България е на последно място сред страните в Европейския съюз по извършени имунизации срещу Covid-19. Това показват актуалните данни към 14 януари. На 100 души население индексът у нас е едва 0,25%. Преди нас вече е Нидерландия, която последна започна ваксиниране, преди седмица. Тогава страната ни беше сред държавите със средни темпове на имунизации.

Европейската комисия подбра 24 проекта, които ще изградят нови или ще разширят съществуващите програми за събиране на плазма от донори, възстановени от COVID-19. Безвъзмездните средства се отпускат, след като през юли миналата година беше изпратена покана до всички обществени и нетърговски служби по кръвопреливане в ЕС да кандидатстват за финансиране за снабдяване с необходимото оборудване за събиране на реконвалесцентна плазма.

Ваксината срещу коронавируса на американската компания Moderna Inc получи одобрението на европейския регулаторен орган по лекарствата, което ще позволи на властите в Европа да ускорят процеса на имунизация на стария континент с цел ограничаване на разпространението на COVID-19, съобщават световните агенции. Тя е втората разрешена за употреба след тази на Pfizer/BioNTech.

Европейският съюз преговаря с компаниите Pfizer и BioNTech относно удвояване на доставките на тяхната ваксина срещу Covid-19 за региона. Новият договор ще включва още 100 милиона дози и възможност за получаване на още 200 милиона, ако е необходимо. Това съобщава агенция Блумбърг, цитирайки свои източници, запознати с водените разговори.

Европейската комисия прие предложение, според препоръките на Европейския съвет, за обща рамка за бързите антигенни тестове. Това ще гарантира тяхната единна употреба, валидиране и признаване в ЕС.  

Също днес Комисията подписа рамков договор с компаниите „Абот“ и „Рош“ за закупуване на 20 млн. такива тестове на стойност до 10 млн. евро.

Европейската комисия съобщи, че ваксинирането срещу COVID в ЕС ще започне на 27-29 декември, предаде БТА. Говорител на комисията отбеляза, че спазването на тези дати зависи от очакваното положително решение на Европейската агенция по лекарствата за първата ваксина – на Pfizer/BioNTech

Седмици след като разхлабиха мерките срещу КОВИД, страните в Европа започват трето затваряне преди празниците. В нова строга блокада влизат Чехия и Нидерландия, съобщиха агенциите.
Чехия затяга мерките срещу коронавируса от петък, 18 декември. Ресторантите, хотелите и спортните съоръжения на закрито, които бяха отворени само преди две седмици, ще трябва отново да затворят врати заради нов ръст на инфекциите, обяви премиерът Андрей Бабиш.

Европейската комисия пусна мобилното приложение Re-open EU, което е достъпно безплатно за потребители на Android и iOS. \Приложението е резултат от успеха на едноименната интернет платформа, която беше посетена почти осем милиона пъти от стартирането ѝ в средата на юни. Re-open EU събира на едно място изчерпателна и актуална информация за здравната ситуация, безопасността и мерките за пътуване във всички държави — членки на ЕС, както и в Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, уточняват от ЕК.

Италианският специален комисар за пандемията Доменико Аркури заяви пред журналисти, че кампанията по ваксиниране срещу COVID-19 ще започне едновременно във всички 27 страни членки на ЕС, в един и същ "символичен ден", след което отделните държави ще пристъпят към изпълнение на своите собствени програми за масова ваксинация, предаде Асошиейтед прес.

Европейската комисия прие Фармацевтична стратегия за Европа. Целта е да се гарантира на пациентите достъп до иновативни и финансово достъпни лекарства и да окаже подкрепа на конкурентоспособността, капацитета за иновации и устойчивостта на фармацевтичната промишленост в ЕС, съобщават от пресцентъра на ЕК.

Стратегията ще позволи на Европа да покрие своите фармацевтични нужди, включително по време на кризи чрез солидни вериги на доставка. Тя е основен елемент от изграждането на един по-силен Европейски здравен съюз, за който призова председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в своята реч за състоянието на Съюза, и ще спомогне за изграждането в ЕС на фармацевтична система, която е ориентирана към бъдещето и устойчива на кризи.

Целите на Фармацевтичната стратегия за Европа са четири:

Гарантиране на достъп на пациентите до финансово достъпни лекарства и удовлетворяване на все още неудовлетворените медицински потребности (напр. в сферата на антимикробната резистентност, онкологичните заболявания, редките заболявания);

Подкрепа за конкурентоспособността, иновативността и устойчивостта на фармацевтичната промишленост в ЕС и за разработването на висококачествени, безопасни, ефективни и по-екологични лекарства;

Подобряване на механизмите за готовност и реакция при кризи и действия, насочени към сигурността на доставките;

Силен глас на ЕС на световната сцена — чрез утвърждаване на високи стандарти за качество, ефикасност и безопасност.

