Понеделник, Май 20, 2019

drug moneyПоследните изменения в Наредба № 10, обнародвани на 26 февруари тази година, правят практически невъзможен достъпа на пациенти до нови лекарства. Наредбата е приета от министъра на здравеопазването по предложение на Надзорният съвет на НЗОК. С чл. 8а от Наредбата се въвежда следният ред за заплащане на нови лекарства:
Ако един производител регистрира нов лекарствен продукт, то лекарството ще се заплаща от НЗОК само след проследяване на ефекта от приложението му. За да стане това, този производител на лекарства трябва да предостави неопределен в наредбата брой опаковки от новото си лекарство безплатно.
След неопределен в наредбата срок, в който се прилага неговото лекарство, производителят на новото лекарство може да поиска да сключи договор с НЗОК, на основата на който да получи заплащане за предоставените безплатно до този момент опаковки.

НЗОК може да се съгласи да сключи такъв договор с производителя, а може и да не се съгласи.
Ако НЗОК сключи договор, то тя, на базата на своя преценка и доклади от лечебните заведения, решава дали да плати изцяло или отчасти предоставените опаковки или не.
Критерии, методика, правила и процедури за оценката на НЗОК и на лечебните заведения няма. Все едно да вземеш от супермаркета харна за една седмица без да я плащаш, да я изядеш и след това да им кажеш, че няма да я платиш, защото не е била толкова вкусна, колкото си очаквал.
Конюнктурният интерес от заплащането или незаплащането може не само да изкриви данните от лечението. Така се създават отлични предпоставки за корупция, след като решението да се плати или не, се основава само на субективна преценка, която не може да бъде проверена или оспорена. Нещо повече, производителят рискува не само да не получи парите за произведената от него стока, но рискува лекарството му да бъде компрометирано, при това не само на българския пазар.
Само формен идиот би предоставил стоката си (независимо дали е лекарства, храна или каквото и да е друго) при тези условия.
Това, не е всичко. В наредбата е дописана нова глава, наречена „Механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК”. Според този механизъм, ако вие сте производител и миналата година НЗОК ви е платила лекарства за 100 лева, то тази година ще ви плати ..... пак толкова. Ако лекарите са предписали (и пациентите употребили) лекарства за 120 лева, разликата от 20 лева си е за ваша сметка. Сиреч, колкото повече вашето лекарство е търсено и предписвано, толкова по-големи загуби ще генерирате. каква стопанска логика, а?
Какво ще стане , ако включите нов медикамент в портфолиото си? Ако тези 100 лева през миналата година са ви платени за две лекарства, а през тази имате в списъка ново, трето лекарство, то общата сума платена от НЗОК е пак ..., познахте 100 лева. С други думи, новото лекарство трябва да го подарите.
Това е новият механизъм. Ако производителите на лекарства не са обзети от тежки психични разстройства, пациентите ще видят нови, съвременни лекарства на куково лято.
Стотици хиляди пациенти у нас разчитат за своето лечение единствено на лекарствата, които са платените изцяло или частично от НЗОК. Ако новите правила гарантират устойчивост и предвидимост на бюджета, то те в същата степен гарантират на пациентите дефицит на лекарства, остарели методи на лечение или с други думи болка и страдание.
Злополучните текстове на наредбата казват: Не пациентът, а бюджетът е най-важен в здравната система! Пациентът е средство, бюджетът е цел!
По правило, бюджетът трябва да отговаря на потребностите. Тук стана обратното – потребностите трябва да се нагласят спрямо бюджета. Това го превръща от обикновена счетоводна сметка, какъвто всъщност е, във фетиш. Бюджетът на НЗОК стана тотем, на който всички ние се кланяме.
Нямаме нищо против бюджета, нито против бюджетарите. Нали, обаче не забравяме, че бюджетът все пак е прогноза и като всяка прогноза, (за разлика от тотема), тази също може да не е вярна?
Преди една година Парламентът прие текст на закона, с който се въведе мораториум върху употребата на нови лекарства. Това предизвика широка обществена и политическа реакция, в това число и протести на пациентски организации. Под силния обществен натиск, Парламентът отмени злополучните поправки.
Една година по-късно мораториумът е въведен отново. Този път не със закон, а с наредба. Този път не директно, а завоалирано, с много думи, с дълги словосъчетания, тук там с обърнат словоред, така, че да не е много ясно и по-неуките да не могат да разберат смисъла.
Когато, миналата година въведоха със закон мораториум, поне беше казано честно и открито.
Накрая да кажем две думи и за авторите. В началото на тази статия стана дума, че новата наредба е приета по предложение на Надзорния съвет на НЗОК. В този Надзорен съвет има всякакви – представители на правителството, на синдикатите, на работодателите и на пациентите. Ако за представителите на Правителството, където бюджетарската линия доминира е обяснима (но не оправдана!), защитата на такъв подход, то какво да кажем за другите?
Какъв представител на пациентите си, ако гласуваш срещу интересите им, лишавайки ги от достъп до съвременни лекарства?
Какъв представител на работодателите си, ако подкрепяш подобна брутална намеса на свободния пазар и тотално погазване на правилата на честната конкуренция?
Интересите на кои точно работници защитиха представителите на синдикатите?
Не отговаряте! Въпросите са реторични. 

Д-р Стойчо Кацаров

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. Ако ви харесва съдържанието, можете да ни подкрепите по няколко начина: Като ни последвате в социалните мрежи и харесайте нашите страници в тях! Като ни изпратите новина! Като кликнете върху рекламните банери! Като рекламирате на нашия сайт! Като направите дарение!
Благодарим за подкрепата!

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up