Петък, Септември 30, 2022
Follow Us

Когато съм била на годинка и половина, по погрешка съм пила сода каустик. Тогава с нея правели домашен сапун. Е, аз на сапун не съм станала, по чудо съм оживяла благодарение на грижите на майка ми и медицинския персонал на Александровска болница, в която съм лежала с години, но оттогава съм с увреждания на хранопровода и храненето ми с течно - кашава храна, е съпроводено с много затруднения и повръщане. През последните двадесет и шест години бях пациент на доц. д-р Цоло Цолов от езофагоскопски кабинет на ИСУЛ, който  периодично ме връщаше от „онзи свят”, вадейки заседнали частици храна в стеснения хранопровод или разширявайки го от пореден спазъм, когато е невъзможно приемането на храна и вода, а понякога не преминава дори слюнката. Целувам му ръка, с благодарност за грижите!

От средата на миналото лято посещенията ми в ИСУЛ зачестиха през три месеца, като интервенцията се извършва под пълна упойка. От вечерта на 13-ти януари започнаха поредните ми приключения. Мислейки, че ми е заседнала частица храна, изчаках три дни с надеждата, че ще мога сама да я извадя, което не се случи и се принудих да търся лекарска помощ. И тъй като през лятото ме бяха насочили към проф. д-р Владимиров, гастроентеролог от ИСУЛ, който пък обещаваше да ме насочи за операция, аз отново го потърсих. Той отсъстваше и се наложи да изчакам до 21.01.2013 г., за да постъпя за болнично лечение. С голямо притеснение, без храна и вода цяла седмица!!!, в уречения ден, още в 8.30 ч. се явих в ИСУЛ и въпреки, че бях спешен случай, след доста неоправдано чакане, ни жива, ни умряла, към 14 ч. бях приета в кабинета на проф. д-р Владимиров. Той въведе гастроскопската тръба, установи, че нямам „чуждо тяло”, но имам силен спазъм в долната трета на хранопровода и ми заръча да отида до дежурния кабинет, за да ме планират за прием. С подгъващи се от недохранване и обезводняване крака и с клюмаща от високото кръвно глава, не можех да повярвам на ушите си, че такъв голям капацитет ме отпраща да си отида вкъщи и да се върна за приемане в болницата след две седмици (на 04.02.2013 г.)!!! Какво преживях, аз си знам.

Възмутена от лекарското безхаберие на проф. Владимиров, от отказа да ми бъде оказана спешна медицинска помощ, най-черни мисли минаха през мозъка ми, но желанието за живот надделя. За щастие, на разположение беше доц. д-р Цолов, който веднага ме прие по спешност. Изследванията ми показваха ацетон в кръвта и кръв в урината, и кръвно налягане 150/110. Да, само д-р Цолов явно беше наясно какво означава седмица без течности. Д-р Цолов, който никога в продължение на последните двадесет и шест години не ме е връщал, никога не ми е отказвал помощта си. След неговата намеса и седмичен престой в болницата, д-р Цолов ме насочи за консултация с проф. Гайдарски за евентуална операция на хранопровода – положението беше станало нетърпимо.

И така попаднах в болница „Токуда”, където ми направиха такива подробни рентгенови снимки и описания на истинското състояние на хранопровода ми, каквито в ИСУЛ никой не си беше направил труда да направи. Непринудено, с интелигентно чувство за хумор, ме прие д-р Цветан Минчев, началник Гръдна хирургия. Той разгледа снимките и се консултира с д-р Петко Карагьозов, гастроентеролог. Те двамата подробно ми разясниха с какво могат да ми помогнат.

На 05.03.2013 г. постъпих в гастроентерология на болница „Токуда”. На следващия ден легнах за животоспасяващата ме операция. Хранопроводът ми отново беше „заел” обичайните си параметри – в долната трета спазъмът беше оставил проходимост едва от два милиметра. Представете си какво хранене съм имала – спираха се семките от доматите, чушките… и още много обичайни храни не можех да консумирам.
 
Поставянето на стент е много прецизна и силно рискова операция, особено, когато от два милиметра, увреден хранопровод трябва да се разшири до два сантиметра. Има опасност от пробиване на хранопровода. По тази причина два лекарски екипа имаха готовност да спасяват живота ми. Д-р Карагьозов и екип трябваше да постави стента, а в случай на пробиване, веднага щеше да се намеси екипът на д-р Минчев, като ми изрежат увредената част на хранопровода и на негово място изтеглят стомаха. Те стояха в съседната стая и гледаха през прозорчето, аз естествено се притеснявах, но имах пълното доверие на хората около мен. Когато се събудих от упойката, край леглото ми стояха съпругът ми и д-р Карагьозов. В хранопровода ми беше поставен най-дългият стент, поставян досега в този орган. Оттук нататък щях да се храня като всеки нормален човек, щях да ям всичко, през неговите два сантиметра щяха да минават всички храни, забранени до този момент за мен.
Всичко това ви описах, за да добиете някаква представа за страданията през които съм преминала. И моля, посочете ми как се постъпва с лекар, отказал спешна медицинска помощ на страдащ пациент.

С уважение и в очакване на вашия отговор:
Нина Кръстева-Дудова

По случая е извършена проверка от Изпълнителна агенция „Медицински одит“. Заключението на одиторите е, че „жалбата е неоснователна, а пациентката е получила  навременна и адекватна медицинска помощ“. Същото становище в отговор на жалбата е изразил и Директорът на болницата доц. Коруков.

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

Коментари

0
Михаела
1 week ago
Проф. Владимиров уби майка ми,след лапароскопска интервенция,в която проби дванадесетопръстника и я остави да си отиде. Въпросната комисия от Медицински надзор също не видя нищо нередно в това!
Like Like Отговор | Цитиране | Цитиране

Добавете коментар

Изпратете

Log in or Sign up