Вторник, Юли 23, 2019

Реформа

  • Първото национално проучване от Медицинския Университет Харвард показва, че органичаването на часовете за обучение не са довели до по-ниска ефикасност при нови лекари. Практическото обучение е ограничено до 80 часа на седмица през 2003 г., в сравнение със 100+ часа - противоречиво движение, което притеснени много хора. Въпреки тревогите, намалените часове не променят 30-дневната смъртност на пациентите, повторните приемания или разходите.

  • С цел установяване на прозрачна и ефективна съдебна система в сферата на здравеопазването , ЦЗПЗ изготви проект „Нов модел за извънсъдебно решаване на спорове в сферата на здравеопазването“.

    На 23.07.2019 от 11 часа ще се състои прес конференция в БТА, където Христина Николова, Анели Чобанова , д-р Стойчо Кацаров и Боряна Ботева ще представят проекта.

  • Премахването на монопола на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е най-доброто, което може да се случи. Това ни дава възможност да избираме къде да дадем парите си, дава ни възможност да избираме кой да защити правата ни по време на лечение и ако не сме доволни, да можем да го сменим. Нещо, което сега не можем да направим. Това всъщност ни поставя в центъра на здравната система“. Това каза пред БНР Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването. В началото на седмицата министърът на здравеопазването Кирил Ананиев представи концепцията си за нов здравен модел. Едно от предложенията е частни застрахователни фондове да се конкурират с НЗОК за основния пакет на лечение, който се покрива от задължителната вноска от 8%.

  • През последното десетилетие, Холандия неизменно заема едно от първите места в повечето класации на държавите с най-добро здравеопазване. Това е не само мнение на експерти и аналитици. Доброто холандско здравеопазване се вижда и от оценките за удовлетвореност на пациентите, каквито ежегодно правят Health Consumer Powrhouse.
    Този успех на холандците се дължи на премахването на монопола в здравното осигуряване преди 15 години. Тогава, Холандия направи това, което днес се дискутира в България. Вижте как работи холандския модел.
    Задължителното здравно осигуряване се финансира, чрез национално определени задължителни здравни вноски, които са процент от доходите на осигурените. Към тях Правителството добавя субсидия за осигурени лица под 18 годишна възраст. Всеки застраховател може да предлага и допълнителна застрахователна премия, която е еднаква за застрахованите при него лица, независимо от възрастта или здравното състояние. Застрахователите не могат да правят подбор на лицата, които са задължително застраховани.
    През 2014 г. средногодишно вноската на възрастни е била 1,100 евро. Здравната вноска е била 7,75% от годишния облагаем доход при таван от до 51 414 евро. Вноската е за сметка на работодателите. За самонаети лица и такива, които не получават помощи за безработица, здравната осигуровка е в размер на 5,4% от доходите им.
    Вноските се събират централно и се разпределят между застрахователите по формула, коригираща риска, която отчита възрастта, пола, статута на работната сила, региона и здравния риск (въз основа на предишното използване на лекарства и болнично лечение).

  • Българският лекарски съюз излезе със становище относно представения в началото на седмицата от Кирил Ананиев нов модел на здравното осигуряване. Според съсловната организация е недопустимо изборът на пациентите да избират кой да ги лекува, да бъде заменено с това кой да финансира лечението им.

    "Това е голямо постижение, че преди 20 години пациентите си избираха и си избират към настоящия модел лекар и лечебно заведение, в което да се лекуват. Ако този здравноосигурителен модел влезе в сила, те ще избират фонд, защото този фонд може пък на мен да не ми предложи договор. Към настоящия момент аз имам договор с НЗОК и съответно пациентска листа, но ако образно казано НЗОК се наруши, не бих казал, че ще има същата съпоставка. На практика тези пациенти, които не са в моята листа, те ще бъдат в листата на някой друг общопрактикуващ лекар, който ще има договор или няма да има с фонда, който пациентът е избрал", коментира д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на УС на БЛС.

  • Новото предложение за здравноосигурителния модел на България остави много въпроси след себе си.
    От Националната здравноосигурителна каса вероятно са преценили, че новият модел не е толкова драматично неясен - и навярно именно заради това отсъстваха от дискусията. 
    И все пак :
    Къде е финансовата рамка на направеното предложение?
    Докъде е ролята на съсловните организации за продължаващо обучение и за добрата медицинска практика?
    Ще има ли договаряне на цени с обществения фонд на НЗОК ?
    Конструктивно попита д-р Николай Шарков, председател на Българския зъболекарски съюз.

