Четвъртък, Декември 12, 2019

Анализи

  • Тази седмица е важна. Тя е наситена със събития, от които ще зависи здравната система през следващата година, а вероятно през следващите три.
    Очакваме да се обнародва Закона за бюджета на НЗОК за 2019 година и да се обнародва повторно наредбата за здравния пакет, гарантиран с бюджета на НЗОК.
    В края на седмицата, на извънреден събор БЛС ще реши дали да се подпише нов Национален рамков договор (НРД), който за разлика от досегашните ще бъде за три години.
    От гледна точка на министерството на финансите, 2019 година беше блестяща година за здравния бюджет. За разлика от предишни години, не само няма натиск за актуализация на бюджета, но по всичко изглежда ще е налице голяма неусвоена сума.

  • Вътрешният министър Младен Маринов коментира инцидента в столичната болница „Пирогов” в кулоарите на парламента. „Няма взрив, няма и стена, която да е разрушена, има напукана. Най-вероятно първо е започнало горене, след което се е чуло нещо като пукот от високата температура”, каза той пред журналисти.
    Маринов потвърди, че разследващите работят и по версията, че инцидентът е възникнал заради запалена цигара. „Трябва да видим откъде е тръгнала искрата“, заяви той и каза, че е необходимо да се изчака излизането на експертизите.

  • Преди няколко дни бе обнародвана новата наредба за изискванията към лечебните заведения, които извършват обучение на студенти и специализанти. Тя идва да замени старата наредба за акредитация.
    Както е в старата наредба ще има централна комисия, която ще решава коя болница отговаря и коя не на изискванията. Ще има и експерти групи, които ще извършват проверка на болниците на място. Както и преди, разходите на проверяващите ще се плащат от болниците.

  • Взрив в столичната болница Пирогов причини смъртта на двама пациенти, лекувани във вътрешно отделение. Единият от тях е починал не от взрива, а от спиране на подаването на кислород. Всички останали пациенти на вътрешното отделение са били преместени в други отделения на болницата.
    Не е ясно какви са причините за взрива, в резултат на който е паднала стена и е предизвикан пожар. Вътрешният министър Младен Маринов отхвърли възможността за терористичен акт, защото цитираме „болницата има охрана, в това число полицейска”. Според заместник директора на болницата проф. Габровски причината за взрива не е и избухване на кислородна бутилка, защото отделението е с централна кислородна инсталация.

  • Министърът на здравеопазването е публикувал за обществено обсъждане наредбата за пакета от здравни дейности, гарантирана от бюджета на НЗОК.
    Действащата до сега наредба беше отменена с Решение № 6135/23.04.2019 АД №10556/2018 ВАС. В мотивите за отмяна на наредбата съдът посочва, че съдържанието на мотивите не съответства на чл. 28, ал. 2, т. 3 Закона за нормативните актове:
    „Липсва какъвто и да било анализ относно финансовите средства, необходими за прилагане на наредбата...., издателят на наредбата би следвало да остойности всяка една от заложените за изпълнение медицински дейности, необходимите лекарства и консумативи, които ще бъдат заплащани от бюджета на НЗОК, и прогнозен брой за годината с оглед статистиката от предходни години.”

  • Има няколко съществени въпроса, свързани лечението на починалото 3 годишно дете. Първият въпрос е нарушени ли са правата, като пациент на малкия Александър?
    Законът а здравето определя в своя член 86, че всеки пациент има право на достъпна и качествена медицинска помощ. Според чл. 81 на същия закон достъпната медицинска помощ се осъществява на принципите за своевременност, достатъчност, сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения.

  • В стенограмата от заседанието на Надзорния съвет (НС) на НЗОК от 24 септември може да се прочете решение, с което Надзорният съвет „Възлага на управителя на НЗОК да сключи допълнително споразумение и да упълномощи адвокат Силвия Русанова да осъществява процесуално представителство и защита на Националната здравноосигурителна каса в производството по касационно обжалване пред Върховния касационен съд на решението по търговско дело № 1466/2019 г. на Апелативен съд – София до окончателно приключване на делото.”
    На проведеното преди това заседание на Надзорния съвет на 24 юни тази година е било обсъждано сключване на споразумение на НЗОК с всяка от болниците, на която се дължат пари за надлимитна дейност. Надзорниците са се отказали от идеята да се споразумяват с лечебните заведения, „за да не се налага Касата да плаща и лихви за извършената от тях, но незаплатена дейност”.

  • Публикуваме част от мотивите на решението на Административния съд в Сливен, с което се определя като дискриминация, лишаването на деца от социално подпомагане и посещение на детска градина, ако не са ваксинирани по желание на родителите им. В интерес на истината трябва да отбележи, че решението на съда е добре обосновано. Интересен факт е, че министерството на здравеопазването и РЗИ Сливен не са изпратили свои юристи и не са изразили становище по случая. Решението не е окончателно. От МЗ обявиха, че ще обжалват пред ВАС.

