Медицинският стандарт по Спешна медицина може да остави без достъп пациентите от цели региони

ambulanceМинистерството на здравеопазването издаде отново Медицинският стандарт по Спешна медицина, след като Върховния административен съд отмени предишния в частта му а болниците. Макар в новия да са намалени някои от безумните изисквания, като тези за площта на Спешните приемни отделения, то голяма част от тях са останали и ще създадат огромни проблеми на болниците и пациентите след влизането му в сила. Проблемът се вижда съвсем ясно след съпоставка с текстовете на Наредбата за достъпа и Наредба № 49.

Основен проблем в стандарта е липсата на I-во ниво на компетентност. Най-ниското предвидено ниво на компетентност за мултипрофилно спешно отделение е II-ро ниво, а за профилираното – III-то ниво). Предвидените изисквания за II и III ниво на компетентност – относно наличието на определени болнични структури в ЛЗБП, осигуреността с медицински специалисти, капацитета и архитектурно-инфраструктурната среда на спешното отделение, не са съобразени с реалните възможности на лечебните заведения и с кадровия дефицит на специалисти по много от изискваните специалности, в т.ч. и по специалността „спешна медицина“. За лечебните заведения ще бъде невъзможно да отговорят на предвидените нива на компетентност, поради редица фактори – липса на финансов ресурс, липса на кадрови капацитет и други – все обективни пречки, за които няма реална възможност за преодоляването им. Същевременно, текстът на чл.20, ал.2 от Наредба №49/18.10.2010г. казва, че приемът на пациенти се осъществява чрез една от двете структури – чрез консултативните кабинети в КДБ или чрез спешно отделение (аналогичен текст е възпроизведен и НРД). Отделно, чл.19а, ал.3 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ казва, че преценката относно необходимостта от хоспитализация при самонасочили се пациенти в условията на спешност се извършва от ЦСМП или от лекар в структура за спешна мед.помощ, в зависимост от това къде се е самонасочил пациентът (т.е. единствената възможност за приемане на пациент самонасочил към ЛЗБП е чрез СО). Предвид цитираните текстове от Наредба 49/2010 и Наредбата за право на достъп до МП, наличието на функциониращо спешно отделение е на практика задължително структурно звено, за да бъде осъществяван приемът на пациенти в болниците. Заложените в стандарта изисквания обаче създават реална опасност лечебните заведения, които не разполагат със спешно отделение, т.к. не покриват изискванията за II-ро и III-то ниво, да бъдат затруднени и направо ограничени в приема на пациенти. В тази връзка изискванията за разкриване и поддържане на СО следва да са реално изпълними от лечебните заведения, като това може да бъде постигнато със залагането на I-во ниво на компетентност.
Основна цел на стандарта, съгласно мотивите му е да се дефинират медицинските дейности в обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“. В тази връзка са предвидени редица изисквания за специалисти, структури и т.н. Не е взет под внимание обаче фактът, че спешното отделение съгласно цитираните по-горе Наредба 49/2010г. и Наредба за право на достъп до МП е задължителна структура за осъществяване на прием пациенти и особено на самонасочили се към лечебно заведение за болнична помощ лица. По причините изложени подробно по-долу се вижда, че пред много (да не кажем преобладаващата част от лечебните заведения в страна) са налице сериозни пречки за разкриване и/или поддържане на спешно отделение, в съответствие с изисквания за II и III ниво на стандарта.
За да се избегнат част от проблемите, в стандарта трябва да отпадне изискването за осигуряване на денонощна консултативна помощ по медицински специалности, за които няма разкрити съответни структури в лечебните заведения. Тези пациенти следва задължително да бъдат преведени след стабилизиране на състоянието им, което обезсмисля консултативната помощ. Трябва да отпадне изискването за брой на лекари със специалност „спешна медицина“ и „анестезиология и интензивно лечение“. В страна има много малък брой специалисти „спешна медицина“, който не е достатъчен да се покрие изискването за брой лекари с тази специалност във всяко СО. По данни на БЛС в редица области има едва по 2-ма – 3-ма лекари със специалност „спешна медицина“, които няма как да покрият необходимостта от такива специалисти във всички ЛЗ на територията на областта. Така е в областите Благоевград, Велико Търново, Видин, Враца, Кюстендил, Монтана, Пазарджик, Пловдив, Силистра, Търговище и Ямбол. В други области (Габрово, Ловеч, Смолян и дори София-област) има само по един специалист „спешна медицина“, а