Предистория. НЗОК заплаща операцията за поставяне на изкуствена тазобедрена и за изкуствена колянна става. НЗОК заплаща също частично цената на протезите, използвани в тези случаи. Има пациенти, които се нуждаят от смяна на две стави по едно и също време – две тазобедрени или тазобедрена и колянна става. Най-често това са пациенти с хронични ревамтични заболявания, пациенти след политравма и др. Ако пациентът се оперира два пъти през няколко месеца НЗОК заплаща и операциите и протезите. Ако обаче пациентът смени ставите си в една операция, НЗОК не заплаща нито втората протеза, нито разширената операция, а вместо нея плаща болния. Попитахме Проф., д-р Поля Голева дали в този случай НЗОК нарушава правата на пациента и има ли той правни способи да ги защити. Ето и нейният анализ:

1. В Република България здравеопазването се финансира от здравноосигурителната система, която включва задължителното и доброволното здравно осигуряване, от пациентите, от държавата и общините, от застрахователни дружества. В Закона за здравното осигуряване се предвижда правото на здравноосигуреното лице да получи медицинска помощ и медицински услуги, които се покриват от задължителното здравно осигуряване. Последното съгласно чл. 2, ал. 1 от закона предоставя пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). За да се ползват от задължителното здравно осигуряване лицата следва да заплащат здравноосигурителни вноски.

Ангелина Бонева и Снежана Георгиева обсъждаха здравните политики в ефир Казаха се важни точки и се посочиха решенията Ангелина Бонева гостува в студиото на ТВ България 24, с водещ Снежана Георгиева. В предаването "Хитове в мрежата" водещата задаваше въпроси наравно със зрителите и отворената жива телефонна линия, а Ани отговаряше, без да губи време и посочваше стъпките, през които пациента трябва да премине, към кои институции да се обърне и как да се разрешат проблемите. 

Българското законодателство урежда спешната и неотложна помощ като безплатни за всички. Въпреки това се среща порочна практика от някои лечебни заведения да изискват заплащане от пациентите или доплащане на някои от проведените изследвания. Детайлният преглед на нормативната уредба обаче показва, че това няма законово основание и дори напротив – е основание за санкциониране на лечебното заведение.
Разликата между спешна и неотложна медицинска помощ.
В България е въведен принципът за разделение на спешната медицинска помощ от т.н. „неотложна” медицинска помощ. Въпреки че финансирането на двата вида помощ е различно уредено, и двата не се заплащат от пациента, потърсил помощ.

Световната здравна организация отбелязва всяка година, през месец септември денят на пациентската безопасност, тази година денят е посветен на лекарствената безопасност. Световната общност разпределя отговорността по равно между участващите в системата на здравеопазване.

1. За гражданската, още известна и като имуществена отговорност, за допусната лекарска грешка, довела до причиняване на смърт или телесна повреда на пациента, досега е писано немалко в юридическата литература. Този вид отговорност е отговорност за непозволено увреждане, а не е наказателна отговорност и се изразява във възникване на задължение на лекаря или друг медицински специалист да плати парично обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, причинени противоправно и виновно на пациента по време на диагностицирането или лечението му. Тази отговорност е известна още и като деликтна и правната й уредба се съдържа в чл. 45 до 54 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Лекарската грешка може да бъде престъпление, но ако не осъществява наказателен състав, тя води до възникване на гражданска отговорност за непозволено увреждане.
В съдебната практика преобладава тази форма на деликтна отговорност, която се изразява в задължение на лечебното заведение, в което е извършено непозволеното увреждане, да плати обезщетение на имуществените и неимуществените вреди на пострадалия пациент, а при неговата смърт – на наследниците му.

1.В Аржентина държавните обвинители смятат да започнат съдебен процес заради смърт, причинена на Диего Марадона по непредпазливост. Интересното на казуса е, че обвинението е срещу 8 лица и е свързано със смъртта на футболната икона Диего Марадона през 2020 г. Обвинителнителните актове бяха предадени в съда на 22.06.2022 г. и са насочени срещу медицинския персонал, който е полагал медицински грижи за световно известната личност. В основата на обвинението са бездействия и злоупотреби, допуснати от 8 човека, които са били компетентни изпълнители на медицинска помощ. Тяхната вина е че са го поставили в „ситуация на безпомощност“, според информация на аржентинската новинарска агенция Телам, която възпроизвежда данни от съдебните актове.

