Доника Костадинова работи като ресурсен учител в 60. ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ , гр. София. Има вече 3 години учителски стаж, но опитът и е много по- голям, тъй като е майка на две момчета, на 13 и 11г, като малкият и син е причина аз да смени професията си и да се преквалифицирам в специален педагог. С нея разговаряме за последиците от въведените извънредни мерки върху децата със специални потребности, които сега са изправени пред реица допълнителни предизвикателства. Прекъсването на ежедневните им занимания, които подпомагат развитието, често водят до регрес в състояниянието им и унищожават ефекта от дългогодишно полагани услилия.
Г-жо Костадинова като специалист, който работи с деца със специални потребности бихте ли споделила до колко е важно, нормалният вече установен ежедневен ритъм да не се променя при тях?
Всички деца, било то с потребност или без, обича структуриране на деня. При нарушаване на установения дневен ред води до тревожност в децата, изнервяне. За децата със специални потребности конкретно ритъмът е твърдо установен – училище, терапии, разходки. Липсата на което и да било от тях ги разстройва, прави ги неспокойни и имат застой в развитието си. За някои от тях това са и единствените социални контакти.
С въведеното извънредно положение и съпътстващите го мерки се отмениха и всички извънкласни занимания, посещения в центрове за развитие и тн.
Как се отразява това на децата със специални потребности, какви са последствията за тях и може ли пропуснатото време да бъде компенсирано/наваксано след това?
Определено липсата на терапии и извънкласни дейности води при повечето деца до регрес в поведението. Пропуснатите часове няма как да се наваксат, но още по-лошото е, че „после“ ще се започне от начало. Много деца изпитват затруднения от смяна на обстановката, нови терапевти и специалисти и да речем тъкмо са били свикнали преди „извънредната ситуация‘, след нея ще трябва да се нагаждат един към друг отново. Процесът на свързване започва отначало. Някои деца позволяват онлайн терапия, но те са съвсем малка част от децата със специални потребности. За да се осъществи такава терапия е нужно и съдействие от страна на родител, който в случая е ко-терапевт. Има семейства с две и повече деца, а едно устройство за ползване, което се явява пречка. Някои родители не могат да се справят с различните платформи за работа, а и реално те нямат време да обучат първо себе си на тях, а след това и детето. Ако детето е хиперактивно няма как да бъде привлечено към учебния/терапевтичния процес, още повече, че той за него би довел до негативни последствия и увеличаване на хиперактивността. За децата с епилепсия работата пред монитор увеличава епилептичните пристъпи. Децата с по-ниско функциониране се оказват без терапии и обучение.
Аз имам син, който е от аутистичния спектър. Детето си знае дневния режим и сега, когато не посещава училище и терапии, той е неспокоен, тревожен. Не познава дните на седмицата, но има свой биологичен часовник и знае кое след кое следва. И в точно определените дни пита за терапевтите си, с надежда, че ще излезе от вкъщи. Ходи на плуване 3 пъти седмично и водата му липсва много – въпреки, че вижда всеки ден треньорите си по Skype и правят „сухи‘ тренировки“.
Най-ощетени са децата с множество увреждания и тези, живеещи в институции. С тях в момента не се провежда нито обучение, нито терапии.
Какви са последиците от физическата изолация върху децата и отразява ли се по-негативно на децата със специални потребности ( или на някои от тях)
Физическата изолация се отразява негативно на всички деца. Те имат нужда от физическо движение и натоварване – разходки, да карат колело, тротинетки и тн…Личен пример – големият ми син вече цяла седмица е с кръвотечение от носа – оказва се, че е вдигнал кръвно, а е на 13 г. Лични лекари съобщават за увеличаване на случаи на епилепсия – заради дълго стоене пред някакво устройство. Липсата на витамин Д води до депресивни състояния. Физическата изолация изнервя и деца, и родители.
Слава Богу, аутистичният ми син е от децата, които са щастливи, когато всички са си вкъщи и са около него, но имам познати, чиито деца правят много тежки кризи.
Вие освен педагог сте и родител смятате ли, че отмяната на ваканцията е правилно решение?
За пореден път се доказва, че на учителите се гледа като на бавачки. Ваканция няма да има „за да се задържат децата вкъщи“. Ще учат на облекчен режим, което си е отново между 2 и 4 часа дневно стоене пред компютър, телефон или таблет. (Положителното е, че благодарение на онлайн обучението, след това децата не искат и да видят устройство )
Ваканцията е нужна не само за децата, но и за родителите, защото повечето освен, че помагат на децата си в онлайн обучението, работят от вкъщи, натоварването е двойно повече
Трябва ли въведените мерки да бъдат по-щадящи към децата, особено към тези със специални потребности и как според вас може да се случи това.
Всяко дете е специално и уникално за своите родители. Смятам, че децата имат нужда да са поне час на чист въздух. И сега има родители и деца, които не спазват разпоредбите, но е време да бъдем дисциплинирани и ако се даде „коридор“ – кога, как и къде може, ще бъде едно добро решение. Не смятам, че разходка в парка е по-вредна от посещение на магазин. Ако се спазва дистанция, да няма застояване и тн…мисля, че е добре да се разреши посещението на парковете
Според вас какъв е броят на заразените с COVID-19 в България?