в четири области на страната няма нито един (Разград, Русе, Хасково и Шумен). Известен е и дефицитът с лекари – анестезиолози. Известно е че тези специалисти работят в отделенията по анестезиология и реанимация на ЛЗ, където обезпечават 24-часовото функциониране на тези структури. При това положение, лечебните заведения на практика няма откъде да подсигурят лекари с изискваните специалности. Необходимо е също да отпаднат изисквания за минимален обем дейност, които са непосилни за малките лечебни заведения или за ЛЗ от райони с нисък брой население, както и изискванията за архитектурно-инфраструктурната среда, които са неизпълними технически, особено за ЛЗ, които вече имат изградено СО и изискват голям финансов ресурс, с който лечебните заведения не разполагат.
Стандартът следва да се предостави възможност на многопрофилните болници да поддържат отделение по Спешна медицина от I-вото ниво на компетентност, което да обезпечава нуждите на вече разкритите в болницата отделения, без да са необходими нови структури, нови специалисти и редица други неосъществими изисквания и чрез което да се осъществява приема на пациенти към стационарния блок на ЛЗ.
Не на последно място, разкриването на спешни отделения към повече болници ще облекчи работата на спешните екипи. Медицинските специалисти ще работят в по-спокойна среда и това би довело и до намаляване на агресията в СО. Отделно, ще се осигури по-бърз и безпрепятствен достъп на населението до специализирана болнична медицинска помощ, което ще доведе до по-голяма резултатност на провежданото лечение и в крайна сметна до по-качествена медицинска услуга на пациентите.
В глава IV от стандарта са поставени неизпълними изисквания към структурите в болничните заведения, осъществяващи дейност по специалността „Спешна медицина“. По-конкретно:
По отношение на изискванията за структурни звена:
В точка 3 на раздел III се поставят изискванията за мултипрофилно спешно отделение от II ниво на компетентност, което е и най-ниското възможно ниво. По-конкретно определят се изискванията относно структурите в СБК – кои следва да са собствени на лечебното заведение, кои може да са осигурени по договор с външна структура, какви следва да са нивата на компетентност на тези структури и за кои специалности може да се осигури денонощна консултативна помощ. От посочените разпоредби се налага следния извод:
За да отговаря на изискванията от II-ро (най-ниско) ниво на компетентност едно мултипрофилно лечебно заведение:
1. следва задължително да има собствени (т.е. разкрити) определените в т.3.1. структури, които са общо 10 на брой. Ако лечебното заведение не разполага с посочените структури, то не би могло да покрие изискванията и да има спешно отделение, дори от най-ниско ниво на компетентност. Залагането на задължителни структурни звена е в пряко противоречие с нормите на Закона за лечебните заведения. Съгл. чл.9, ал.2 от ЗЛЗ болниците биват два вида - многопрофилни и специализирани. Съгласно дефинициите дадени в чл.23, ал.1 и ал. ЗЛЗ - многопрофилната болница е лечебно заведение, което има отделения/клиники най-малко по две медицински специалности, а специализираните – само по една мед.специлност. Повече от очевидно е разминаването между изискванията на медицинския стандарт и ЗЛЗ. След като законът позволява да има многопрофилни болници с отделения по само две специалности и специализирани болници само с една специалност, то не може с подзаконов норм.акт да се въвеждат изисквания за още задължителни структурни звена – и то 10 брой!!!! На практика всички болници, които не разполагат с 10-те изискуеми по стандарт отделения, няма да могат да имат спешно отделение. СПЕШНОТО ОТДЕЛЕНИЕ НА ЕДНА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА СЛЕДВА ДА ОБЕЗПЕЧАВА НУЖДИТЕ НА ОТДЕЛЕНИЯТА РАЗКРИТИ В БОЛНИЦАТА, поради което стандарта следва да предостави на ЛЗ възможност да поддържат спешно отделение за структурите, с които разполагат.
Отделно самите структури, които се изискват като задължителни са на практика неизпълними, а някои – дори излишни:
