Неделя, Октомври 20, 2019

неврология

  • София ще бъде европейска столица на неврохирургията през 2022 г.. След оспорвана битка, София беше избрана за домакин на конгреса на EANS през 2022 година. Престижното председателство печелим за първи път в историята на неврохирургията ни. Конкурентите, които успя да „надвие” българската неврохирургия са повече от сериозни. След тайно гласуване София успя получи доверието на общото събрание. Другите кандидати бяха Барселона и Тел Авив.  Новината за огромното признание към българската неврохирургия дойде от Дъблин. Там преди броени дни се проведе годишното отчетно-изборно събрание на Европейската асоциация на неврохирургичните дружества (EANS).

  • Изследователски екип на Станфорд е идентифицирал куриозният начин, по който мозъчните клетки разпространяват възпалението при няколко невродегенеративни заболявания - и подход, който може да се противопостави на всички тях. Много невродегенеративни заболявания имат обща характеристика, която позволява да бъдат подложени на едно и също лечение, установиха изследователи от Медицинското училище в Станфордския университет. "Ние открихме потенциален нов начин за намаляване на смъртността на нервните клетки при редица заболявания, характеризиращи се с такива загуби", казва д-р Дария Мохли-Росен, професор по химическа и системна биология в Станфорд. Докладът, описващ откритията на изследователите, беше публикуван вчера в Nature Neuroscience. Мохли-Розен е старши автор. Водещ автор е докторантурата д-р Амит Джоши.

  • Екип от учени в Корея и Съединените щати са измислили устройство, което може да контролира нервни вериги с помощта на мъничък мозъчен имплантат, контролиран от смартфон.
    Изследователите смятат, че устройството може да ускори усилията за разкриване на мозъчни заболявания като Паркинсон, Алцхаймер, пристрастяване, депресия и болка.

  • Тримата лекари от Отделението по неврология във МБАЛ-Видин са напуснали болницата след изтичане на едномесечното им предизвестие, в резултат на протестните действия в защита на достойни заплати и адекватни условия на труд.

  • Безплатни прегледи започват в Медицински център „Свети Пантелеймон” към едноименната общинска болница в Пловдив. Стартът е на 16 август, а кампанията ще продължи до 23 август включително, като ще се проведат прегледи и консултации по неврология и хирургия.

  • Доказан е първият случай на западнонилска треска в страната. Пациентката с тази диагноза е 60-годишна жена от Монтана, която е получила възпаление на мозъка. В момента състоянието й се подобрява, съобщи директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев, цитирано от clinicaBG.

    Жената имала оплаквания от около седмица и е приета в Неврологично отделение. Пикът на заразата, която се пренася от комарите се очаква в края на август-началото на септември. Съмнения за западнонилска треска имаше и при 6-годишно дете от Русе, но тя не се потвърди към момента.

  • Iliyana29-годишната Илияна Христова е първият трансплантиран българин с бял дроб във Виена след 2-годишно прекъсване.

    У нас такива операции не се извършват, а единствената надежна за пациентите е в чужбина.

  • В периода 17-20 юли, по инициатива на проф. д-р Ивайло Търнев, началник Неврологична клиника на УМБАЛ „Александровска” и на Експертния център за наследствени неврологични и метаболитни нарушения към нея, бе проведена лятна школа за обучение на специалисти в областта на транстиретиновата фамилна амилоидоза (ATTR) за Централна и Източна Европа.

    Научната програма на тридневния курс обхвана цялостната симптоматика на болестта, която бе експертно представена от изтъкнати специалисти от областите неврология, кардиология, гастроентерология, ендокринология, образна диагностика, генетика, офталмология и нефрология.

  • Биолог от държавния университет на Луизиана проведе пионерско проучване, което може да ни помогне да разберем по-добре ролята на допамина в устойчивостта на стрес при хората чрез анализиране на диви птици-певци. Това проучване може да доведе до повишена превенция и лечение на свързаните със стреса нарушения.

    След като първоначално допаминът е бил смятан за регулатор на моторните функции (главно поради моторните дефицити, свързани с болестта на Паркинсон), през последните две десетилетия се налага схващането, че играе важна роля в редица психични процеси (мотивация) и заболявания (депресия, шизофрения), както и при възникването на психична зависимост от психотропни субстанции (хероин, кокаин и пр).

    Допаминът е важен и за ученето и паметта.

    Катедрата по биологични науки с асистент Кристин Латин и колеги проведоха изследване на диви птици-певци, показващи, че допаминът е важен за реагиране на хронични стресови фактори, които могат да подпомогнат усилията за опазване на дивата природа в отговор на екологични стресови фактори като унищожаване на местообитания, природни бедствия, екстремни метеорологични събития и нарастване на хищничеството.

  • Петима лекари от неврологията на видинската болница "Св. Петка" подадоха молби за напускане с едномесечно предизвестие. Завеждащият на отделението д-р Ангел Петров обясни, че причина за оставките на медиците е неравномерното заплащане в отделенията.

    "Не може един ушен лекар с 6 легла да взима 2 400 лева, а шеф на отделение - 1 280", коментира той пред БНР.

