Четвъртък, Октомври 17, 2019

европейски стандарти

  • Нови четири трансплантации се извършиха в страната. В навечерието на Европейския ден на донорството в УМБАЛ „Св. Марина - Варна" беше реализирана 13-тата за тази година донорска ситуация. Благодарение на решението на близките на изпаднал в мозъчна смърт 53-годишен мъж бяха дарени и трансплантирани органи на четирима души.
    В УБ „Лозенец" успешно са присадени бъбреци на 58-годишна жена и 50-годишен мъж. Нова възможност да живее получи и 56-годишен мъж, на когото в същото лечебно заведение беше трансплантиран черен дроб.

    Поради липса на съвместимост с подходящ реципиент в България, сърцето е предложено по линия на Евротрансплант и е предоставено на нуждаещ се пациент от болница в Берлин, Германия.

  • САЩ и европейските здравни регулатори заявиха миналия месец, че преглеждат безопасността на ранитидина. Американската агенция по храните и лекарствата ( FDA ) заяви, че е открила "неприемливи нива" на канцерогенни примеси, наречени N-nitrosodimethylamine (NDMA). Здравните власти в Канада поискаха производителите на лекарството да спрат разпространението, докато здравните служби не разполагат с повече информация. Изпълнителната агенция по лекарствата и притежателите на разрешения за употреба (ПРУ) блокираха от българския пазар някои лекарствата с ранитидин.  Медикаментите с ранитидин се използват за намаляване на стомашни киселини. Те се предлагат без рецепта и по лекарско предписание.
    Въпреки, че ЕМА изрично подчерта, че няма препоръка за прекратяване на употребата на ранитидин-съдържащи лекарствени продукти, повечето ПРУ в ЕС  предприемат спиране на продажбите на тези лекарства като предпазна мярка, подчертават от ИАЛ.

  • Площадната демокрация и протестите на медиците няма да решат кардинално проблемите в здравеопазването у нас. Това заяви на среща с представители на медиите д-р Валери Веселинов, председател на Редколегията на Българския лекарски съюз (РК на БЛС) – Добрич, на която присъстваха и представители на РК на БАПЗГД – Добрич, предаде кореспондент на Радио „Фокус” – Варна. Въпреки заявената позиция на двете съсловия, медици от областта подкрепят националния протест, но в Добрич заявяват позиция, че е необходим по-задълбочен анализ на случващото се в българското здравеопазване. Това е изводът специалистите са стигнали след дълги разговори с представители на съсловните организации в бранша.

  • Всички разговори за здравна политика са национални въпроси, а Брюксел има голяма сила върху цените на лекарствата. Ключова част от недовършените афери на напускащата Европейската комисия е усилията да накарат страните от ЕС да си сътрудничат по така наречената оценка на здравните технологии (HTA), процесът, чрез който политиците решават колко пари обществените здравни системи трябва да платят за ново лекарство или лечение. Ето пет ключови играчи, които трябва да наблюдавате, докато политиците възобновят дебата за цената на лечението:

  • След като наблюдавахме как опиоидната епидемия удари Съединените щати, разпиля се до Канада и сега Австралия, всички очи са втренчени в Европа: Може ли континентът да бъде следващият? Статистиката изглежда тревожна. В Холандия рецептите за оксикодон (използва се в онкологията като обезболяващо, но същевременно може да бъде и продукт сдвойна употреба.Оксикодонът запазва обезболяващия ефект на морфина и хероина, при по-ниска склонност към пристрастяване) се удвоиха само за три години, докато рецептите за опиоиди в САЩ скочиха със 127 процента между 1998 и 2016 г. Европа със сигурност има проблем с опиоидите - убиец №1, свързан с наркотиците на континента. Болкоуспокояващите са замесени в повече от 80 процента на  8200 смъртни случаи, свързани с наркотици, регистрирани през 2017 г. Но ситуацията се развива различно от тази в САЩ, където през 2017 г. са регистрирани около 70 000 смъртни случаи с опиоиди и където епидемията е отнела почти 400 000 живота през последните две десетилетия.

