NSVOK top banner

Вход
Обновен 14:20 EEST, Sep 21, 2018

Реформа

  • deza uvrejdaniaОт 240 народни представители едва десетина се отзоваха на поканата на протестиращите майки на деца с увреждания за среща пред парламента. Майките поискаха от депутатите ясен ангажимент за приемането на трите закона - за личната помощ, за хората с увреждания и за социалните услуги, предаде БТА, цитирана от 24 часа. Пред парламента е поставен брояч, който отброява времето до 1 октомври - срок, поставен за реформата. Законът за личната помощ вече е внесен в НС и е припознат от две парламентарни групи, Законът за хората с увреждания е на етап обществено обсъждане, а до 15 октомври се очаква да има и готов Закон за социалните услуги, който трябва да бъде публикуван за обществено обсъждане.

  • doc hosp privНационалното сдружение на частните болници разпространи декларация, в която се обявява за пълна демонополизация на здравното осигуряване. От сдружението приветстват инициативата на здравното министерство да започне дискусия за реформа на здравноосигурителния модел и заявяват, че пълната демонополизация е в интерес най-вече на потребителите на медицинска помощ, а внедряването му носи значите;лно по-малко рискове за управлението на здравната система Ето и пълният текст на ДЕКЛАРАЦИЯТА:
    В началото на месец септември министърът на здравеопазването Кирил Ананиев започна обсъждане на два модела за реформа на здравното осигуряване. В единият от тях се предлага въвеждане на задължително допълнително застраховане на гражданите, а в другият извършване на пълна демонополизация на здравното осигуряване. Финансовият министър Владислав Горанов официално се обяви за пълна демонополизация.
    Ние, представителите на лечебните заведения за болнична помощ сме удовлетворени от инициативата за реформа. Имали сме възможност и друг път да изразим нашата позиция за пълна демонополизация на здравното осигуряване.
    Това ще даде възможност на потребителят да избира измежду лечебните заведения, така и измежду предложенията на различни здравноосигурителни фондове. Лечебните заведения от своя страна също могат да избират с кои здравни фондове да имат договорни отношения.

  • hospital bakceriesПшеницата поскъпна, поскъпнаха горивата, поскъпва и хлябът. В тази връзка министърът на земеделието отправи призив към търговците да продават насъщния без надценка. Не се знае колко ще откликнат на призива за благотворителност и за колко време. Най-вероятно никой, но пък се показва загриженост. Вярно, че е малко на чужд гръб, защото караш някой да работи без пари, при положение, че ти самия не се отказваш от заплата си, (която се формира от данъците на тези, които призоваваш да работят без надценка).
    Колко по-лесно щеше да му е на земеделския министър, ако хлебарниците бяха болници! Щеше да ги накара не само да не слагат надценка, но да продават хляба на цена по-ниска от тази, на която са го купили.
    Преди да отправи призива си, министърът на земеделието трябва да въведе Национална хлебарска карта. Така, де не може кой, където си поиска, да пече и да продава хляб. Ще се съставят областни комисии, които да проучат потребностите на населението от различни видове хляб и тестени изделия с цел пълното им задоволяване. На базата на потребности ще се реши колко хлебарници да има на територията на всяка област.
    На тези, които са в повече ще им се отнеме лиценза. Предимство при подбора ще имат онези, които предлагат комплексни услуги и освен хляб продават например риба, картофи, обувки и да други артикули. Така населението ще получи комплексна услуга и ще си вземе всичко от един магазин вместо да обикаля и да си губи времето.

  • bolt vitk chernД-р Николай Болтаджиев – Председател на Националното сдружение на частните болници, д-р Мими Виткова – бивш здравен министър и директор на здравноосигурителен фонд и журналистът Мария Чернева обсъдиха предложенията за реформа на здравното осигуряване в предаването на Нина Александрова „Кой говори” по радио Дарик.
    Според д-р Болтаджиев трябва да се концентрираме върху дискусията дали искаме пълна демонополизация или допълнително застраховане. Това трябва да си изясним. След това можем да влезем в детайли по всеки един проблем. Сдружението на частните болници подкрепят пълната демонополизация. Д-р Болтаджиев даде за пример Холандия, която е извършила такъв тип реформа и е станала страната с най-добро здравеопазване в Европейския съюз.

  • VelevПо-доброто решение е пълна демонополизация, защото увеличението на вноските за здравеопазване няма да решат проблемите на здравната каса. Това обяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев след представянето на идеите на здравното министерство за промяна в здравния модел и пред работодателите и пациентските организации, информират от вестник „Сега“. Обсъждат се два модела - или за пълно падане на монопола на НЗОК, или за въвеждане на втори задължителен стълб, при който всеки да внася допълнително по 12 лв. в избран частен фонд, плюс 8% осигуровка, която ще продължи да влиза в здравната каса.

