Сряда, Април 24, 2019

Лимити

  • b.penkov„Дали сме си срок от три месеца, за да възстановим доставките на радиофармацевтици. Дотогава има достатъчно възможности, за да не страдат пациентите“. Това заяви пред Нова телевизия тази сутрин зам.-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков по повод информацията за липса на радиофармацевтици, необходими за изследване на пациенти със съмнение за метастази.

    „Готови сме да подпомогнем всеки, който иска да регистрира подобно лекарство – радиофармацевтик, а през това време, изработихме указание към колегите от РЗИ, към болниците с клиники по онкология и онкологичните центрове, в което националните консултанти препоръчват алтернативата. Продължаваме преговорите с производителя да предостави необходимите количества изотопи по стария договор“, категоричен бе д-р Пенков.

  • manolova majaСлед бурен дебат и множество скандални реплики парламентарната Комисия по здравеопазването прие Годишния доклад за 2018 г. на омбудсмана Мая Манолова.
    Манолова представи лично отчета си пред народните представители от комисията. От него стана ясно, че през изминалата година институцията е получила 607 жалби, засягащи проблеми от сферата на здравеопазването, като в много случаи това са били колективни жалби, т.е. засягащи интересите на големи групи хора, сдружения и организации. Като пример омбудсманът цитира жалбите на работещите в болниците във Враца и Ловеч за неизплатени заплати, на съсловия – като акушерките и кинезитерапевтите и рехабилитаторите, настояващи за самостоятелни съсловни организации, на групи пациенти от Видин срещу закриването на хемодиализата в региона. Най-много лични жалби са били отправени до институциято по проблеми, свързани с ТЕЛК.  

  • bojko borisovНа свое заседание на 10.04.2019 г. правителството одобри до 50 млн. лв. допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването. Предстои средствата да бъдат предоставени на лечебните заведения като субсидия и така професионалистите по здравни грижи да получат стартова заплата от  950 лв.
    Българските лекари питаме: Променя ли се модела на финансиране на здравеопазването у нас? Припомняме, че финансовите средства, с които разполагат лечебните заведения  се формират от преминалите пациенти и цените на клиничните пътеки, които последите години не са коригирани сериозно.
    Против сме раздаването на пари целево. Достойно и по-добро заплащане за всички в здравната система е постижимо. За целта БЛС ще настоява при преговорите по НРД за повишаване на цените на клиничните пътеки.

  • grudevКрасимир Грудев еновоизбраният председател на Националното сдружение на частните болнициНСЧБ. Той е завършилфилософияи е бил универститетски преподавател.Има управленски опит като учредител и член на първата лицензирана стокова борсау нас -„Пловдивска стокова борса” АД (сега „Национална стокова борса” АД). Члене надиректорските бордовенаняколко предприятия от дървообработващата и млекопреработващата промишленост.

    През 1999 г. става основател и мажоритарен собственик на едно от първите частни лечебни заведения в Пловдив – „Медицински център Тримонциум” ООД,който осъществява медицинска дейноств областта на офталмологията, ортопедията и травматологията, акушерството и гинекологията и хирургия.Основател и съсобственик е на „МБАЛ Тримонциум”от2008г. Председателе на Управителния съвет на на Фондация „РАЦИО”.В продължение на два мандата е член на Управителния съвет на НСЧБ.

    Днес разговаряме с г-н Грудев по темата за мястото на частните болници в българското здравеопазване и трудностите, които съпътстват тяхното развитие в условията на финансов недостиг и недостатъчно усилия от страна на държавата да стимулира конкуренцията в сектора.

  • limits noВ Русе назрява тежък конфликт заради пациенти, които се нуждаят от палиативни грижи. За това сигнализира управителят на Комплексния онкологичен център в крайдунавския град д-р Камен Кожухаров, цитиран от Радио Дарик.

    Проблемът е в лимита на леглата, регламентиран от Здравната каса. Отделението по палиативни грижи в Русе е скапацитет от 30 легла. В момента обаче заради лимита на касата се използват само 12.Нуждаещите сеот подобен тип грижи обачеса много повече,обясни д-р Кожухаров.