  • Д-р Валентина Найденова, народен представител и член на Комисисята по здравеопазване към Народното събрание, с коментар по състоялата се Кръгла маса за българското здравеопазване.

  • "Новият здравноосигурителен модел ще работи известен период от време. Ако не бъдат верни анализите и разчетите и ако не е ясно предварително какво може да се покрие с вноската от 8%, новите играчи в системата ще бъдат изправени пред доста сериозни финансови предизвикателства“. Това заяви д-р Мими Виткова, председател на УС на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването.

  • Инж. Димитър Манолов, Президент КТ "Подкрепа" с кратък анализ за предложената новата методика за здравеопазване.

    „Да осигурим гарантиран бизнес и печалба на определени хора и да свалим политическата отговорност от политиците – горе долу за това става дума. Да разделим риска и доходността – рискът да остане при осигурените лица, доходността – при тези, които ще оперират под предлога да има конкуренция. Няма такова нещо.  Целта на занятието е да осигурим добро здраво препитание на определен кръг хора“, коментира Манолов.

  • Премахването на монопола на НЗОК овластява пациентите, каза д-р Кацаров – Председател на ЦЗПЗ за зрителите на телевизия Европа. Възможността им да избират къде да се осигуряват и къде да се лекуват е това, което ги поставя в центъра на системата. Сега в центъра са министъра и ръководството на касата. Ако направим аналогия с телевизията е все едно да сравняваме ситуация, в която имаме само една програма и гледаме, каквото ни покажат по нея или да имаме стотици програми и ние с дистанционното да изберем какво да гледаме. Така, че нека дадем дистанционното на пациента.

  • "Дебатът беше конструктивен и откровен, имаше неща, които ние вече сме подготвили, имаше и други, които ни накараха да се замислим и да продължим да работим в тази посока", коментира министърът на здравеопазването Кирил Ананиев за финализиране на кръглата маса, относно реформата на здравния модел.

    „Безспорно има редица въпроси, специфики, които ще бъдат изчистени по време на изработването на съответната нормативна уредба. Ще продължим диалога с вас и до края на годината трябва да финализираме модела, който всички искаме и по който сме постигнали консенсус и след като сме дали ясен отговор на поставените от вас въпроси“, заяви Министърът.

  • Днес министър Ананиев осъществи кръглата маса в чест на рушащото се здравеопазване в страната. След като прочете набързо предложението на МЗ за чисто новия здравноосигурителен модел (рунд трети), здравният министър призова за мненията на присъстващите.

    Сред българските представители на неправителствени, пациентски и съсловни организации присъстваха и представители на здравното осигуряване от Германия и Холандия.
    Те бяха специално поканени от МЗ, за да помогнат със съвети, а това, което стана ясно от техните схеми на здравеопазване е, че същите не са приложими за българската система.

    Какво друго стана ясно по време на кръглата маса за бъдещето на здравеопазването?
    Ясни, дотук, са само въпросите.

  • Предлагаме ви резюме на презентацията на министър Кирил Ананиев, изнесена на днешната кръгла маса в НДК:
    На първо място солидарен модел на здравеопазване! Модел, който дава право на избор на пациента за следното:
    Кой да управлява здравните му вноски;
    Къде да се лекува при най-добрите условия, на територията на цялата страна;
    Пълна информираност за обхвата и цената на медицинските и дентални услуги и лекарства.
    Модел, който осигурява контрол върху качеството на услугите и гарантира достъпни услуги;
    Модел, който е финансово устойчив.

  • “Категорично заявявам, че задължително основният пакет от медицински дейности трябва да бъде придружен с рамково договаряне за основни минимални цени, които трябва да бъдат осигурени на доставчиците на медицински услуги. Недопустимо е да се предлага отделни лекари – общопрактикуващи, лекари от специализираната медицинска помощ и отделни болници, да се договарят самостоятелно с много по-мощни от тях структури, каквито са застрахователните фондове.” Това заяви председателят на БЛС д-р Иван Маджаров след представянето на проекта за нов здравен модел. На дискусията присъстваха и зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов и главният секретар на съсловната организация д-р Стоян Борисов. Новият здравен модел предвижда частни застрахователни фондове да се конкурират със Здравната каса. Увеличение на здравната вноска не се предвижда - тя остава 8%. Пациентите обаче ще могат да избират къде да отиват парите им – в Здравната каса или в частен фонд. Проектът предвижда частните фондове да се конкурират с държавната здравна каса (НЗОК) и за основния пакет на лечение, който се покрива от задължителните осигурителни вноски. Предвижда се, че за да бъде лицензиран един фонд той да трябва да събере минимум 500 хил. осигурени.