  • Това стана ясно по време на обществена дискусия, организирана от Камарата на архитектите с представители на педиатричната общност. Според Общия и подробния устройствен план, сегашната сграда, която архитектите определят като бетонна етажерка, трябва да бъде съборена и на нейно място да бъде изградена нова – до пет етажа. Новата болница не би могла да е по-висока от 20 метра, а сегашната е 36 м. За понеделник е насрочено и делото във ВАС по жалбата на камарата срещу обществената поръчка на МЗ за изграждането на болницата.

  • Независимо, че Конституцията говори за безплатна медицинска помощ, тя не е такава и то не само защото здравните осигуровки се плащат от гражданите, а заради доплащането, което е законово регламентирано. Нормативната уредба разделя доплащането на две големи групи.

    1. Заплащане на медицинска помощ, която не е включена в основния пакет медицински услуги или доплащане за медицинска помощ в лечебни заведения, които нямат договор с НЗОК за съответната медицинска дейност или доплащане от лица с прекъснати здравноосигурителни права.

    2. Доплащане за допълнителни услуги, при оказване на медицинска помощ, включена в основния пакет медицинска помощ и оказана в лечебни заведения, които имат договор с НЗОК за същата дейност.

  • Закон за бюджета на НЗОК за 2019 година, Преходни и заключителни разпоредби, § 1. (2) „Неусвоените средства до 30 септември 2019 г. за здравноосигурителни плащания по съответните редове по чл. 1, ал. 2 за медицински и за дентални дейности може да се използват за плащания само за медицинските и денталните дейности по същите редове при условия и по ред, определени съвместно от Надзорния съвет на НЗОК, и управителния съвет на Българския лекарски съюз, съответно Българския зъболекарски съюз.”
    Това казва законът. Няма никаква информация всички пари ли са усвоени до 30 септември или има и неусвоени. Няма информация НЗОК и съсловните организации да са се срещали и да са обсъждали темата.
    Независимо дали има или не неусвоени пари, НЗОК дължи информацията за това и я дължи по силата на самия закон. Ако няма неусвоени пари, то няма и да има какво да се преразпределя. Ако, обаче има неусвоени пари, НЗОК и БЛС/БЗС са задължени от закона да вземат решение за преразпределянето им. Усвояването може да стане както с увеличение на обемите и лимитите, така и с увеличение на цените на медицинските дейности.
    Законът изрично забранява неусвоените пари да се използват за други плащания. Следователно, ако са налице неусвоени пари, те накрая на годината ще се върнат в държавния бюджет.

  • С решение на Върховния административен съд, Наредба  № 3 от 20.03.2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса беше отменена. Решението е окончателно и е влязло в сила. Какво означава това за здравната система, за медиците и за пациентите?
    Терминът „пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса”, означава „определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор”.
    Чл. 2 и чл. 5 на Закона за здравното осигуряване издига в принцип гарантирания здравен пакет. Чл. 35 на същия закон пък обосновава законовото право на осигурените лица да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
    В алинея 1 на чл. 45 на същия закон са изброени изчерпателно казва всички видове медицинска помощ, заплащани от НЗОК, а в алинея 2 на същия член се регламентира, че тази медицинска помощ „се определя като пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, с наредба на министъра на здравеопазването.”

  • Министърът на здравеопазването призна, че заплатите на медицинските сестри не могат да бъдат увеличени със заповед или с наредба.
    Всъщност може, ако назначи всички сестри на работа в министерството на здравеопазването. В такъв случай ще трябва да назначи и лекарите, шофьорите, счетоводителите, санитарите, лаборантите, портиерите и всички останали работници и служители на „здравния фронт”. Щатът на министерството на здравеопазването ще стане към 100 000 души. Тогава всички сестри ще вземат една и съща заплата. Всички лекари също. Готови ли сте да издържате такава администрация? Искаме ли да ни лекуват чиновници?
    Прав е Управителят на НЗОК Д-р Дечо Дечев, когато казва, че протестът на сестрите трябва да е насочен към работодателя, а министърът не е такъв за работещите в лечебните заведения.

  • Комисията за защита на конкуренцията е пуснала търга за Национална детска болница. Ще се дострояват 14 етажа, които от три десетилетия стоят на кофраж и бетон. Първата копка е направена през 1978 година. 41 години по-късно може да започне да бъде завършена. Може и да се наложи събаряне, защото не е сигурно, че конструкцията е годна за дострояване.
    Проектът за изграждане на Национална детска болница ще струва близо 100 милиона лева. От тук нататък, без да броим похарченото до сега.
    Този мегаломански проект в стил късен соц е абсолютно ненужен на здравната система. Даже е вреден. Интересно е как същите хора дето ореваха света, че имаме много болници, са така петимни да построят още една?
    Може ли тези 100 милиона да се похарчат по друг начин, в интерес на болните деца?