  • Всеки 4-ти от постъпващите с инсулт в Клиниката по неврология на „Света Анна“ в София, се лекува с един от най-съвременните методи – тромболиза. На фона на 25% у нас, лекувани по този начин, средният процент в Европа е 10 на 100. Това коментира доц. Росен Калпачки, началник на Неврологичната клиника в Университетската болница "Света Анна".

    По 10 до 15 пациента на ден постъпват с инсулти в болницата.

  • Научната фантастика се материализира в реалния живот чрез удивителните технологии на генетиката. За механизмите на РНК терапиите научаваме от професор Филип Шарп - американски молекулярен биолог и генетик, съоткривател на РНК свързването, за което откритие, съвместно с Ричард Робъртс през 1993г. получават Нобелова награда за физиология и медицина.


    По покана на проф. Ивайло Търнев, ръководител на клиниката по нервни болести, на Експертния център по наследствени неврологични и метаболитни заболявания в Умбал "Александровска" и на Българско дружество по невромускулни заболявания, професор Шарп посети УМБАЛ "Александровска".

  • Церебралните органоиди са изкуствено отгледани, 3D тъканни култури, които приличат на човешкия мозък.
    Сега изследователите съобщават за успех с функционални невронни мрежи, получени от тези органоиди.
    Въпреки че органоидите всъщност не са "мислещи", новият инструмент на изследователите - който открива невронна активност с помощта на органоиди - може да осигури метод за разбиране на функцията на човешкия мозък.

  • Проф. д-р Филип Алън Шарп ще пристигне на 12 юли в УМБАЛ "Александровска" по покана на проф. Ивайло Търнев - ръководител на Клиниката по нервни болести, на Експертния център по наследствени неврологични и метаболитни заболявания в УМБАЛ „Александровска”, и на Българското дружество по невромускулни заболявания. Проф. Шарп е американски молекулярен биолог и генетик, носител на Нобелова награда за медицина. Той е поканен за срещата като представител на компанията – производител на първата одобрена РНК терапия за лечение на фамилната транстиретинова амилоидоза (hATTR амилоидоза, TTR-FAP), която изцяло е обект на неговите научни изследвания.

  • Болестта на Паркинсон е прогресиращо състояние, което включва постепенна загуба на нервни клетки в ограничена област от мозъка, която води до затруднение при контролиране на движенията както и други, несвързани с движението симптоми. За новите терапии за късните фази на заболяването и затова как с годините да се поддържа добро качество на живот, коментира акад. Лъчезар Трайков, началник на Отделение за невродегенеративни заболявания в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“. 

    Ето какво отговори той:

  •  Изследователи от Институт Джон Хопкинс посочват, че са открили допълнителни доказателства, че болестта на Паркинсон произхожда от клетките в червата и пътува по невроните до мозъка. Проучването, описано в юниския брой на научния журнал Neuron, предлага нов, по-прецизен модел, по който да се тестват лечения, които да предотвратят или дори да спират прогресията на болестта на Паркинсон.

  • Невролози от Университета в Глазгоу са успели да изградят 3-D модели на лице, използвайки уникалната информация, съхранявана в мозъка на индивида, когато си спомнят лицето на познат човек.

    Изследването, което е публикувано днес в Nature Human Behavior, ще бъде крайъгълният камък за по-добро разбиране на мозъчните механизми на идентификация и може да има приложения за изкуствен интелект  и свидетелски показания.

  • Angles инициативата на Европейската организация за инсулти даде най-високата възможна оценка на болницата в организацията и лечението на една от най-разпространените причини за смърт и инвалидизация.

    Клиниката по Неврология покри всички критерии на инициативата Angels за Диамантена награда в огранизацията и лечението на исхемичен мозъчен инсулт в острата му фаза. Ръководеният от проф. Иван Стайков екип успява да приложи златния стандарт – тромболитично лечение за „стопяване“ на тромбите, причинили инсулта, при над 25% от пациентите. Изключителен успех в организацията на лечението е постижението от средно 39 минути време от приемането на пациента в болницата до започване на лечението за възстановяване на проходимостта на засегнатите мозъчни съдове.

  • Лечението с габапентиноиди- група медикаменти прилагани при епилепсия, неврологична болка и тревожни расзтройства- са свързани с повишен риск от суицидно поведение, ненадайно предозиране ,пътно-транспортни инциденти и наранявания, разкрива проучване от Швеция.

    Рецептите се увеличават рязко през последните години и габапентиноидите са сред първите 15 лекарства в световен мащаб по отношение на приходите.

    Рисковете са най-силни сред 15 до 24-годишните, което накара изследователите да предложат преразглеждане на насоките за лечение на младите хора.

  • Съвременната медицина разполага с няколко хиляди лекарства за широк кръг мозъчни заболявания, от депресия до шизофрения. Медикаментите, обаче не могат да проникнат през кръвно-мозъчната бариера (ВВВ) . Тя предпазва мозъка от патогени, които могат да присъстват в кръвта, но едновременно с това предотвратява достъпа на повечето лекарства до мозъчната функционална тъкан – паренхима - добре познатото предизвикателство в лечението на всички мозъчни заболявания, включително невродегенеративни заболявания като болестта на Паркинсон и Алцхаймер.

Log in or Sign up