  • judge1Собственикът на лечебни заведения "Медика" в Русе доц. Кирил Панайотов спечели съдебно дело в Окръжния съд за неразплатена дейност по клинични пътеки в УМБАЛ „Медика“ на обща стойност 945 780 лв. плюс лихвите и разноските по делото, съобщи вестник „Утро“. Сумата се отнася за периода от месец март до месец юни 2015 г., уточнява изданието. Решението на русенските магистрати може да бъде обжалвано пред Апелативния съд във Велико Търново.

     По думите на доц. Панайотов това е само едно от делата, които се водят срещу НЗОК за неразплатена дейност през 2015 г. Преди седмица Окръжният съд в крайдунавския град постанови решение в полза на Физиотератевтичната болница „Медика“ за над 100 000 лв. плюс лихвите и съдебните разноски за неразплатена лечебна дейност по клинични пътеки за същия период на 2015 г.

  • judge1Болница "Медика" - Русе, която е с физиотерапевтичен профил осъди Националната здравноосигурителна каса за неразплатена надлимитна дейност за 2015 г. на първа инстанция. 

    Магистратите от Окръжния съд в крайдунавския град са постановили решение, с което присъждат на болницата  сумата от 101 435 лева за дейности по клинични пътеки през периода от март до юни 2015 г. плюс законните лихви от 29 403 лв. Решението на първоинстанционния съд може да бъде обжалвано пред Апелативния съд във Велико Търново.

  • questionАпелативният съд в София отмени решение на Софийски градски съд, с което НЗОК беше осъдена да заплати надлимитна дейност на Казанлъшката болница. Любопитно е, че в мотивите си Апелативният съд стига до извода, че налагането на лимити на болниците не нарушава правата на пациентите, а обратното е в техен интерес. Ето и част от тях:
    „Същността на правния спор се свежда до отговор на въпроса действителни ли са уговорките в сключения договор, с които задължението на НЗОК да заплаща осъществената от лечебното заведение медицинска помощ е ограничено до уговорения в приложение № 2 към договора обем.
    Съгласно установеното, по обща воля на страните, обективирана в процесния договор, задължението на НЗОК да заплаща осъществената от болницата медицинска дейност е ограничено по обем, определен на месечна база, конкретизирана по клинични пътеки в приложение № 2 към договора, което означава, че при действителност на тези клаузи НЗОК няма задължение да заплащането надлимитна дейност по сключения между страните договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки.
    Клаузите на договора не са нищожни.

  • judge2Варненската областна болница Света Анна АД е осъдила НЗОК да и заплати обезщетение в размер на 464 109.лв. – главница и 117 700.21лв. – лихви за забава върху главницата за периода от датата на възникване на вземането до датата на депозиране на исковата молба.
    Делото е заведено пред Административния съд във Варна на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
    Предмет на иска е неплатена надлимитна дейност на болницата от НЗОК през 2015 година.
    Искът е предявен в петгодишния давностен срок от влизане в сила на решението, с което Решение № РД-НС-04-9/27.01.2015г. на Надзорния съвет на НЗОК, в частта му по т. 2 и т. 3, е обявено за нищожно. Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая претендираните вреди са причинени от акт на Надзорния съвет на НЗОК, поради което юридическото лице, което дължи претендираното обезщетение, е именно НЗОК.

  • sbaloz varnaСпециализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р Марко Ант. Марков-Варна ЕООД осъди НЗОК да заплати сумата от 42115лв., за извършена но неплатена надлимитна дейност за 2016 година.
    Съдът намира, че следва да се извърши плащане и над лимитните дейности, тъй като в договорите не е предвидена възможност, след изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на възложените му дейности.

  • Dechev NZOKЕдно от решения за надлимитна дейност, което се очакваше с голям интерес бе публикувано преди няколко дни. То е интересно не толкова с факта, че НЗОК е осъдена за пореден път за неплатената надлимитна дейност, а с това, че ищец по делото е болницата, на която дълги години директор бе д-р Дечо Дечев. Д-р Дечев смени директорското място с това на Управител на НЗОК,а искът към касата е за дейността на болницата през 2016 и 2017 година, когато той е бил директор. В този смисъл може да се каже, че д-р Дечев като Директор на УМБАЛ Свети Иван Рилски ЕАД осъди Д-р Дечев като Управител на НЗОК. Интересно дали Управителят на НЗОК ще обжалва решението, което е полза на болницата, чиито директор бе до скоро.
    Формално д-р Дечев не е в конфликт на интереси, но обстоятелствата го поставиха в тази донякъде комична ситуация – да стартира съдебната процедура като ищец и да я завърши като ответник.