  • BAPZGПредседателят на Управителния съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева внесе становище в Министерството на здравеопазване във връзка с предложените от Кирил Ананиев два модела за реформа в здравеопазването.
    “На 12.09.2018 г. проведохме заседание на УС на БАПЗГ и се запознахме подробно с предоставения ни от МЗ материал по посочената тема. Дискусията протече отговорно и с голяма доза критичност. Поздравяваме Ви за отговорното решение да поставите на широко обществено обсъждане новия модел и изцяло заставаме зад неговите цели. Според нас и двата модела имат добри страни, но и много неясноти, които надявам се ще бъдат уточнени след официалното представяне на модела на Националната кръгла маса на 26.09.2018 г.”, пише в становището, адресирано до министър Ананиев.

  • katsarov galinelКакво да очакваме от новия модел на здравното осигуряване и застраховане, който предлагат управляващите? Вариантите, които в момента са в процес на обществено обсъждане, са два. В първия случай реформата предвижда едновременно със здравната вноска от 8% да се въведе и застраховка, която да покрива лечение на пациента над определена сума. А спорът е дали застраховката да бъде с фиксирана цена, например 12 лв., или да бъде процент от дохода - например 2%. Вторият вариант е демонополизация на здравната каса и създаването на конкурентни частни каси. По този начин вноската може да отива изцяло в НЗОК или в частно здравноосигурително дружество.
    Най-добрият вариант е пълна демонополизация на здравното осигуряване. От това биха спечелили най-много пациентите, защото ще могат сами да избират къде да отиде здравната им вноска. И когато фондовете бъдат поставени в ситуация да се борят за парите и избора им, хората ще получават и една по-добра грижа", коментира в студиото на "Денят ON AIR" председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров.

  • ndkЗала номер 3 на Националния дворец на културата ще бъде домакин на Кръгла маса, посветена на бъдещето на здравеопазването в България. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще постави началото на широк публичен дебат за развитието на здравното осигуряване в страната и предстоящите секторни реформи в системата на здравеопазването. Дискусията ще се състои на 26 септември, а началото е в 10 часа. За участие в дебатите са поканени различни организации и експерти. Поканени са и експерти на Световната банка и Световната здравна организация.
    По-рано тази седмица министърът проведе срещи със съсловни, синдикални и неправителствени организации, на които срещи са били представени два модела за реформа на здравното осигуряване. Единият модел предвижда задължително допълнително застраховане, а другият пълна демонополизация на здравното осигуряване. Министърът на финансите Владислав Горанов се обяви за пълна демонополизация.

  • reformПредседателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев коментира пред Монитор: „Позитивна е идеята да отпаднат всички медицински стандарти, без които сега болниците не могат да получат регистрация и разрешение за дейност по една или друга лечебна дейност. Не само ние, общинските, но и частните болници го искаме от години. Тези стандарти са количествени и не помагат на работата ни. Нещо повече, често пъти, дори в повечето случаи те пречат”, казва д-р Тотев.
    „Стандартите сега буквално ни връзват ръцете и ни карат да оскъпяваме продукта, който произвеждаме - лечението. Например сега ни задължават да поддържаме двойка лекари по една и съща специалност, които не можем да натоварваме максимално с работа, но им се плащат заплати и осигуровки. Пределно ясно е, че една общинска болница няма пациентооборота на една университетска или многопрофилна в голям областен град. Изискват още апаратура, каквато рядко се използва, квадратура на помещения, която е напълно излишна. Така ние сме принудени да ги изпълняваме само и само да можем да работим, но те ни вкарват в ненужни разходи.

  • djaferНикой от ГЕРБ не желае да коментира идеите в здравеопазването. Те или не са запознати, или отказват да застанат зад тези идеи. Притеснителното е, че има опасност, както много пъти са правили управляващите, да не дадат политическа подкрепа за това, което се предлага“. Това коментира в предаването „Преди всички“ депутатът от ДПС д-р Нигяр Джафер – зам.-председател на НС и член на парламентарната здравна комисия.
    Според нея Кирил Ананиев и неговият екип са се оказали доста по-смели от своите предшественици: „Самият факт, че предлагат такива стъпки, предизвиква уважение. "Да видим обаче дали не е лош таймингът. Прекалено бурни събития се развиват в момента в страната, през половин час се променя обстановката, да видим как те ще защитят своите идеи. Няма да се изненадаме, ако не произтече нищо от този дебат. Ще се изненадаме, ако не загуби политическата подкрепа министър Ананиев и колегите от ГЕРБ застанат зад него“, коментира тя.

