Петък, Септември 30, 2022
Follow Us

Едни от най-жестоките картини, които гледахме по време на пандемията от Ковид – 19 по телевизията и в интернет, показваха болни в крайно лошо здравословно състояние, които безпомощно чакаха някой да ги допусне в болничното заведение, за да получат глъдка въздух, искрица живот. Хора, които умираха на стъпалата, пред входа на болница или в линейка, напразно обикаляща цяла София, за да намери място за страдащия пациент. Особено много ме трогна историята с пациент от гр. Елин Пелин, който, според публикация във вестник „Сега“ от 30.11.2021 г., по време на пика на епидемиологичната криза напразно е обикалял болници, отказали да го приемат.

Човекът е имал недоизлекувана двойна бронхопневмония и отрицателен ковид тест. В едната болница не го приемат, защото нямали отделение за гръдна хирургия. В друга болница с отделение за гръдна хирургия отказват прием на болния, защото минути преди да пристигне линейката са приели пациент с положителен тест и нямат право да смесват заразени с незаразени. Последният остава навън и линейката го връща в къщи, където той умира. Ситуацията е описана най-точно с думите на лекарката от „Спешна помощ“ - „никъде не го искат, аз к‘во да го правя“.
И досега в медиите се съобщават за случаи на отказ да се приеме болен. Друг случай е съобщен от телевизия НОВА: Майка сигнализира, че две болници отказват да приемат 9-месечното ѝ бебе в тежко състояние. През нощта детето ѝ е било с 40 градуса температура, сатурация под нормата и не е можело да диша нормално. Жената е отишла спешно първо в "Пирогов", а после и в "Александровска" болница, като и от двете лечебни заведения са отказали прием. В крайна сметка детето е прието във Втора градска болница.
2.Всеки човек има право на живот, на свобода и лична сигурност – чл. 3 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с резолюция 217 А (3) на Общото събрание на ООН от 1948 г. Правото на живот се проектира върху правото на достъпна медицинска помощ, провъзгласено в чл. 81 aл. 1 от Закона за здравето, а то се реализира при прилагане на принципите на свoевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; равнопоставеност, сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения и зачитане правата на пациентите – чл. 81 aл. 2 от закона. Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ от 2006 г. с последни изменения и допълнения от 18.12.2020 г.
3.Какво трябва да означава достъпна медицинска помощ в условията на масова пандемична обстановка, при която болният се сблъсква с недостатъчен брой линейки, липса на свободни места в лечебните заведения, отсъствие на медицински познания на лекарите, отсъствие на протокол за лечение на една неизвестна болест, с помощта на който те могат да помогнат на човек да оживее, липсата на организация и сътрудничество между лечебните заведения и най-вече трудната връзка на „Бърза помощ“ с надлежните заведения за болнична помощ. Суровата реалност по време на втория и третия пик на болестта COVID - 19 породи въпроса: Има ли всеки човек право на достъп до болнична помощ при условията на извънредно положение, прерастнало в извънредна обстановка? Каква е правната природа на това право и може ли при извънредни условия то да се дерогира? Какви са правните средства за неговата защита?



3.Правото на достъп в условията на световна пандемия не се променя в зависимост от това, дали лечебните заведения са запълнили своя капацитет или не. С последното обстоятелство ние за първи път се сблъсквахме по време на разпространението на един от най-смъртоносните вируси на съвременното общество – SARS – COV – 2. Смятам че, с оглед заразния характер на заболяването и пандемичното му развитие, всички граждани имат еднакво право на достъп до медицинско обслужване, независимо от своя здравноосигурителен статус, независимо от своето гражданство, независимо дали са записани при конкретен личен лекар или не. Към лицата, които упражняват правото на достъп до медицинска помощ, принадлежат и временно преминаващите през страната, както и мигрантите, вкл. и нелегално пребиваващите у нас. Но право на достъп имат и гражданите, които имат спешна нужда от болнично лечение, макар да не са се заразили. Те не са втора категория пациенти, чието лечение да зависи от наличието на остатъчни болнични места.
По своята същност правото на достъп до медицинско обслужване е субективно, индивидуално, законоустановено, неотменимо основно право на всеки гражданин, което е прокламирано в Закона за здравето и е тясно свързано с правото на живот – основополагащото конституционно право на всяко лице. То е право да се иска от компетентните органи и субекти на медицинското право да предоставят възможност на нуждаещия се да получи достъп до медицински специалисти, апаратура за диагностициране и лечение, престой в болнично заведение и манипулации, необходими за спасяване на живот и за опазване и подобряване на здравето. Правото се удовлетворява, когато на нуждаещото се от медицинска помощ лице се предостави реален достъп до надлежното здравно заведение. С настаняването на лицето в болничното заведение или с оказването на достъп до медицинско обслужване правото постига своята цел. То не се разпростира по-нататък върху самото лечение и диагностициране, което обуславя възникването на друг вид право на пациента.
Насрещното, корелативно свързано с правото на гражданина, задължение на държавата да осигури достъп до медицинска помощ не отпада при обявено извънредно положение. И тогава държавата е длъжна да обезпечи живота и здравето на гражданите.
Досега нормативната уредба на правото на достъп до медицинско обслужаване е доста оскъдна. Тя трябваше да предвиди, какви последици възникват, ако това право не може да се реализира и лицето, нуждаещо се от спешна медицинска помощ, почине. Има ли причинна връзка между смъртността по време на ковид пандемията и трудностите при реализиране на правото на достъп до медицинска помощ? Досега никой не е изследвал този въпрос. Темата е актуална предвид сегашната, а може би и бъдещата ситуация на множество заразени и лица с хронични или обострени заболявания в условията на ограничен достъп до медицинско обслужване. Нито законът за здравето, нито наредбата дават обаче отговор на поставените въпроси. Законът прокламира правото на достъп до медицинска помощ, а наредбата урежда условията и редът за осъществяване на процесното право на задължително здравноосигурените лица в Република България и на някои други категории лица. Но те имат предвид една мирна, спокойна обстановка. В условията на обявеното извънредно положение обаче те не бяха изменени с малки изключения, които не бяха от жизненоважно значение за хората.
На преден план обаче изпъква крестящата разлика между правната уредба и реалната ситуация, която не само не се е покривала с правните норми, но се е проявявала в своите най-зловещи форми – невъзможност хората да получат кислород в часовете, когато той не им е достигал, невъзможност да получат реален достъп до животоспасителните апарати. Днешната правна регламентация на правото на достъп е ограничена до достъпа при нормални обстоятелства. Тя беше несъвършена и преди коронакризата, но след пандемията трябваше спешно да бъде съобразена със свързаните с човешките права стандарти. Фаталният резултат от неприспособимостта на системата е, че болестите не се откриваха навреме, хронифицираха се, протичаха тежко и смъртоносно. През следващите месеци предстои актуалните правни проблеми на достъпа в условията на ковид - 19 да се решават ефективно. Крайно време е правото да върви не след проблемите, а преди тях.

Проф. Поля Голева



 

Какво е мнението ви за общинските болници?

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Добавете коментар

Изпратете

Log in or Sign up