Сряда, Февруари 19, 2020
Правилното решение е без търгове в болниците

Здравните власти обсъждат дали да задължат частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарствата за злокачествени заболявания. Тон за това даде Управителят на НЗОК, Д-р Дечо Дечев, който обвини Парламента, че е приел лобистки текстове, освобождаващи частните болници от задължението да провеждат обществени поръчки, което довело до различни цени на един и същи медикамент.

Много пъти сме критикували Парламента за качеството на приеманите закони, но в този случай депутатите заслужават не критика. Предложеният от Лъчезар Иванов текст, синхронизира Българското и Европейското законодателство. И Директивата и нашия закон въвеждат задължение за провеждане на обществени поръчки за всички субекти, отговарящи на понятието „публично-правна организация”.
Нашият закон дословно повтаря определението за публично-правна организация, дадено в Директивата, което гласи:
"Публичноправна организация" е юридическо лице, за което са изпълнени всички изброени по-долу характеристики:
а) създадено е с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер;
б) финансирано е с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от публичен възложител.”

В текста на Директивата, която цитира и практиката на Съда на Европейския съюз, се пояснява, че „организация, която действа в нормални пазарни условия, стреми се да реализира печалба и понася загубите в резултат от извършването на дейността си, не следва да се счита за „публичноправна организация“, тъй като нуждите от общ икономически интерес, за задоволяването на които е създадена или има задача да задоволява, имат промишлен или търговски характер.”

Важно е също да се отбележи, че макар голяма част от дейността на болниците да се заплаща с публични средства(НЗОК), то това не е държавна субсидия. Болниците няма да получат нито лев от НЗОК, ако нямат пациенти.
Частните болници у нас са създадени по Търговския закон, дейността им има търговски характер, задоволяват конкретни частни (на отделния пациент) нужди, стремят се към печалба и сами понасят загубите в резултат на извършването на дейността си. Ето защо съгласно закона и Директивата частните болници в България не са „публично правни организации” и за това нямат задължение на провеждат обществени поръчки.
Държавните и общински болници, чиито капитал е изцяло собственост на държавата и/или общините, макар да са търговски дружества, са „публичноправни организации”. Ако те фалират, загубите им ще се покрият от държавата и/или общините. Ето защо те трябва да провеждат обществени поръчки.

Поправката в закона, изясняваща статута на лечебните заведения, не е погрешна, а ненужна, защото смисълът се разбира и от самия текст на дефиницията на закона и на Директивата, както и от практиката на Съда на Европейския съюз.

При осигуряването на лекарства за злокачествени заболявания, обаче има още една особеност. В този случай дори и частните болници не харчат своите пари, защото НЗОК осребрява всяка платена сума, стига да не е по-висока от регистрираната цена. Ако частната болницата например си купува хартия или спринцовки, то тя ще търси най-ниската цена, за да намали разходите си и така да увеличи печалбата. В случая с лекарствата за лечение на злокачествени заболявания обаче, на болницата и е все едно дали ща плати 200 или 1000 лева за опаковка, защото НЗОК ще плати цената и в двата случая. Това не означава, че болницата е станала публично-правна организация, а че НЗОК работи по глупава процедура.
Ако има лобизъм той трябва да се търси сред авторите на процедурата, предвиждаща всяка болница да прави търг, а не в поправката на Закона за обществените поръчки.

Даваме си сметка, че никой не може да спре Народното събрание под популисткия натиск да промени закона и да задължи частните болници да провеждат търгове, но това няма да реши проблема, поставен от Д-р Дечев.
Търговете, провеждани от 33 болници по няколко пъти в годината, не гарантират нито постигане на най-ниската възможна цена, нито постигането на еднакви цени. Обжалването на търговете пред КЗК ще създава риск за болните, поради липса на медикаменти за тяхното лечение. Същият риск ще съпътства болния, ако един дистрибутор спечели обществената поръчка, а в последствие не изпълни доставката по една или друга причина, принуждавайки болницата да открива нова тържна процедура. Когато се провежда търг печели този, който е дал най-ниска цена. В следствие на това болните имат достъп само до най-евтиния медикамент.
Ако искаме наистина да постигнем възможно най-ниската цена и тя да е еднаква за всички лечебни заведения, то това може да се постигне само, ако НЗОК договаря цените и обемите на доставките на лекарства и то със самите производители.
Освен това, така доставките няма да зависят от един дистрибутор,а болните ще имат достъп не до едно лекарство, а до всички регистрирани лекарства, доплащайки, ако има разлика в цените.
Накрая, НЗОК имат огромен опит с договаряне на лекарства за домашно лечение. Достатъчно е да адаптира същите процедури към лекарствата за лечение на злокачествени заболявания.
Ако се позволи на НЗОК да договаря цени и отстъпки с производителите на лекарства ще отпадне необходимостта от това да се пишат сложни, противоречиви и често неизпълними правила за регистрация на цени, които очевидно не вършат работа. Всички видяхме как „най-ниската, регистрирана в Европа цена” на pemetrexed е 7 пъти по-висока от реалната продажна цена.
Ще наблюдаваме внимателно какво ще решат здравните власти. От избрания подход ще разберем дали наистина искат да решат проблема или ще видим само имитация на решение.
Д-р Стойчо Кацаров

Страхувате ли се от инфекция с коронавирус?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up