Четвъртък, Декември 03, 2020

Здравна карта

  • Двама души умряха, оставени на стълбите и тротоара пред университетската болница. Бог да ги прости! Бог да прости и на всички нас, които с действие или бездействие повече или по-малко позволихме това да се случи, в 21 век, в Европейска България.
    Няма значение дали са били болни от Ковид или не. Няма значение колко тежко болни са били. Дори да приемем, че са били неизлечимо болни, това оправдава ли оставянето им на тротоара и на стълбите за 40 минути в такова тежко състояние?

  • Намаляването на предотвратимата смъртност е продължителен процес, тъй като заболеваемостта от социално значими заболявания може да бъде ограничена чрез намаляване на рисковите фактори и провеждането на активни превантивни и профилактични мерки. С оглед това ежегодно се увеличава бюджетът на НЗОК за извънболнична помощ, като за първична помощ за 2020 г. са предвидени 244 млн. лв. или със 19 млн. лв. повече от 2019 г. и с 44 млн. лв. повече спрямо 2017 г., а за специализирана помощ (вкл. за комплексно диспансерно(амбулаторно) наблюдение) - 264,7 млн. лв., или с 14.0 млн. лв., повече от 2019 г. и с 53,3 млн. лв. повече спрямо 2017 г.

  •  Националната здравноосигурителна каса публикува на интернет сайта си нови образци за заявления за издаване на документи , необходими за упражняване на здравноосигурителни права в чужбина.

  • 1Вчера д-р Илко Семерджиев бе гост на Медицинския университет - Варна и изнесе академична лекция на тема "Здравеопазването и здравното осигуряване в България - началото, 20 години по-късно и перспективи за следващото десетилетие". Лекцията бе насочена към студенти, специализанти, докторанти, преподаватели, представители на администрацията и всички, които се интересуват от проблемите на здравното осигуряване у нас.

    Предлагаме на вниманието ви интервюто, което д-р Семерджиев даде след лекцията пред телевизията на МУ - Варна.

    Д-р Семерджиев, първият ми въпрос е свързан с впечатленията Ви от току що преминалата лекция. Как Ви се стори публиката,  студентите в залата и Вашите колеги?

    Бях изненадан. Не го казвам от куртоазия. Имаше правостоящи. Очевидно колегите се интересуват и то сериозно от темата за българското здравеопазване. Приятно съм впечатлен от добрата организация, от изключително добрите условия, а и от самия факт, че имате телевизия – Медицинският университет във Варна.

    Проф. Иванов заслужава адмирации, защото такова нещо другите медицински университети нямат. Комуникацията с  обществото в сферата на здравеопазването е нещо изключително важно. Политиците са длъжници  на тази тема. Вие запълвате някаква ниша. Дано тя да се разшири.

    Като се чуе в публичното пространство вашето име първо изниква образът  на бащата на здравната реформа. Кои ваши идеи успяхте да реализирате и кои не?

    Всички. В периода  1997-2001 година ние на практика постигнахме онова, което трябваше да се направи като реформа  в здравеопазването. Естествено това е амбициозно казано, защото останаха стъпки и след това, които трябваше да бъдат направени. За съжаление повечето от тях не бяха направени, а някои дори се върнаха назад.  За да илюстрирам какво точно значи казаното, ще спомена, че ние планирахме здравната реформа в 100 стъпки.

    И в рамките на мандата направихме 79 от тях. 21 оставаше да бъдат направени за следващия мандат. По обясними причини ОДС не спечели втори мандат. Загубихме изборите и не можахме да направим тези  оставащи 21 стъпки. Но това,  което е лошо и което трябва да се каже също е, че следващите действия в здравеопазването върнаха системата още близо 30 стъпки назад. Тоест ние не сме наистина в изходната позиция, а имаме значителен регрес, който  се вижда и по дискусиите, които се водят в здравеопазването. И по недоволството, което така или иначе виждаме.

    Ако сега сте здравен министър, кои са  първите 3 неща, които ще направите?

    Поправяне на грешки. С това трябва да се започне. Има взети много грешни решения, които трябва да бъдат променени. И на първо място бих направил това в сферата на общественото здравеопазване, защото имаме гореща тема в момента – това е епидемията от морбили, която се разраства в България. Дължи се на факта, че в сравнение с 2017 г. през 2018 г. имаме значително спадане на имунизационния  обхват. Което означава, че здравните власти не са си свършили работата. За да е ясно какво означава точно това, нека да дам едно число. Близо 13 000 деца, подлежащи на задължителна имунизация срещу паротит, морбили и рубеола не са имунизирани. И това създава епидемична обстановка. Както виждаме броят на заболелите непрекъснато расте.