  • kstajkovПо стара българска традиция от последните десетина години, реформите в публичните сфери не се правят въз основа на обществен диалог, а на база обществено недоволство. Нормалният подход би бил правителството да седне на една маса със заинтересованите страни и да постигне консенсус за необходимите стъпки, като по този начин се постигне съгласие за дългосрочни и последователни промени. Вместо това правителствата предпочитат да изготвят реформата на тъмно, да сондират общественото мнение, като обявят отделни елементи, но не и цялата реформа, след което, отново на тъмно, да направят някои козметични промени, така че поне някои заинтересовани страни да са доволни, като по този начин си спечелят частична обществена подкрепа. В крайна сметка се оказва или че реформата не дава необходимия резултат, защото, например, сметките не излизат, или някой не е доволен от нея и тя е отменена.
    Накратко това е състоянието на публичното здравеопазване, в което от години парите не стигат и се правят реформи, които си противоречат, а се дават все повече пари за все същите здравни услуги, от които нито лекарите, нито пациентите са доволни.

  • Nikolova oplОбщопрактикуващите лекари не са доволни от това, че не са включени в обсъжданията и вземането на решения а новите модели на финансиране, предлагани от министър Ананиев. Не би било редно медицинските служители и тяхното становище да бъдат изключвани, когато се взимат решения за промени в системата на здравеопазването. Промените в условията на труда и заплащането им обаче вече ще се решават само от Министерство на здравеопазването. Това каза д-р Гергана Николова, НСОПЛБ, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Живка Попатанасова.
    Д-р Николова посочи, че до момента лекарското съсловие активно е участвало във взимането на решения. Тя даде като пример допитването до лекари и гласуването им преди подписването на даден рамков договор.
    „Лекарите са тези, които познават най-добре здравната система в България. Те най-ясно биха могли да преценят как ще се отразят промени в нея и няма ли да предизвикат бъдещи трусове“.

  • bolt katsa evropaД-р Стойчо Кацаров от Център за защита правата в здравеопазването и д-р Николай Болтаджиев – Председател на националното сдружение на частните болници коментираха подготвените промени в здравноосигурителния модел. Водещият Николай Лефеджиев започна разговора, като сравни дискусията за монопола на здравната каса с диксуията в Римския сенат за Картаген. Лефеджиев каза, че д-р Кацаров като Катон от години повтаря, че монополът трябва да бъде махнат и ето сега управляващите най-сетне са готови да пристъпят към това.
    Според д-р Кацаров и двата предложени от министър Ананиев са крачка напред. Моделът със задължителната допълнителна здравна застраховка въпреки, че е плаха крачка, дава допълнителни средства, създава условия за повече отговорност на осигурените, които избират къде да се осигуряват, създава се и известна конкуренция на нивото на здравното осигуряване.
    Д-р Болтаджиев сподели, че е добре преди това да се чуе мнението на застрахователите, защото сметката може да не излезе. Въпреки привидно повече средства в здравната система, няма яснота какви ще са цените на медицинските услуги, дали ще се променят и дали наистина ще влязат повече средства.

  • money nhifНе виждам какво ще се подобри в системата с демонополизация на НЗОК. Това заяви в предаването „12+3“ Румяна Тодорова – бивш директор на НЗОК. Според нея в Касата няма контрол, защото той е бил иззет. За някои е по-добре да не се контролира системата, добави тя и подчерта, че за да има контрол, трябва да се промени нормативната база.
    „Докато не видя един стройно разписан материал със съответните разчети, не си избирам нищо. Имам хиляди въпроси към така предложените проекти. Първият ми въпрос е как се стигна до цифрата 700 лв. Има пътеки, които струват и по 10 хил. лв. Това средна стойност на масовите пътеки ли е? Второ – как се стигна до 12 лв. вноска? Може би толкова ѝ трябва на здравната система, за да си върже някакъв бюджет. Тези 12 лв., които ще се дадат на застрахователите, какво ще покрият? Държавата казва – ние можем да ви дадем 580 лв., а оттам нататък се оправяйте. Звучи много неприятно“, коментира Тодорова и добави още:

  • d.petrovИма много неясноти в предложението за промени на здравноосигурителния модел, посочи в предаването „Тази сутрин” д-р Димитър Петров, бивш подуправител на НЗОК.
    „От една страна се говори за солидарен модел, от друга, че ще се правят застраховки на база на индивидуален риск”, отбеляза той.
    Въвеждане на задължителна здравна застраховка предвиждат промени в здравноосигурителния модел у нас, подготвени от Mинистерството на здравеопазването. Здравното министерство е направило примерни сметки, които показват, че вноската за застраховката ще е около 12 лева на месец.
    Би имало смисъл, ако НЗОК поеме един пакет услуги, а Фондовете – друг пакет, каза Димитър Петров. Той обясни, че ако касата работи на солидарен принцип, фондовете работят на базата на индивидуален риск – отчита се вашата възраст и хронични заболявания. За това според него тези 12 лева са малко.

