Вторник, Януари 21, 2020
Какво да правим, към кого да се обърнем, кой ще ни помогне, когато липсват лекарства?

Това е преразказ на писмото на един болен човек, написано до нас. Публикуваме го, защото въпросите, поставени от него, касаят хиляди пациенти и се отнасят до много лекарства, които изчезват ден след ден от аптеките. Писмото не е анонимно. Запазваме имената в тайна, защото в случая е важен проблема, а не кой го назовава.
„Пиша това писмо, защото не мога да намеря определено лекарство, нужно ми за провеждане на предписано ми лечение.

През пролетта на тази година, след провеждане на множество изследвания Онкологична комисия ми издаде протокол с диагноза С67 Злокачествено новообразование на пикочния мехур. Предписаха ми интравезикално (вътре в пикочния мехур) лечение с Митомицин-С.
Митомицин – С е е противотуморен антибиотик, който се използва за лечение на различни видове онкологични заболявания. Интравезикалното му прилагане е „златен” стандарт в лечение на повърхностен карцином на пикочния мехур след трансуретрална резекция (ТУР), какъвто е моя случай.
От началото на 2017 НЗОК лекарството е извадено от Позитивния лекарствен списък с решение НСР-12094/27.03.2017.
Това е последвано от спиране изобщо на вноса му и само няколко месеца по-късно то е изчерпано от складовете и аптеките в страната. Аз лично с изключителни усилия и съдействия от приятели и познати успях да закупя последните останали опаковки, включително и такива с изтекъл срок на годност. Следващите опаковки закупих от Турция. В страните от Европа, цената е от 7 до 10 пъти по-висока, отколкото в регистрираната в България. Лекуващият ми лекар, който не е случаен лекар, а началник на клиника, ми спомена, че има алтернативни терапии, които се предписват в някои наши онкологичните центрове, но практиката му показвала, че алтернативата не е ефективна.
Пиша всичко това, с ясното съзнание, че не съм единствения, който се намира в тази ситуация.
Как се процедира в такава ситуация?
Какво правят хората с предписание за лечение с Митомицин С и с невъзможността да се снабдят точно с това лекарство, дори и срещу заплащане?
Какво правят други тежко болни пациенти, които не могат да получат предписаното им лечение?
Към кого да се обърна за да ми отговори адекватно, за неадекватното отношение на държавата към мен и такива като мен?
Не се ли нарушават основни права? Отговорен ли е някой за нарушените права?
Въпросите са много. Не знам какви са предприетите действия след 2017 година за осигуряване на това лекарство и дали са предприети изобщо такива, но е повече от ясно, че резултати няма.
Ясно е, че липсата на лекарството е проблем на пациентите с това заболяване и явно няма обществен, държавен или друг интерес да се реши този проблем.
Не знам какво да правя и какви действия могат да бъдат предприети. Обръщам се към всички, които са по-запознати то мен – дайте съвет какво да правя аз и другите болни, за които липсват лекарства!”
Ако имате идеи какво да правят пациентите в подобна ситуация, пишете ни, а ние ще публикуваме вашите мнения. Може с общите ни усилия пък да намерим правилния подход.


Защо не обнародват НРД 2020-2022?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up