    Тоест, наистина бих започна с тази сфера. Задължителния имунизационен календар. Той е изключително важен. Общественото здравеопазване силно зависи от него. И ако не бъде прецизно изпълняван, проблемите не само възникват, а причиняват страшни лавини и отново, за да дам илюстрация припомням 2010 г.,. когато имахме отново епидемия от морбили и тя достигна 25 000 заболели деца. Това означава не само, че тези  деца са страдали, но че родителите им, които са взимали болнични, са претоварили бюджета на НОИ за временна неработоспособност. Самите те през това време не са били на работа. Не са произвеждали това, което така или иначе е било нормално да произведат, тоест това се е отразило и върху икономиката на страната, върху БВП. Ето това е значението на системата на общественото здравеопазване. Тя се отразява във всички сектори, включително и на икономиката.

    Има ли нужда от здравна карта?

    Здравната карта е регламентирана в Закона за лечебните заведения още 1998 г. Тя оттогава съществува. Има нужда, но ако си спомняте 1999 г. правителството на ОДС, в което и аз участвах, направихме първата карта. Тя беше базирана върху медицински специалисти. Сегашните здравни карти третират лечебни заведения и тяхното разпределение  в страната. Включително брой на клиники, брой на легла, нива на компетентност, което е във висока степен абсурдно. Тоест концепцията за здравната карта на практика е унищожена от нейния първоначален вариант. Защо ние базирахме здравната карта върху лекари? Защото само лекарят лекува.

    Здравно заведение без лекари е просто къща  с тухли и керемиди. Да нормирате тухлите и керемидите  е ненормално. Трябва да се нормират лекарите и тяхното разпределение. Тоест това е нещо друго, което бих причислил към първоначалния въпрос, който ми зададохте – какво трябва да  се направи към момента. Да си направим онази здравна карта, която някога законът беше регламентирал. Тя би  помогнала. Всичко останало са упражнения с нисък резултат. Даже с блокиращ резултат.

    Редно ли е публичен ресурс да се насочва към частни болници?

    Определено. Медицината не е държавна, частна  или общинска. Медицината е наука и приложно изкуство. И там, където се практикува  с достатъчно качество, добър достъп и по някакъв начин икономически ефективна, няма значение каква е формата на собствеността. Нашата конституция казва, че всички собствености са равнопоставени. И в този смисъл публичните изяви напоследък, че частните лечебни заведения трябва да бъдат отстранени от публичния ресурс са антиконституционни от законова гледна точка, а от съдържателна гледна точка са невежи.

    Ако трябва да дадете един съвет или да вдъхнете надежда на младите студенти в момента,. Които след  някоя друга година ще се влеят в редиците на младите медицински специалисти в България, защо да останат тук?

    Първо защото са българи. Да изскубнеш корените си не е за  препоръчване. И всеки от нас е роден в родината си не просто, защото щъркелът тук го е донесъл. Тук са родителите му, дедите му. Цялата история на тази над 1300-годишна държава. И вместо да работи за чуждите общества е редно да работи за  себе си и за цялата онази верига от хора, благодарение на които съществува и е тук. На второ място защото българската здравна система не е лоша. Да, тя има дефекти, получени поради лоши решения, но те са лесно поправими. Системният дизайн е правилен. Така че при едно добро управление и при изправяне на грешките и вземане на добри управленски решения, българската здравна система може да бъде изключително атрактивна.

    Не на последно място, и с това  ще завърша този отговор, българската здравна система е и едно училище по гражданско поведение. Лекарят не може да бъде монах в бяла престилка, затворен в болница или в медицински център. Той трябва да бъде пълноценен гражданин на тази държава, да разбира добре системата, в която работи, регламентите, по които работи и да отстоява добрите решения. А българските лекари имат възможност за това чрез съсловната си организации и чрез участието си в националното рамково договаряне. Те са равнопоставен партньор. И ако желаят и имат компетентност, могат да постигнат всичко на масата на преговорите. Много малко държави предлагат такива възможности.

  • apteka200Държавата трябва да заплати за новите електронни системи в аптеките. Това заяви пред БНР председателят на Националната аптечна камара Антон Вълев.  

    „За нас е важно да започне един разговор с правителството, в който да се поставят на масата всички проблеми, които съществуват. Ние ще настояваме не за отсрочка по принцип, а ще настояваме за споразумение с министерството, в което да разпишем какви точно ще бъдат държавническите мерки, така че снабдителната система да бъде поставен на правилното място като елемент на държавната грижа за пациента“, каза Антон Вълев.

