Събота, Декември 03, 2022
Follow Us

От началото на пандемията (седмица №10 на 2020 г.) до 7 март 2022 г. в Единния информационен портал COVID-19 (ЕИП): https://coronavirus.bg/ са регистрирани 35 832 починали с диагноза COVID-19 (5 180,6 на 1 милион население смъртност).
В каква степен и по какъв начин пандемичното разпространение на SARS-CoV-2 повлия върху смъртността в България е проблем, по който се дискутира вече почти две години. Вероятно на редица от поставяните въпроси отговор ще се намери едва след окончателното приключване на пандемията, защото те изискват задълбочено проучване на множество причинно-следствени връзки. Такова проучване е наложително както поради второто място на България в света по кумулативния брой смъртни случаи от COVID-19 на 1 милион население (Our World in Data https://ourworldindata.org/covid-deaths#cumulative-confirmed-deaths-per-million-people, Worldometer https://www.worldometers.info/coronavirus/), така и поради наблюдаваното значително допълнително увеличаване на общата смъртност.

При това следва да се подчертае, че със смъртност 15,4‰ през периода 2015-2020 г., България още преди пандемията е била водеща по този показател сред 10-те страни с най-висока смъртност в света (World Population Review https://worldpopulationreview.com/country-rankings/death-rate-by-country ).

Годишният брой на смъртните случаи в България през периода от 2015 г. до 2019 г. е показан в Таблица 1, от която се вижда, че броят на починалите варира от 107 580 до 110 117 и се характеризира с относително малки различия през годините (https://www.nsi.bg/).

Таблица 1
Годишен брой смъртни случаи в България, 2015-2019 г.

Година

Брой починали

2015

110 117

2016

107 580

2017

109 791

2018

108 526

2019

108 083

Средно

108 819

Фигура 1
Седмичен брой регистрирани смъртни случаи през периода 2015-2019 г.

deaths weeks avarage

Сезонните колебания в броя на умиранията, наблюдавани през всяка година, се изразяват в по-голям брой смъртни случаи през първите шест и последните две-три седмици на годината и са свързани на първо място със сезонните грипни епидемии. На Фигура 2 може да се проследи развитието на грипните епидемии в България през 2015-2019 г. и връзката между повишената грипна активност и увеличаването на седмичния брой на смъртните случаи, показано на Фигура 1.

Фигура 2
Сезонни грипни епидемии в България през периода 2015-2019 г.

influenza

Отсъствието на съществени различия в броя на смъртните случаи, регистрирани през съответния номер седмица на всяка една от посочените пет години (2015-2019) в периода, предхождащ COVID-19 пандемията, дава възможност средните стойности, изчислени за всяка поредна седмица (Фигура 3 и Фигура 4) да се използват като база за сравнение на умиранията по време на пандемията с техния брой в предходните години.

Фигура 3
Средни стойности на броя смъртни случаи във всяка поредна седмица на годината, изчислени за периода 2015 г-2019 г.

deaths avarage weeks

Фигура 4
Средни стойности на броя смъртни случаи във всяка поредна седмица на периода от седмица №10 на 2020 г. до седмица №8 на 2022 г., изчислени за периода 2015 г-2019 г.

deaths covid weeks

На Фигура 5 може да се направи сравнение между броя на регистрираните умирания в България по седмици от началото на пандемията до настоящия момент със средните седмични стойности за предходния петгодишен период (показани на Фигура 3). Информацията на Националния статистически институт за умирания в България по седмици се отнася за всички смъртни случаи, независимо от причината за смърт, т.е. в тези бройки са включени както починалите с диагноза COVID-19, така и починалите по други причини през периода от седмица №10 на 2020 г. до седмица №8 на 2022 г.