  • judge unjusticeСъстав на СГС отхвърли иск за надлимитна дейност. Основанието за отхвърляне на надлимитна дейност, според съда е в това е, че тези отчетени дейности не са съобразени с уговореното по договора да са в рамките на стойностите по Приложение №2.
    Здравното осигуряване се изграждало на фондов принцип, което означава, че паричните средства, които то набира, са от точно определени източници. Фондовата организация на здравноосигурителните средства намира бюджетен израз в наличието на отделен бюджет на съответния фонд и приемането му с отделен закон.
    Съдът намира, че следва да се възприеме тълкуването на нормата на чл. 52, ал.1 от Конституцията, извършено от компетентния за това орган, а именно Конституционния съд, и да се приеме, че правото на здравноосигуреното лице да получи безплатна медицинска помощ не е неограничено, а се подчинява на определени със закон правила, а именно обхватът и обемът на същата могат да бъдат законово ограничени.
    Предвид горното с процесните договорни клаузи на договора, сключен между страните, се въвежда стойностно ограничение на медицинската помощ, която да бъде финансирана от НЗОК спрямо конкретния изпълнител.

  • bolnica lomС Решение на Софийския районен съд, НЗОК е осъдена да заплати на МБАЛ „Свети Николай Чудотворец” ЕООД сумата от 16 007 лева в едно със законната лихва до датата на завеждане на иска в размер на 3980.47 плюс лихвата до датата на окончателното изплащане на главницата. На обшинската болница са присъдени и нпарвение разноски в размер на 1799 лева.
    В мотивите на Съдия: Румяна Найденова четем: По делото не се спори, че страните са обвързани с договор. От представените медицински документи се установява и че работата е била изпълнена. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че болницата е извършил медицинските дейности и че същите са документирани съобразно изискванията на закона.
    Единственият спорен между страните въпрос се свежда до това дължи ли се на изпълнителя на болнична медицинска помощ заплащане на реално извършени и отчетени от него медицински дейности, в случаите когато стойността им е над нормативно и договорно определените стойности и надхвърля определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка.

  • sgsСъстав на софийския градски съд с Председател съдия Владимир Вълков, осъди НЗОК да заплати на болница Токуда рекордно обезщетение за извършена надлимитна дейност през 2015 година.
    НЗОК се е противопоставила на иска с два аргумента. Единият, че касата има задължение по договор да плати само до определения лимити и другият, че болницата не е предоставила в посочените в договора срокове фактура и спецификация за надлимитната дейност. По повод на срока за отчет, съдът излага следните мотиви:
    „Според договора задължение за представяне на тези документи(фактура и спецификация) е пряко свързано с обстоятелството, че касаят услуги в рамките на договорения лимит. Не само, че представянето на фактури за т.нар. надлимитна дейност в договорения срок не следва от договора, но и изрично е възложено в тежест на ищеца (болницата) да се въздържа от предявяване за плащане на предоставени услуги извън гарантирания от НЗОК размер. Ето защо пропуснатият срок не се явява в нарушение на договора, съответно неприложима е договорно скрепената последица.”

  • kubrat hosp„МБАЛ Кубрат“ ЕООД осъди НЗОК не по едно, а по две дела за надлимитна дейност извършена през 2015 година. По едното от делата Районният съд осъжда касата за сумата от 21 888 лева, а по другото за сумата от 22 823 лева. Общо по двете дела, НЗОК е осъдена да заплати и над 7000 лева за направените от болницата разноски по водене на делата.
    В мотивите на съда четем:
    „Правилата, въвеждащи т. нар. лимити за плащане на дейности са били приети с Решение № РД-НС-04-9/27.01.2015 г. на Надзорния съвет на НЗОК, което е било атакувано по съдебен ред. С Решение № 5750/29.08.2016 г. по адм. дело № 7527/2015 г. по описа на АССГ, потвърдено с решение по адм. дело № 11702/2016 г. на ВАС, е прогласена нищожността на посоченото решение на НС в частта му по т. 2, с което е прието да се разпределят до 95 % от средствата, получени през 2014 г. на изпълнителите на болнична медицинска помощ, при които има спешна диагностика и лечение и по т. 3, с което е прието да се разпределят до 90 % от средствата, получени през 2014 г. на изпълнителите на болнична медицинска помощ, при които няма спешна диагностика и лечение.