  • Aptekari protestНад 700 аптеки в страната няма да работят днес в знак на протест, съобщиха от Националната аптечна камара. Недоволството на фармацевтите е заради нови изисквания около системата за верификация на лекарствата и въвеждането на нов софтуер за контрол върху лекарствата. Организацията излезе с призив за национален протест, който бе разпратен до всички фармацевти в страната.

  • sad200От Сдружението на общинските болници съобщават, че лечебни заведения и неправителствени организации ще атакуват новата националната здравна карта в съда. Документът беше въведен първоначално от бившия здравен министър Петър Москов, след което свален в съда, а повторното му влизане в сила бе инициирано от настоящия ресорен министър Кирил Ананиев. Според новата здравна карта 6000 болнични легла са излишни, което значи, че здравната каса вече няма да заплаща за тях, припомнят от dariknews.bg. Оказва се също така, че в областите Стара Загора, Ямбол и Пазарджик няма да има нито едно легло за лечение на хора с урологични проблеми, а цяла Силистренска област пък е оставена без легло за ортопедични и травматологични заболявания.

  • blsБългарският лекарски съюз се обяви против рестрикциите и свръхрегулациите, въвеждани от МЗ и НЗОК в декларация, приета на току що завършилия Събор на организацията:

    ДЕКЛАРАЦИЯ
    Българският лекарски съюз настоява Министерство на здравеопазването и Надзорният съвет на НЗОК да спрат неправомерните опити за сключване на анекси към договорите с лечебните заведения за болнична помощ, на базата на редукция на легла, в новоприетата Национална здравна карта.

  • boltadjЩе атакуваме във ВАС Здравната карта, защото тя представлява начин за ограничаване на плащанията на болниците, от което страдат пациентите.
    Новата здравна карта е дори по-лоша от тази на Москов. Със здравната карта се намаляват парите за лечебните заведения. Колкото по-малко са леглата, толкова по-малко пациенти ще бъдат лекувани. Здравната карта ограничава достъпа на пациентите, защото трябва да плащат от джоба си, когато леглата не стигат.

  • SvinarovГрупа медици са обобщили проблемите в системата на здравеопазването и са предложили решения в документ, разделен на 10 модула, изпратен на Министерството на здравеопазването преди началото на 2018 г. Това коментираха за предаването „Нещо повече“ по БНР проф. Захари Кръстев - специалист по гастроентерология и ръководител на клиника в болница „Свети Иван Рилски“, и проф. Добрин Свинаров, който ръководи Клиничната лаборатория на Александровска болница.
    „Стараем се да примирим здравеопазването с висококачествената медицина. България никога не е имала по-добра медицина от тази в момента. Не знаем дали другите страни имат по-добра медицина. Нямаме добро здравеопазване, защото са правени десетки корекции, но те не са направени координирано. Ние се постарахме да предложим конкретни решения на част от проблемите“, обясни проф. Кръстев.

  • Grozev2Министерският съвет одобри проекта на новата здравна карта вчера, а малко по-късно здравният министър Ананиев свика брифинг, за да я обясни.
    “Здравната каса няма да прекрати сключените договори с нито една болница в страната. Националната здравна карта е направена така, че в рамките на бюджета на НЗОК да се осигури равен достъп на всички хора до медицинска помощ”, заяви той.
    След корекция в една от най-спорните точки - броя болнични легла, те ще бъдат 33 421 - с 608 повече спрямо предложената първоначално бройка.
    „Това означава поне един престой в болница на 45% от българското население, или всеки трети българин може да премине през лечебно заведение”, уточни Кирил Ананиев.

  • AnanievMSМинистърът на здравеопазването Кирил Ананиев заяви, че няма да се прекратяват договори с лечебни заведения заради новоприетата Национална здравна карта, съобщават от novini.bg. Документът е с едногодишен срок на действие.
    "Нова здравна политика ще се формира с новия здравноосигурителен модел, който ще бъде изработен до края на юни", каза министър Ананиев.
    По думите му следващата година ще се изработи нова здравна карта.
    "В документа, приет днес от Министерския съвет, са добавени нови 608 легла за активно лечение към първоначално предложените 32 873. При 75% използваемост със сигурност се гарантира нивото на хоспитализациите от миналата година", увери здравният министър.