Фигура 5
Сравнение между регистрирания седмичен брой смъртни случаи по всички причини през периода от седмица №10 на 2020 г. до седмица №8 на 2022 г. със средните седмични стойности за предходния петгодишен период (2015-2019 г.)

deats comp cov aver

От графиката се вижда, че седмичният брой на регистрираните умирания през пандемичния период значително надвишава изчислените средни (очаквани) стойности почти за всяка седмица. Освен това, увеличението на смъртните случаи не е равномерно през всяка седмица (както би следвало да бъде, ако има определена постоянно действаща причина), а възниква периодично и е концентрирано в четири добре очертани времеви клъстера. Последното е категорично доказателство за това, че причината за рязко нарастване на смъртността се проявява също периодично и това са четирите последователни пандемични вълни от COVID-19, разпространили се в България.

На Фигура 6 може да се проследи динамиката на заболяемостта на 100 000 и смъртността на 1000000 население от COVID-19 през периода от 22.03.2020 г. до 07.03.2022 г., а в Таблица 2 са представени данни за пиковите стойности на заболяемостта и на смъртността от COVID-19 на 14-дневна база, за да бъдат съпоставени с максималния седмичен брой починали по всички причини, както и с броя починали с диагноза COVID-19, регистрирани при четирите пандемични вълни в България през периода 2020-2022 г.

Фигура 6
Заболяемост на 100 000 и смъртност на 1 000 000 население от COVID-19 на 14-дневна база през периода от 22.03.2020 г. до 07.03.2022 г.

deaths positive tests

Таблица 2
Пикови стойности на заболяемостта и смъртността от COVID-19 на 14-дневна база, на седмичния брой починали по всички причини и на седмичния брой починали с диагноза COVID-19, регистрирани при четирите пандемични вълни в България през периода 2020-2022 г.

Пандемична вълна

I вълна Октомври 2020 - януари 2021 г.

II вълна

Февруари 2021 - май 2021 г.

III вълна

Август 2021 -декември 2021г.

IV вълна

Декември 2021 - март 2022 г.

Максимална заболяемост от COVID-19

671,22/100000

Седмица № 48

Дата 23.11.20

735,40/100000

Седмица № 13

Дата: 1.4.21

928,27/100000

Седмица № 44

Дата: 4.11.21

1754,65/100000

Седмица № 5

Дата: 1.2.22

Максимална смъртност от COVID-19

279,2/1000000

Седмица № 50

Дата: 8.12.20

246,9/1000000

Седмица № 15

Дата: 12.4.21

329,6/1000000

Седмица № 46

Дата: 15.11.21

187,4/1000000

Седмица № 7

Дата: 18.2.22

Максимален седмичен брой починали по всички причини

4753

Седмица № 49

4043

Седмица №13

4168

Седмица № 44

3548

Седмица № 6

Максимален седмичен брой починали с диагноза COVID-19

980

Седмица № 49

857

Седмица № 13

1186

Седмица № 45

639

Седмица № 7

Максималните нива на смъртност от COVID-19, изчислени на 14-дневна база се достигат две седмици след регистрирането на пиковите стойности на заболяемостта и при четирите пандемични вълни. Максималният седмичен брой починали по всички причини се регистрира успоредно с достигането на максимална заболяемост от COVID-19, или седмица след това. По този начин, данните от Таблица 2 доказват, че повишаването на общата смъртност е свързано с развитието на пандемичните вълни.

Общият брой на починалите по всички причини, регистрирани от НСИ през наблюдаваните 104 седмици е 280 558. Този брой значително надвишава очаквания брой смъртни случаи (214 159), изчислен на базата на средните стойности за всяка седмица от предходния петгодишен период (2015-2029 г.). Разликата между всички регистрирани и очаквани умирания е 66 399, т. е. през пандемичния период броят на смъртните случаи по всички причини е нараснал с 31% в сравнение с годините преди пандемията.

На Фигура 7 графично е представена разликата между очаквания/обичаен брой смъртни случаи за всяка поредна седмица (изчислените средните седмични стойности за предходния петгодишен период 2015-2019 г.) и действителния брой на смъртните случаи по всички причини и на смъртните случаи с диагноза COVID-19, регистрирани седмично през периода от седмица №10 на 2020 г. до седмица №8 на 2022 г. През всяка седмица на четирите пандемични вълни в България през периода 2020-2022 г., броят на смъртните случаи по всички причини значително надвишава съответната очаквана средна седмична стойност. Увеличеният брой на починалите се дължи не само на допълнителните смъртни случаи с диагноза COVID-19, значителен е и делът на смъртните случаи по всички причини, надвишаващи обичайните седмични стойности.