  • Новата Социална Методика дезориентира повечето заинтересовани, поради сякаш неясните ѝ мотиви: Държавната власт изпълни исканията на гражданите (вследствие на интензивни протести) и осъществи реформа в социалните грижи за хората с увреждания, но едновременно с това методиката, дори променена, оставя хората потърпевши, а не подпомогнати от социалните грижи у нас.
    За Право&Здраве Рени Григорова, юрист, гражданска инициатива "Системата ни убива всички", разказва накратко как изглеждат социалните грижи по света и у нас и призовава за кръгла маса в интерес на социалната методика. 

  • Днес се състоя протест през вратите на министерство на здравеопазването. Инициативата не е новост. Миналата година (без)действията на здравното министерство по отношение на органните трансплантации у нас вдъхновиха серии от протести. Кирил Ананиев беше дал думата си, че ще помогне на нуждаещите се от трансплантации българи.
    Година и половина по-късно, хората които повярваха на министъра вече не са сред нас, а оживелите са трансплантирани в чужбина.
    Изглежда има начин да се направи ефективна Националната трансплантационна система. Стига да се работи по нея. Изобщо.

  • България е увеличила дяла за здравеопазване от брутния вътрешен продукт от 8.2% на 8,8% , което ни поставя в средата в ЕС по отношение на тези разходи, показват данни на Евростат, разпространени в сряда.
    Средно държавите в ЕС дават 9,9% от БВП за здравеопазване.
    България заема 17-о място от 28 държави на ЕС. Повече разходи има Гърция, а по-малко в Ирландия, които заемат съответно 16-о и 18-о място в класацията.
    Държавата, която прави най-голям брутен разход за здравеопазване, е Франция - 11,5% от БВП, който от своя страна е един от най-големите в Евросъюза.

  • Европейската комисия подготвя програма „Хоризонт Европа“, с която ще се надграждат постиженията и успеха на предишната програма за научни изследвания и иновации („Хоризонт 2020“), с цел да се запазят челните позиции на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите.

    Програмата на Евратом, по която се финансират научни изследвания и обучение в областта на ядрената сигурност, безопасност и радиационна защита, ще има по-засилен акцент върху неенергийни приложения като здравеопазване и медицинско оборудване

  • Белгийският конституционен съд днес отмени член в неотдавна приетия закон, който въведе забрана на износа на лекарства с цел намаляване на недостига им.
    Депутатите подкрепиха ограниченията за износ, които дистрибуторите на лекарства твърдят, че са незаконни съгласно законодателството на ЕС.

  • България е на челно място с най-висока смъртност причинена от мръсен въздух от държавите в ЕС.
    400 хиляди българи са с астма и все повече деца се раждат с нея.
    Европейската комисия подаде иск пред Съда на ЕС срещу българското правителство заради липсата на достатъчно мерки да опази българските граждани от мръсния въздух. Това е вторият иск на Европейската Комисия срещу България, заради мръсния ни въздух. Този път причината е системното превишаване на пределните норми на серен диоксид от 2007 г. насам в югоизточна България, където се намират четирите най-големи топлоелектрически централи – ТЕЦ „Марица Изток” 1-3 и ТЕЦ „Брикел”.

    Преди 2 години България беше осъдена заради прекомерно запрашаване на въздуха в редица общини, а в края на миналата година Европейската Комисия потвърди, че българските власти не полагат нужните усилия за решаване на пролема. Екоминистърът ни Нено Димов тогава побърза да обвини общините . 

  • В Районния център по трансфузионна хематология във Варна ще бъде въведена нова апаратура и нова методика за изследване на кръвта, според която с една кръвна проба ще могат да се правят едновременно няколко анализа – генетичен анализ, изследвания за няколко вируса, като хепатит, СПИН и други.

    Апаратурата ще бъда закупена в рамките на програмата за директно финансиране на научно-изследователска дейност на МОН, в която участва и МУ-Варна, съобщиха от учебното заведение.

Log in or Sign up