Въпреки че стратегията е много повече от инструмент за реакция при кризи, в нея са използвани поуките от първоначалния отговор на пандемията от COVID-19 и чрез нея фармацевтичният сектор в ЕС подобрява готовността и издръжливостта си, посочват от ЕК.

В стратегията са представени и конкретни действия за гарантиране на достъп, наличност и финансова достъпност на лекарствата. Тя подкрепя диверсифицираните и сигурни вериги на доставка, които гарантират отворената стратегическа автономност на ЕС в света, и насърчава екологично устойчивите фармацевтични продукти. Чрез стратегията ще се гарантира също така, че фармацевтичната политика на ЕС продължава да служи на общественото здраве в една непрестанно променяща се среда на научни и търговски трансформации. Стратегията ще подкрепя ориентираните към пациента иновации и ще отчита цифровите и технологичните промени.

Коронавирусната пандемия показа колко важно е да укрепим нашите здравни системи. А това включва достъп до безопасни, ефективни и висококачествени лекарства на достъпна цена, посочи председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и призова държавите-членки да приемат този подход.

На последното си заседание, Министерският съвет е одобрил проект на закон, който въвежда задължение за частните болници да правят обществени поръчки. Промяна засяга само лечебните заведения за болнична помощ, но не и тези за извънболнична помощ.
Болници са единствените търговски дружества, които са посочени изрично в закона, като възложители на обществени поръчки.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) изтегля кексчета, френско производство заради възможни метални парченца в тях, съобщиха оттам. За опасните сладкиши е получена информация тази сутрин през Системата за бързо оповестяване на храни (RASFF), в която са свързани всички организации в Европейския съюз, отговарящи за безопасността в този сектор.

С имунитет срещу КОВИД-19 са до 15% от населението в ЕС и Великобритания. Това показват последните анализи на Европейския център за контрол и превенция на заразните заболявания (ECDC). Експертите в него заедно с еврокомисаря Стела Кириакидис днес отправиха нови препоръки към държавите за нуждата от мерки срещу вируса.

Днес, след официалното му подписване между Sanofi-GSK и Комисията, влезе в сила вторият договор с фармацевтично дружество, съобщават от ЕК. Договорът ще позволи на всички държави членки на ЕС да закупят до 300 милиона дози от ваксината, разработена от Sanofi-GSK. Освен това държавите членки могат да дарят определен брой дози на държавите с по-ниски и средни доходи.

През следвашата година ЕК ще свика Глобална здравна среща, която ще се проведе в Италия. На нея ще бъдат обсъдени най-важните здравни проблеми на ЕС. Това обяви в първата си годишна реч за дейността на Европейската комисия председателката й Урсула фон дел Лайен, цитирана от пресслужбата на ЕК.

От 17 март до 30 юни, даренията постъпили по сметката на Министерство на здравеопазването са на стойност 5 293 898лв., от тях за 1 341 715лв. дарителите са решили за кого и какво да отидат даренията им, за останалите 3 952 183лв. ( общо по сметка и от дмс – кампания) министерството само решава как да похарчи и къде да ги насочи. Разбира се при харченето

Здравната комисия в парламента подкрепи ратификацията на споразумението между страни от ЕС за купуване на ваксини срещу COVID-19. „Държавите членки ще придобият тези ваксини на базата на предварителни споразумения, а процедурата ще предполага провеждане на единен търг на централно европейско ниво, без всяка държава да прави такъв“, коментира след извънредното заседание председателката на комисията д-р Даниела Дариткова.

Със средства от Европейска програма "Региони в растеж", министерство на здравеопазването е закупило 317 респиратора. Договор за доставка на апаратите е сключен с Китай с постановление на МС от 27 март, като първата поръчка е за 50бр. на цена 30хил. лв. за брой. С прехвърлянето на средства от европейски програми, правителството целеше да подсигури болниците, за да могат да приемат пациенти с Ковид.

В опит да договорят парите за стимулиране на икономиката през следващите години по време на последната си среща на върха, лидерите на ЕС намалиха планираните разходи за здравеопазване до 2027 г. с 80%, съобщи Агенция Ройтерс. Евросъюзът от години се бори с недостиг на медикаменти, които са от ключово значение, в това число ваксини и антибиотици, но в момента

Втора вълна на епидемията от COVID-19 е неизбежна. Това заяви еврокомисарят по здравеопазване и безопасност на храните Стела Кириакиду на пресконференция в Брюксел с участието на зам.-председателя на Европейската комисия Маргаритис Схинас, съобщи пресслужбата на на ЕК.

По думите на Схинас е много важно при следваща карантина да се подходи по-умно