Фигура 7
Седмичен брой смъртни случаи по всички причини и седмичен брой смъртни случаи с диагноза COVID-19, регистрирани през периода от седмица №10 на 2020 г. до седмица №8 на 2022 г. , сравнени със средните седмични стойности за предходния петгодишен период (2015-2019 г.)

additional detas

Увеличение на броя на смъртните случаи по всички причини се наблюдава и при други епидемични/ пандемични ситуации и се обозначава като обща добавъчна смъртност.
Регистрираното до настоящия етап на развитие на пандемията в България увеличение на броя на смъртните случаи по всички причини с 66 399 представлява общата добавъчна смъртност, която се състои от два компонента. Първият компонент е допълнителната смъртност, причинена директно от COVID-19 – това са всички 35458 починали, при които посочената причина за смъртта е COVID-19. Вторият компонент е т.нар. добавъчна смъртност, представена от останалите 30 941 (46, 6%) починали, при които е регистрирана друга причина за смъртта. За тези случаи е трудно да се определи каква е била ролята на COVID-19 – възможно е смъртта да е настъпила поради придружаващи заболявания, усложнени от COVID-19, възможно е да се касае за други заболявания, за които в периода на подем на съответната пандемична вълна не са били положени необходимите медицински грижи.
Във всеки случай, и допълнителната, и особено добавъчната смъртност, която е твърде висока и при четирите пандемични вълни (Фигура 7) би трябвало да бъдат проучени и анализирани в детайли.
Опит за междинен анализ показва, че някои, вероятно технически причини, представляват сериозно затруднение. Пример за това са установените несъответствия в една справка, изготвена от всички РЗИ през 2021 г. по искане на МЗ. Справката се отнася за пациентите, хоспитализирани с диагноза COVID-19 през периода от 01.11.2020 г. до 01.10.2021г. и показва, че от всички 152 333 пациенти, хоспитализирани в България през посочения период са починали 22 321 души (14,65%). Този среден за страната процент сам по себе си е твърде висок, нещо повече, между отделните области се констатират значителни разлики и това несъмнено налага да се направи отделно изчерпателно обсъждане на свързания с COVID-19 болничен леталитет, който да включва целия пандемичен период.
Тук обаче ще посочим една друга разлика, или по-точно несъответствие, за което е трудно да се намери обяснение. За периода от 01.11.2020 г. до 01.10.2021 г. в Единния информационен портал са регистрирани 19 628 починали, т.е. с 2 693 по-малко от броя, съобщен на РЗИ от лечебните заведения за болнично лечение (22 321 починали през същия период).
Каквито и да са причините за това несъответствие, то показва, че броят на смъртните случаи, регистрирани с диагноза COVID-19, е със сигурност по-малък от реалния брой на починалите поради заболяване от COVID-19. Най-вероятно в ЕИП са регистрирани само/предимно лица, починали в болница, при това не всички (както се вижда от отчетите на РЗИ), а за починалите извън лечебно заведение е била посочена друга причина за смъртта, поради което те не са включени в ЕИП.
Тази хипотеза би могла да подпомогне интерпретирането на резултатите от съпоставянето на регистрираните в периода от седмица №10 на 2020 г. до седмица №8 на 2022 г. смъртни случаи по всички причини, смъртни случаи с диагноза COVID-19, и направеното сравнение с очакваните (средните седмични) стойности. Наличните данни показват много голяма обща добавъчна смъртност (общо 66 399 смъртни случая), твърде висок дял на добавъчната смъртност (46, 6% - 30 941 умирания по всички причини) и непълноти при регистрацията на починали от COVID-19, което е базата, върху която се изчислява допълнителната смъртност, причинена от COVID-19.

mira kozhuharovaПроф. Мира Кожухарова



 

Ще се подобри ли болничното лечение след увеличението на цените на пътеките?

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up