  • katsarov vitkova sharkovНов модел на здравно осигуряване и застраховане предлагат управляващите. Вариантите, които в момента са в процес на обществено обсъждане, са два. В първия случай над здравната вноска от 8% се въвежда задължителна вноска от 2%, която трябва да се прави при застраховател. При втория вариант вноската няма да се увеличава, а всеки здравно осигурен ще плаща задължителна застраховка за лечение в болница, която ще бъде на средна стойност 12 лева месечно.
    "Вчера разговарях с министъра на здравеопазването, който твърди, че материал към момента няма, а дискусията със застрахователите ще започне от 25 септември. На практика те биха могли да се включат в модела на здравно осигуряване, въпросът обаче е по какъв начин", коментира в студиото на "България сутрин" председателят на Асоциацията на дружествата за здравно застраховане Мими Виткова.

  • vitkova sharkovПредложеният начин на изчисление на новата здравна застраховка ще доведе до фалити на здравноосигурителни дружества. Това посочи Мими Виткова, която е директор на здравноосигурителен фонд и бивш здравен министър. По думите й в момента се коментира „една апокрифна книжнина, която се разпространява."
    „Някой е изчислил на коляно, че с 12 лв. ще се покрива неизвестно какво. Не може така несериозно да се подхожда. Системите може всякак да се моделират, но на това дори и аритметиката не е вярна”, посочи тя.
    А какво става с тези, които държавата осигурява, а с тези 720 хил. българи, които не се осигуряват, попита Аркади Шарков от Експертен клуб по икономика и политика.
    Той допълни, че нищо не пречи болницата да си направи една клинична пътека 1 лев над норматива от 700 и частните застрахователи да се натоварят с тези пари и да фалират един по един.

  • ivo.p madj„Беше крайно време системата да се промени. Един от най-позитивните моменти, който стана ясен на срещата вчера, е, че министерството открито призна това, което всички знаем – средствата за здравеопазване са недостатъчни”, коментира проф. Иво Петров, национален консултант по кардиология. „С около 10 пъти по-малко пари на глава от населението спрямо средното европейско ниво, постигаме един не лош резултат. Системата има нужда от още малко подкрепа. Трябва да се затворят течовете и трябва да има допълнително пари в здравеопазването, но не хаотично и безпринципно, както е в момента”, коментира още проф. Петров.
    „Има много недоволство от сега съществуващата система и от нерегламентираните плащания. За мен обаче е притеснителна думата „застраховател”. Застраховател е различно от осигурител”, заяви Иван Маджаров, председател на БЛС.

  • bls kanal1Задължителна нова застраховка за здраве и доплащане от пациентите за лечение в болница. Идеите са част от новия здравноосигурителен модел, който готви Здравното министерство. По темата в студиото на сутрешния блок разговаряхме с д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз, и Пламен Таушанов, председател на БАЗП.
    По думите на д-р Маджаров в основата на предлагания модел прозира отмяната на договорното начало, което беше завоевание преди 18 години при създаването на Здравната каса. "Едно от завоеванията беше да въведем здравноосигурителен модел и да премахнем административното здравеопазване, за което си спомняме, че доведе до липса на лекарства, липса на бельо, стара апаратура, незаинтересован персонал." Той обясни, че това е основното притеснение на БЛС, тъй като договорното начало осигурява освен отговор и отговорност от отсрещната страна - лекарите, които изпълняват задълженията си да лекуват пациентите.

  • katsarov btvПри въвеждането на задължителна здравна застраховка ще можем да избираме къде да даваме поне част от вноската си и ще се появи елемент на конкуренция, смята д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването. По думите му по-добър е моделът, при който се разбива монополът на НЗОК. Контролът не може да е ефективен, ако от него е изключен потребителят.
    Въвеждане на задължителна здравна застраховка предвиждат промени в здравноосигурителния модел у нас, подготвени от Mинистерството на здравеопазването. Здравното министерство е направило примерни сметки, които показват, че вноската за застраховката ще е около 12 лева на месец.
    Според бившия директор на „Пирогов” доц- д-р Спас Спасков се разчита на това, че тези пари ще се разпределят към НЗОК и частни фондове и тогава контролът е по-сериозен. Самата идея е да влязат повече пари в здраваната система, посочи той.