- клинична лаборатория и лаборатория по микробиология – известно е, че много ЛЗБП имат разкрити на територията си такива лаборатории, които обаче не са част от структурата на самите лечебни заведения. Не е ясно какви причинни налагат тези структури да бъдат собствени на лечебното заведение, а не да се ползват по договор с външна структура. На практика това изискване ще доведе до „дублиране“ на едни и същи структури на територията на едно лечебно заведение. Още повече, известен е дефицитът на лекари с посочените специалности. Дори при подписване на националните рамкови договори, НЗОК и БЛС отчитат тези обстоятелства, като алгоритмите на клиничните пътеки предвиждат когато ЛЗБП не разполага със собствена клинична лаборатория да осигури същата по договор с друго ЛЗ, като единственото изискване, което се поставя е лабораторията да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. Що се касае за микробиологичната лаборатория – клиничните пътеки изискват тя да е осигурена на територията на областта!!!! Нещо друго, поставянето на изискване в стандарта за наличие на лаборатория по микробиология е излишно и неоправдано – микробиологичните изследвания изискват минимум 2-3 дни за обработка, през което време пациентът вече ще е напуснал спешно отделение.
- педиатрия – педиатрията е една от задължителните структури, с които следва да разполагат лечебните заведения, съгласно изискванията на стандарта. Редица многопрофилни болници обаче не разполагат с подобна структура. На практика се стига до парадокс, при който лечебно заведение, което разполага със структури по различни специалности като хирургия – обща, съдова или неврохирургия, инвазивна кардиология, реанимация и др., да не може да покрие изискванията на стандарта и да разкрие спешно отделение единствено подари факта, че не разполага с педиатрично отделение!!! От общият брой пациенти, постъпващи по спешност в спешните отделения, едва 10% са деца!!! Останалите 90% от пациентите имат необходимост от структури по други специалности – неврология, гастроентерология, кардиология и т.н. При това положение изискването за структура по педиатрия следва да отпадне от задължителните звена.
- трансфузионна хематология – стандартът поставя изискване лечебното заведение или да разполага със собствена структура от II ниво на компетентност или да осигури достъп до външна структура от III ниво на компетентност. Съгласно мед.стандарт по трансфузионна хематология обаче, отделения по ТХ могат да се разкриват само към областните МБАЛ. За всички останали лечебни заведения остава възможността да осигурят тази структура по договор с друго ЛЗ. И точно тук медицинският стандарт поставя в неравностойно положение лечебните заведения – докато за болниците, разполагащи със собствени структури по трансфузионна хематология се изисква те да бъдат от II ниво на компетентност, то за всички останали ЛЗ, осигуряващи тези структури по договор, се изисква те да бъдат от III ниво на компетентност и то на територията на населеното място!!! Това от своя страна, лишава голям брой лечебните заведения от възможността да имат спешни отделения, доколкото в голям брой населени места или изобщо няма структура по трансфузионна хематология, или наличната такава няма изискуемото III-то ниво на компетентност.
2. следва задължително да е осигурило денонощна консултативна помощ по 9 медицински специалности. Това изискване е практически неизпълнимо. Част от специалностите, по които се изисква обезпечаването с консултанти - това са детска, пластично-възстановителна, съдова, гръдна и лицево-челюстна хирургия, които се изпълняват предимно в университетските градове. За лечебните заведения в населените места, където има недостиг на такива специалисти, ще бъде невъзможно да осигурят изискваните консултанти. На практика те ще трябва да бъдат осигурявани от други населени места (ако това въобще е възможно), което от своя страна прави консултациите неизпълними в рамките на престоя на пациента в СО.
Структури по тези специалности има в малко населени места и пациенти изискващи диагностично-лечебни дейности по тези направления, при всички положения ще бъдат насочвани към тях. В тази връзка, далеч по-практичен подход е вместо да се търсят и да се чакат консултанти, които да прегледат пациента, е да се стабилизира състоянието му и той веднага да бъде транспортиран в ЛЗ с необходимите структури.
3. Следва да осигури минимум 6 лекари на непрекъснат график, двама от които със специалност спешна медицина или анестезиология и интензивно лечение – в страната има малък брой лекари със специалност „спешна медицина“, което ще затрудни осигуряването на минимум 2-ма лекари от тази специалност за всички спешни отделения в страната. Що се отнася до лекарите – анестезиолози, то голяма част от тях са вече ангажирани в структури по анестезиология и реанимация.
4. Следва задължително да е осъществило не по-малко от 5000 прима годишно – тази бройка е нереално висока и непостижима за малките лечебни заведения или за болници в райони с малобройно население. Залагането на подобен количествен показател по никакъв начин не е обвързан с качество на оказваната медицинска помощ, а основна цел на стандарта е именно това – повишаване на качеството на медицинската услуга.