  • Според множество измервания, наши и Европейски, пациентите у нас доплащат почти половината от цената на медицинската помощ в момента на получаването ѝ от джоба си. Общата сума на доплащанията за една година е около 4 милиарда лева, като над половината са за лекарства, около 1/3 са за извънболнична дентална и медицинска помощ и рехабилитация, а останалите за болнична медицинска помощ.
    Освен високият размер на плащане от джоба, неблагоприятен фактор за населението е и неравномерното разпределение на доплащанията. Така например лекарствата за някои групи заболявания, като онкологични, диабет, астма, хронични вирусни хепатити са 100% безплатни. В същото време болните с всички други заболявания, като хипертония, стомашно-чревни заболявания, заболявания на опорно-двигателния апарат и други заплащат сами изцяло лекарствата си.

  • „Българското правителство години наред милиарди отделя за здравеопазване. Над 8 % от БВП. Инвестирахме много в образование, квалификация, стипендии на млади учени, в сграден фонд и оборудване, което може да се съревновава с най-добрите в света. Няма нещо излязло в света на медицинската техника и България да го няма“. Това заяви премиерът Бойко Борисов при откриването на 29-ят Конгрес на Световната асоциация по гръдна и сърдечно-съдова хирургия.
    „Инвестирахме много в образование, квалификация, стипендии на млади учени, в сграден фонд и оборудване, което може да се съревновава с най-добрите в света", каза премиерът и добави, че за радост има кой да управлява и медицинските машини, защото в сферата работят много добре подготвени български хирурзи.
    "Благодарение на вашия професионализъм не само че оцеляват хората в този страшен бич, тези заболявания, но и максимално бързо ги връщате в тяхната семейна среда, а и на работа, което е изключително важно, да продължаваме да държим високия ръст на БВП, който произвежда България", каза премиерът.

  • Регионалните здравноосигурителни каси отказват на болниците прехвърляне на неусвоен лимит от месец юли за месец август, стана ясно от множеството сигнали от цялата страна, които получихме в последните дни.
    Краят на август всички болници са поканен да подпишат поредните си анекси към договорите с НЗОК, в които се определят лимитите за месеца. Според Националния рамков договор, ако една болница не е достигнала лимита си за месец юли има право да го прехвърли за дейността си през месец август. Районните каси, обаче отказват да приложат нормативният акт. На въпрос защо и на какво основание, първоначалната реакция на някои шефове на РЗОК е била, че е станала грешка. В последствие версията е сменена с „получено е указание от НС на НЗОК”. Шеф на РЗОК даже увещавал болниците да подпишат анекса така, като обещавал после да се уреди проблема. Препатилият български лекар, обаче на такива обещания не вярва.

  • Доста приказки се изприказваха в последно време за доплащането на медицинската помощ. Министърът на здравеопазването предложи промени в закона, с които да се ограничи доплащането в болниците. Шефът на здравната каса акцентира на доплащането в частните болници и пресметна, че плащаме от джоба си 4 милиарда годишно. Ако човек не разбира или не слуша внимателно ще остане с впечатление, че доплащаме 4 милиарда само в болниците и то предимно в частните.
    Това е много далеч от истината. Според данните на Националния статистически институт годишно пациентите доплащат около 2,5 милиарда лева за лекарства, около 800 милиона лева за рехабилитация, около 500 милиона лева за извънболнична медицинска и дентална помощ и 320 милиона за болнична медицинска помощ. Доплащанията във всички сектори растат през последните години с изключение на тези в болниците, където не само няма ръст, но има намаление с 50 милиона лева. Това означава, че разговорът и мерките са насочени там, където се доплаща най-малко.
    Проблемът с доплащането в болниците не е брутната сума на доплащане. За разлика от извънболничната помощ, където много хора доплащат относително малки суми, в болниците малко хора доплащат големи суми и някои от тях са непосилни.

  • В началото на 2018 година избухна скандал по повод писмо на тогавашния управител на НЗОК, проф. Камен Плочев до Народното събрание, в което се иска допълнителна субсидия за погасяване на задължения към фондове в ЕС общо в размер на 271.2 млн. от които 133 милиона от тях са в просрочие. Заради изнесената информация и твърдейки, че не е вярна министър Ананиев поиска оставката на Плочев и след няколко месечно заболяване и намеса на премиера Борисов я получи.
    В последствие проверката установи, че изнесената от Плочев информация е вярна. Нещо повече, тя е била известна 6 месеца по-рано и обсъждана в НС на НЗОК(когато Управител е все още д-р Глинка Комитов, а Председател на НС на НЗОК бъдещият министър Ананиев), но въпреки това не е предвидена в бюджета за следващата година.

  • МЗ предлага изменение на Закона за лечебните заведения, с което се регламентира правото на медицински специалисти да осъществяват самостоятелно медицинска помощ. До сега това, можеше да става само под контрола на лекар. Медицинските сестри, акушерки и лекарски асистенти не можеха да бъдат собственици и ръководители на такива практики. Промяната предвижда, че лечебни заведения по смисъла на закона са и „Организационно обособени структури, в които лекарски асистенти, медицински сестри или акушерки осъществяват самостоятелно всички или някои от следните дейности:

Log in or Sign up