  • AnanievПравителството одобри проекта за нова Национална здравна карта. Срещу документа, който предвижда съкращаване на около 6 000 легла в болниците, вече се обявиха пациентски организации и лекарското съсловие, припомнят от БНР. Проектът за НЗК отчита близо 6000 излишни легла в болниците, за които здравната каса няма да заплаща. Най-голямото намаление е предвидено за хирургичните легла - с 2500 по-малко от досегашните. С 2000 по-малко ще са терапевтичните, а със 700 - в гинекологията.
    Българският лекарски съюз поиска с писмо до премиера, здравния министър и председателя на ресорната парламентарна комисия документът да бъде преработен, за да се гарантира достъпна болнична помощ във всички областни градове.
    От здравното министерство обясниха, че картата е съставена на база на данните от статистиката за отчетената през миналата година дейност на болниците по специалности, но Лекарският съюз обясни, че тази дейност е била лимитирана от бюджета.

  • PavlovaД-р Галинка Павлова от БЛС и Пенка Георгиева от Пациентски организации ''Заедно с теб'' коментираха защо проектът за Национална здравна карта се превърна в "ябълка на раздора". Днес здравният министър Кирил Ананиев ще представи на министрите спорния проект на новата здравна карта. Срещу него вече се обявиха от Българския лекарски съюз и редица болнични заведения. Проектът отчита близо 6 000 излишни легла в болниците, за които здравната каса няма да заплаща, ако предложенията бъдат одобрени.

  • NachevДнес Националната здравна карта предстои да бъде обсъдена и предложена за приемане на заседание на Министерския съвет. Проектът беше обявен от здравното министерство в средата на април и предвижда от 38 803 легла в болниците те да бъдат намалени на 32 913. През 2017 г. са използвани общо над 24 700 легла и здравното министерство предвижда резерв от 30%, припомнят от БНТ. Здравната карта ще бъде критерий, по който НЗОК ще сключва договори с болничните заведения по области.
    „Крайно време е да се приеме Национална здравна карта въпреки съпротивата, която вече се чува от различни места”, обясни в "Денят започва" проф. Генчо Начев, директор на болница "Св. Екатерина".

  • KatsarovБившият заместник-министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров коментира в студиото на „Още от деня” по БНТ, че проектът за Национална здравна карта, който е предложен за обсъждане от Министерството на здравеопазването, по същество представлява инструмент за въвеждане на още един лимит върху болниците. Той обясни, че здравната каса слага финансови лимити на всички болници, а здравната карта налага лимит върху самата дейност.

  • lekar pismoСлед недоволството срещу Националната здравна карта на пациенти и болници, и лекарите се обявиха срещу проекта, изготвен от ресорния министър Кирил Ананиев. Новата здравна карта отчита близо 6000 излишни легла, което значи, че след като тя влезе в сила, здравната каса няма да заплаща за тях. Здравната карта първоначално беше въведена от бившия министър д-р Петър Москов, след което е свалена в съда и с известни корекции отново обявена от настоящото ръководство на МЗ.

  • bolniziНационалната здравноосигурителна каса реши да остави в новите договори с болниците същи брой легла, каквито те са имали през 2017 година. Броят на легалата, заложени в договорите, представлява лимит върху дейността на болницата, който се налага в допълнение на лимита на парите.
    Това ѝ решение, обаче незаконно. Броят на леглата в договорите за 2017 година са определени по силата Постановление № 202 от 24.03.2016 г. на Министерския съвет за утвърждаване на Национална здравна карта на Република България. Тази Национална здравна карта е обявена за нищожна с Решение №5935/12.05.2017 постановено по Административно дело № 5611/2016 на Върховния административен съд.

  • MarkovПредседателят на Българската болнична асоциация Андрей Марков заяви в интервю за предаването „Преди всички“ по БНР, че се страхуват от начина, по който се създава здравната карта.
    „Страхуваме се, че влиянието на отделни фигури, групи в системата, на отделни региони, са толкова много и силни, че не вярваме, че тя ще бъде рационално изпълнена“, обясни той.
    „Мога да назова много имена и структури, които имат влияние. Публична тайна за нашите практики. Недоверието в администрирането на държавата води до недоверие във всички онези действия, които трябва да се предприемат и по отношение на прилагането на здравната карта“, добави Марков.

  • grozev vИдва момент, в който трупани с години проблеми, неглижирани и замитани под килима, се позиционират в такава степен, че едва ли не вече говорим за затваряне и фалиране на болници." Това заяви в предаването "Неделя 150" председателят на Българския лекарски съюз Венцислав Грозев, визирайки лечебните заведения във Враца и Ловеч. Извън морално-колегиалната подкрепа не сме в състояние да подкрепим финансово и материално двете болници, допълни той. Грозев бе категоричен, че отговорност трябва да се потърси, а болниците да се оздравят, защото се грижат за между 120 и 150 000 души в двете области. 

Log in or Sign up