На 19.10.2022 г. група народни представители внесоха законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. С него те предлагат да се създаде нов държавен орган, който да е част от Народното събрание. Наименованието му е Стратегически здравен съвет.

Арбитражът е извънсъдебно алтернативно средство за разглеждане и решаване на спорове между две страни. Допустим ли е той и в отношенията между НЗОК, респ. РЗОК от една страна и изпълнителите на здравни услуги, които обслужват здравноосигурени пациенти, от друга страна?

На 25. 10. 2022 г. се навършиха 30 години от членството на България в Съвета на Европа и ратифицирането на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).
Решенията на съда в Страсбург са задействали множество реформи в България.

1. В раздел седми от Закона за здравното осигуряване е уреден Националният рамков договор (НРД), по който страни са Българският лекарски съюз (БЛС) и НЗОК, а изготвянето и подписването се извършва от 10 представители на НЗОК и 10 представители на БЛС.

Петчленен състав на Върховният административен съд отхвърли жалбите на НЗОК, БЛС и Министъра на зравеопазването, с които същите оспорват решение на ВАС за спиране на действието на членове от Анекса към НРД подписан на 29 април от БЛС и НЗОК.

Гинеколожката д-р Нина Байчева, която миналата година беше окончателно оправдана по обвинението, че поради немарливост е причинила смъртта на новородено в Тетевен, осъди Прокуратурата на първа инстанция да и заплати обезщетение от 63 хиляди лева, заради повдигнатото ѝ обвинение, съобщава „Лекс“.

1.Защо избрах тази тема? Защото през последните 10 година копуцията в България не престава да бъде любима тема на всички медии, изборни кампании, дискусии. Както знаем, резултати от усилената борба срещу нея няма. Всички говорят за корупцията, но тъй като тя не се възприема с нито едно от сетивата, остава имагинерна подобно на извънземните същества.

1.Сами по себе си и двата термина - „арбитражна“ и „експертиза“ са юридически и имат установено в правораздавателната практика значение.
Арбитражът е извънсъдебен способ за решаване на правни спорове от недържавно образование, овластено въз основа на споразумение между спорещите страни.

1. За гражданската, още известна и като имуществена отговорност, за допусната лекарска грешка, довела до причиняване на смърт или телесна повреда на пациента, досега е писано немалко в юридическата литература. Този вид отговорност е отговорност за непозволено увреждане, а не е наказателна отговорност и се изразява във възникване на задължение на лекаря или друг медицински специалист да плати парично обезщетение за имуществените и неимуществените вреди,

1.Пред Конституционния съд на Република България се постави въпросът, дали лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи – психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване; лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция,

Лекарската грешка може да бъде престъпление, но ако не осъществява наказателен състав, тя води до възникване на гражданска отговорност за непозволено увреждане.
В съдебната практика преобладава тази форма на деликтна отговорност, която се изразява в задължение на лечебното заведение, в което е извършено непозволеното увреждане, да плати обезщетение на имуществените и неимуществените вреди на пострадалия пациент, а при неговата смърт – на наследниците му.

1.Основните права на пациентите не са застинало понятие в медицинското право, а се изменят и допълват с промяната на обществените отношения и обективните условия. Основните права на пациентите, които бяха в центъра на дискусията през първите 5-8 години на миналото десетилетие на 21 век, след световната пандемия от Ковид – 19 промениха своя облик и структура. Появиха се нови права, ограничиха се някои от известните пациентски права в името на защитата на обществения интерес, а други права бяха изместени от нови задължения на гражданите.

В сряда, Върховният административен съд ще гледа дело, по което НЗОК оспорва изменения в наредбите за медицинските стандарти. Ответник по делото е министърът на здравеопазването. Делото е необичайно, не само защото, едва ли има друг случай, в който двете ведомства да се изправят едно срещу друго в съдебен спор. Като страни по делото са конституирани още Център за защита правата в здравеопазването, Националното сдружение на частните болници и Сдружението на общинските болници в България. Всички те са заявили, че се включват в делото на страната на министъра на здравеопазването. Това също е необичайно, защото МЗ и неправителствените организации обикновено спорят по дела в съда.

От древни времена медицината е най-важната, най-трудната и отговорна професия. Медицина се учи най-продължително време. В сравнение с другите специалности, в медицинските факултети се влиза най-трудно, конкуренцията е най-голяма, държат се изпити, няколко кандидати се борят за едно място и се влиза с висок бал.

През последните 20 години животът нa медиците още повече се усложни. Към обемната медицинскa наука, която все повече се развива като знания и умения, се присъедини и правото. Медицинската дейност, организацията й, здравеопазването станаха обект на широкомащабна правна инвазия. Правото се вклини в медицината и внесе своите субективистични нагласи.

1.В „Държавен вестник“ бр. 33 от 29.04.2022 г. Министерството на здравеопазването (МЗ) обнародва Наредба за изменение и допълнение на Наредба номер 3 от 2019 г. за медицински дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения и за критериите и реда за субсидиране на лечебни заведения (обн. ДВ бр. 29 от 2019 г, с последващи изменения и допълнения.)

По принцип търсенето на съдебна отговорност в България, а и по света е скъпа услуга и в това отношение търсенето на съдебна отговорност от лекари и лечебни заведения не прави изключение. Пациентите не се ползват с никакви привилегии или отстъпили, а делата се водят по общия исков ред.
Делото няма да бъде заведено, ако ищецът (в този случай пострадалия пациент или неговите наследници, ако е починал) не внесе държавна такса, която е 4% от размера на иска.
Така например, ако исканото обезщетение е за 10 000 лева, държавната такса е 400 лева.

Какво трябва да знае гражданинът преди да започне съдебно дело за нарушени права в здравеопазването?
Съдебните дела могат да бъдат водени в три направления: Административни, Наказателни, Граждански.
Административните дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълни задълженията си, записани в закон или подзаконов нормативен акт. Пред Административния съд може да се оспорват индивидуални административни актове, общи административни актове, подзаконови нормативни актове или отказът на административния орган да издаде такива.

Лекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съобразно съвременните, общоприети достижения на медицинската наука и практика. При отклонение от тези задължения, в резултат на което са възникнали неблагоприятни последици за болния, може да се ангажира отговорността на лекаря, ако неговото действие или бездействие са в резултат на виновно поведение. Виновно е поведението не само в случаи на преднамереност и умисъл. Виновно е поведението и когато лекарят е знаел за последиците, но поради небрежност не ги е предотвратил или не е знаел, но предвид длъжността му е трябвало да ги знае.