  • С тези думи казани пред БТВ, Управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев отхвърли, предлагания от министър Ананиев нов здравен модел. В понеделник в НДК, министерството на здравеопазването организира кръгла маса, на която ще представи концепция за демонополизация на здравното осигуряване, според която здравната каса ще се конкурира с други здравни фондове за парите на зравноосигурените лица.
    Като основен аргумент на несъгласието си д-р Дечев изтъкна това, че парите остават същите, но ще се разпределят през повече фондове. Според него, така средствата, разходвани за здраве ще станат по-малко, а целта на министъра трябвало да е парите да станата повече.

  • На 9 юли тази година се навършиха 20 години от публикуването на Закона за лечебните заведения. Този закон промени кардинално икономическата дейност в системата на здравеопазване. Това е добър повод да се оцени изминатия път, да се направи равносметка и да се погледне напред. Още повече, че никой в последните десетина години не се опита да направи по общ анализ на твърде противоречивата ситуация, създала се в здравеопазването и в частност в болничната помощ.
    Системата на здравеопазване е обособена,международно координирана и държавно регулирана структура. Същността на функционирането й е извършването на специфична икономическа дейност, базирана на знание. Тя създава уникални продукти, свързани еднозначно с всяко лице, което се превърне в неин потребител. Спектърът на продуктите се състои от наименования на болести, диагностични и терапевтични процедури др. Те са прецизно дефинирани, унифицирани за цял свят, кодирани и подредени в Международната класификация на болестите. В последното й 10–то издание кодовете са повече от 150 000. Системата на здравеопазване се базира на процеси, управлявани от правоспособни специалисти. Основните изисквания към производството й са разширяване спектъра и количеството на произвеждани продукти.

  • “Факт е, че от 15 г. и малко повече като основна точка в програмата на ДПС записваме демонополизация на НЗОК. Оказа се, че има мощен монопол на Касата, която се превърна в бездънна яма“, коментира д-р Нигяр Джафер, заместник-председател на НС и депутат от ДПС.

    Тя допълни, че демонополизацията е само една от идеите за реформа в здравеопазването. „Знаете, че реформа в здравеопазването се превърна в термин клише. Общо взето, всички, които чуят за реформа в здравеопазването, смятат, че това би довело до повече хаос, до още средства, които не водят до съществен резултат. Ние обаче смятаме, че демонополизацията е една от стъпките. Нека не забравяме, че другото нещо, около което уж има консунсус, но не се е случило, е например електронното здравеопазване. Там няма никакви противоречия между политическите субекти и е странно защо не се случва вече десетилетия“, коментира д-р Джафер.

  • Националната група "НЕ на стратегията за детето 2019-2020" протестираха с автошествие около парламента. Недоволството им е подпалено от готвените промени в Закона за закрила на детето.

    Протестиращите  оказаха подкрепа  със своите автомобили на десетина представители на националната група, които предстои да се срещнат с депутати в Народното събрание. Въпреки че премиера Бойко Борисов беше заявил, че Стратегията за детето е замразена, те категорично изразиха своето несъгласие депутатите да предприемат промени в Закона за закрила на детето, с който на практика я внедряват.

  • "Предлагам на колегите от всички партии да седнем разумно с аргументи и да разговаряме за решаване на въпроса здравеопазване - без лобистки интереси, без интереси на фирми или частни болници.", заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова в Кюстендил.
    Настояваме за изцяло нов модел в здравеопазването със смяна на главното в него - сега това са финансите, нека в центъра да бъде пациентът, лекарите и медицинският персонал", категорична е Нинова. По думите ѝ е добре разговорът да бъде проведен преди бюджетната процедура.

  • Тази седмица наш гост в проекта ни за седмична информираност по актуалните теми в сферата на здравеопазването е  Ангелина Бонева, член на Управителния съвет на Център за защита правата в здравеопазването.

    Тя припомня пред камерата на Право&Здраве, че логиката е за тези, които могат да мислят.

    Задълбоченият анализ на родната ни система за здравеопазване, ни илюстрира тревожната липса на компетентност и ангажираност от страна на Министерство на здравеопазването.

Log in or Sign up