По отношение на изискванията за структурни звена:
Макар в стандарта да са премахнати изискванията за задължителна площ на отделението и зоните в него, все пак са запазени изискванията за наличието на конкретен брой зони за преглед, лечение, консултации и наблюдение и други помещения, които няма как да се разкрият при сегашните площи на функциониращите към момента спешни отделения. Индиректно стандартът принуждава осигуряване на значително по-голяма площ за спешно отделение от реално съществуваща в болниците и от действително необходимата. Запазването на тези изисквания ще наложи сериозни строителни реконструкции на сега съществуващите СО, което в много лечебни заведения е технически невъзможно и неизпълнимо, а в тези, при които все пак има възможност от реконструкция, то това е свързано с големи финансови разходи. Ноторно известно е, че към настоящия момент дейността, осъществявана на лечебните заведения не се заплаща адекватно от страна на НЗОК и редица болници са пред фалит. Още по-сериозно е положението при частните лечебни заведения, при които предоставяната в спешните отделения медицинска помощ не се финансира от държавен или общински бюджет (отделно, попада извън обхвата на основния пакет от здравни дейности, заплащани от бюджета на НЗОК). При това положение не е ясно от къде лечебните заведения следва да осигурят средства за подобна реконструкция на помещенията.
Ако министерството на здравеопазването не предприеме спешни мерки за промяна на стандарта, след влизането му в сила на 27 октомври 2018 година, повечето болници в страната ще трябва да закрият своите спешни приемни отделения и пациентите от цели региони ще останат без достъп до болница по спешност.

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. Ако ви харесва съдържанието, можете да ни подкрепите по няколко начина: Като ни последвате в социалните мрежи и харесайте нашите страници в тях! Като ни изпратите новина! Като кликнете върху рекламните банери! Като рекламирате на нашия сайт! Като направите дарение!
Благодарим за подкрепата!

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Отговорността на лекаря за вреди

medical errorЛекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съобразно...  Прочети още ...

Лечение в Европейския съюз

eu flagБългарските граждани могат да се лекуват в чужбина. Когато лечението се заплаща от публичн... Прочети още ...

Указание за правата на пациента

bgflagКато пациент в Република България в съответствие със законите на страната, имате следните права... Прочети още ...

Видео

«
  • 1
  • 2
  • 3
»