добавете коментар

Изпратете

Log in or Sign up