Специално за читателите на Право&Здраве предлагаме периодични анализи на епидемичната ситуация, изготвени от един от най-изтъкнатите наши учени в областта на епидемиологията, проф. Мира Кожухарова. Първият от тези анализи дава обща оценка на ситуацията с разпространението на коронавируса от началото на годината.

От 1 до 27 януари 2022 г. в България са регистрирани 179 168 случая на COVID-19. Към 27 януари 2022 г. заболяемостта на 100 000 население на 14-дневна база е 1684,21/100 000 (Фигура 1), а седмичната позитивност на тестовете е достигнала до 25,13%.

Фигура 1
Заболяемост от COVID-19 (лабораторно потвърдени случаи) на 100 000 население на 14-дневна база през периода 22.03.2020 г.-27.01.2022 г.

Според последните налични данни на НЦЗПБ (https://ncipd.org/index.php?lang=bg), при 129 (55,1%) от изследвани 234 клинични проби от пациенти с COVID-19, събрани от 21 области в началото на януари (3-13.01.2022 г.), е установен вариантът Омикрон на SARS-CoV-2. В някои от областите, изпратили клинични проби, този процент значително надвишава средния. Предвид този факт, а и наблюдаваното много интензивно разпространение на епидемичния процес, има основание да се предполага, че към настоящия момент вариантът Омикрон вече е доминиращ в цялата страна.
Епидемичната вълна, предизвикана от варианта Омикрон, започнала в началото на 2022 г. на фона на още незатихнало разпространение на Делта варианта на SARS-CoV-2, все още се развива възходящо, като засега се характеризира с няколко особености, които я правят много по-различна от предходните вълни на пандемията, разпространили се през октомври 2020 г.- януари 2021 г.; февруари-май 2021г. и август-декември 2021 г.:
• Заболяемостта (броят на лабораторно потвърдените случаи) на 100 000 население значимо превишава всички регистрираните досега максимални стойности;
• Ускорен е темпът на нарастване на заболяемостта, която в рамките на по-малко от един месец се увеличава почти 5 пъти (от 342,3/100000 на 1 януари 2022 г. до 1684,21/100000 на 27 януари 2022 г.);
• Процентът на положителните за SARS-CoV-2 тестове на 7-дневна база нараства бързо и при съпоставим брой на проведените изследвания достига до по-високи стойности (от 8,05% на 1 януари 2022 г. до 25,13% на 27 януари 2022 г.);
• Независимо от бързо нарастващата заболяемост, дневният брой на хоспитализираните лица, както и броят на починалите през януари 2022 г. е по-нисък в сравнение с предходните пандемични вълни;
• Различно е разпределението по възрастови групи на случаите с COVID-19, регистрирани през първия месец на 2022 г.

На Фигури 2 и 3 е показана заболяемостта от COVID-19 по възрастови групи по време на четирите пандемични вълни. Във възрастовите групи 0-19, 20-29, 30-39, 40-49 и 50-59 г. заболяемостта през януари 2022 г. е достигнала най-високите стойности, регистрирани от началото на пандемията (Фиг. 2). Заболяемостта при лицата на 60-69 г. е съпоставима с предходните вълни, докато хората на възраст ≥ 70 години към настоящия момент са по-слабо засегнати от подема на заболяемостта (Фиг. 3).

Фигура 2
Заболяемост от COVID-19 (лабораторно потвърдени случаи) на 100 000 население на 14-дневна база във възрастовите групи 0-19, 20-29, 30-39, 40-49 и 50-59 г.

Фигура 3
Заболяемост от COVID-19 (лабораторно потвърдени случаи) на 100 000 население на 14-дневна база във възрастовите групи 60-69, 70-79, 80-89 и 90+ г.

Сравнението на възрастовото разпределение на случаите с COVID-19, регистрирани от 1 до 26 януари 2022 г. (общо 159 378 случая) с това на заболелите по време на най-интензивното разпространение на предходната епидемична вълна, причинена от Делта варианта – периода от 20 октомври до 20 ноември 2021 г. (общо 125 502 случая) показва различията както в абсолютния брой на съобщаваните случаи (Таблица 1), така и в относителния дял (%) на всяка една от възрастовите групи в общата заболяемост (Фигури 4 и 5).

Таблица 1
Брой на случаите с COVID-19, регистрирани в България през периода 20 октомври-20 ноември 2021 г. и периода 1-26 януари 2022 г.

Независимо от по-големия общ брой случаи през периода 1-26 януари 2022 г. (159 378) в сравнение с периода 20 октомври-20 ноември 2021 г. (125 502 случая), при лицата на възраст 60-69, 70-79, 80-89 и 90+ г. от началото на 2022 г. досега, броят случаи е намален в сравнение с предходната вълна на пандемията и е съответно 15800; 9353; 3145 и 285 в посочените възрастови групи.
Относителният дял на случаите в най-уязвимите възрастови групи (≥60 години) спада до 17,93% през 2022 г., докато при предходната вълна случаите при хората в напреднала възраст са представлявали 30,84% от всички съобщени. За сметка на това има рязко увеличаване на относителния дял на заболелите в групата 0-19 години – от 7,1% през октомври-ноември 2021 г. до 17,51% през първия месец на 2022 г. По-голям е и относителният дял на случаите в следващите групи на по-млади хора (20-29 и 30-39 г.) през 2022 г. в сравнение с октомври-ноември 2021 г. (Фигури 3 и 4).

Фигура 4
Възрастово разпределение (брой и относителен дял) на случаите с COVID-19, регистрирани в България през периода 20 октомври-20 ноември 2021 г.

Фигура 5
Възрастово разпределение (брой и относителен дял) на случаите с COVID-19, регистрирани в България през периода 1-26 януари 2022 г.

Промените във възрастовото разпределение на случаите вероятно е един от основните фактори, обуславящи значително по-малкия брой на заболелите лица, при които има необходимост от хоспитализация. От началото на месец януари досега дневният брой на хоспитализираните болни от COVID-19 не се увеличава значително и се поддържа на едно приемливо ниво от 4022 до 5455 болни (Фигура 6), значително по-ниско в сравнение с предишните вълни на пандемията.

Фигура 6
Дневен брой на хоспитализирани болни от COVID-19 през периода от 30 юли 2021 г. до 26 януари 2022 г.

Към настоящия момент е трудно да се прецени значението на другия възможен фактор, за който има редица съобщения – принципно по-слаби клинични прояви на заболяването, причинено от варианта Омикрон на SARS-CoV-2, поради факта, че и предишните варианти на вируса предизвикваха по-леко протичаща инфекция при деца и млади хора и те по-рядко се нуждаеха от лечение в болница.
Ако наблюдаваната засега възрастова структура на заболяемостта, характеризираща се с разпространение на инфекцията предимно сред по-младите хора, се запази и в хода на по-нататъшното развитие на пандемичната вълна, може да се очаква, че лечебните заведения за болнично лечение няма да бъдат подложени на натиска, с който се сблъскаха при предходните вълни.
Обаче големият брой болни, макар и с по-леки клинични прояви, вече е причина за увеличаване на натоварването в амбулаторната мрежа и това налага вниманието да бъде насочено именно там.
Проф. Мира Кожухарова