  • judge2Върховният касационен съд отхвърли касационната жалба на НЗОК срещу решение на Апелативен съд Варна, с което НЗОК се осъжда да заплати обезщетение в размер на 33 815 лв.,представляваща стойност на извършено лечение от „МБАЛ Тутракан“ЕООД на пациенти по клинични пътеки за м.март 2016г.,ведно със законната лихва и разноски.
    В мотивите си съдът посочва:
    За да подлежи на касационно разглеждане, въззивното решение следва да страда от такъв съществен негов порок,който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата, въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи.

  • stranskiУМБАЛ Д-р Георги Странски“ ЕАД гр. Плевен осъди на първа инстанция НЗОК да изплати сумата от 128 130лв., за извършена болнична медицинска помощ на задължително здравно осигурени лица за месец март 2016г.,надлимитна дейност, ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане. НЗОК е осъдена също да изплати деловодни разноски в размер на 9 417лв.
    Съдът приема, че клаузите на чл.40 ал.3 от Индивидуалният договор, в който е предвидена забрана, а именно „изпълнителят не може да отчита с финансово- отчетни документи дейности /лекарствени продукти/ медицински изделия на стойност надвишаваща утвърдената в приложение 2 за съответния месец“ и на чл.42 ал.1 „стойността на финансово отчетните документи по чл.28 и чл.52  не следва да надвишава размера на определените стойности по приложение №2.“, противоречат на разпоредбите на чл.35 ЗЗО относно правата на здравноосигурените лица да получат медицинска помощ и на регламентираните в чл.45-47 ЗЗО задължения на НЗОК

  • judge1НЗОК беше осъдена да заплати на болница сумата от 32896 лв. дължима за периода март, април, май, юни, юли, септември и ноември 2015г., ведно със законната лихва върху нея от 8085.48 лв. В мотивите на съда четем:
    „От изследването на уредбата на отношенията по заплащането на болничната медицинска помощ, направено до тук следва изводът, че нито законът, нито договорът между страните предвиждат, че извършената над договорения лимит медицинска дейност не подлежи на заплащане.  И договорът и законът предвиждат, че същата подлежи на заплащане – след решение за заплащането й от страна на ответника.
    В случай, че се приеме, че договорът между страните не предвижда заплащане на извършена над лимита медицинска дейност, се поставя въпросът за действителността на договорните клаузи, с които задължението на ответника да заплаща осъществената от ищеца медицинска помощ е ограничено до уговорения в приложение № 2 към договора обем.

  • limits noПловдивският апелативен съд потвържди решение на ОС Пазарджик, с което НЗОК се осъжда да заплати на болница сумата от 72 335 лева, за неплатена надлимитна дейност през 2015 година. Освен главницата, НЗОК е осъдена да заплати и 17 694 лихви и 8114 лв разноски по делото. В мотивите на съда четем:
    „Делегираните бюджети са възведени от закона като задължителен финансов способ и принцип за финансиране на дейността в областта на болничната медицинска помощ, заплащана чрез системата на задължителното здравно осигуряване.
    От друга страна на задължително здравноосигурените лица /които не са страна по договорите/ е предоставен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и свободен избор на изпълнител на тези дейности / чл. 2 ал. 2 , чл. 4, чл. 35 ал. 1 от ЗЗО /; НЗОК е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на този пакет / чл. 45 ал. 1 от ЗЗО / на избрания от здравно осигуреното лице изпълнител;

  • limits noАпелативният съд в Пловдив потвърди решение на Окръжния съд Пазарджик, с което по иск на МБАЛ Пазарджик АД (бившата окръжна болница) НЗОК е осъдена да заплати на болницата сумата от 113 735 лв., ведно със законната лихва и съдебни разноски в размер на 8499, 40  лева за първа инстанция и 3800 лева за въззивна инстанция.
    В мотивите на Пловдивския апелативен съд се казва, че предвиденото в чл. 52 от КРБ право може да бъде упражнено в рамките на бюджетът на НЗОК за съответната година при условие, че с предвидените разходи за медицинска помощ в този бюджет следва да са съобразени НРД за годината, договорът определящ обемите и цените на медицинската помощ, а и самите индивидуални договори с изпълнителите на такава. Именно за да се създадат условия за спазване на съответната бюджетна рамка е предвидено и споменатото по- горе изискване на чл. 4 от ЗБНЗОК .

Log in or Sign up