1.Основните права на пациентите не са застинало понятие в медицинското право, а се изменят и допълват с промяната на обществените отношения и обективните условия. Основните права на пациентите, които бяха в центъра на дискусията през първите 5-8 години на миналото десетилетие на 21 век, след световната пандемия от Ковид – 19 промениха своя облик и структура. Появиха се нови права, ограничиха се някои от известните пациентски права в името на защитата на обществения интерес, а други права бяха изместени от нови задължения на гражданите.

Писан на коляно, по нечие внезапно хрумване и вероятно късно вечер – така може да се определи накратко внесения проект за изменение на Закона за здравето. Текстът е не просто възмутителен, но и олицетворява всички недостатъци на нормотворчеството в българското здравеопазване.
Текстът за изменение е внесен от председателя на Комисията по здравеопазване - Антон  Тонев, както и д-р Александър Симидчиев; Антоанета Цонева, Зарко Маринов, Иван Димитров и Петър Маринов.

В началото на седмицата на пресконференция на Министерство на здравеопазването, между информацията за финансовите състояния на държавните лечебни заведения и нечии облагодетелствания, беше изнесена и една друга информация, която сякаш не получи вниманието, което заслужаваше.
Вързаните деца в Сливенската болница

Проблемът: Трябва ли задължително в закона да има текст, който да формулира задължение на пациента да съобщи на лекаря точно и вярно симптомите на своето страдание и редно ли е в закона да се предвиди административно наказание - глоба, когато „пациентите не успеят да се впишат в общия процес на поставяне на правилната диагноза."?
За първи път проблемът официално се формулира пред БНР от доц. д-р Антон Тонев, депутат от ПП, председател на здравната комисия в Народното събрание. Той е изкристализирал в разговори между лекари – депутати и инициативата за въвеждане на законови текстове е на д-р Симидчиев от ПП „Демократична България“.

От древни времена медицината е най-важната, най-трудната и отговорна професия. Медицина се учи най-продължително време. В сравнение с другите специалности, в медицинските факултети се влиза най-трудно, конкуренцията е най-голяма, държат се изпити, няколко кандидати се борят за едно място и се влиза с висок бал.

През последните 20 години животът нa медиците още повече се усложни. Към обемната медицинскa наука, която все повече се развива като знания и умения, се присъедини и правото. Медицинската дейност, организацията й, здравеопазването станаха обект на широкомащабна правна инвазия. Правото се вклини в медицината и внесе своите субективистични нагласи.

Повече от два месеца след пристигането на първите украински бежанци в България, те продължават да са в същото неведение, в което бяха и при в началото, може би единствено с разликата, е че към днешна дата картината за топлото българско посрещане е придобила по-реалистичен и далеч не толкова съвършен вид.

С приемането на Закона за извънредното положение беше въведен и текста експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК да се удължават автоматично по време на действието на извънредната епидемична обстановка и три месеца след това. Тоест решенията, които са изтекли до 31.03.22 г., остават валидни до 30.06.22 г. До тук добре, предполага се, че все пак ще има време да се насрочат нови дати и преосвидетелстване, на всички, на които решението е изтекло педи 31- ви март.

Едни от най-жестоките картини, които гледахме по време на пандемията от Ковид – 19 по телевизията и в интернет, показваха болни в крайно лошо здравословно състояние, които безпомощно чакаха някой да ги допусне в болничното заведение, за да получат глъдка въздух, искрица живот. Хора, които умираха на стъпалата, пред входа на болница или в линейка, напразно обикаляща цяла София, за да намери място за страдащия пациент. Особено много ме трогна историята с пациент от гр. Елин Пелин, който, според публикация във вестник „Сега“ от 30.11.2021 г., по време на пика на епидемиологичната криза напразно е обикалял болници, отказали да го приемат.

Проектът се изпълнява през 2010-2011 година. Кратко описание на проблемите:
Един от фундаментите на демократичните общества е зачитането на човешките права. И докато естествените права, като свободата, правото на частна собственост и справедливостта, са лесно разбираеми, то правата на пациентите са една специфична област, която нито се познава добре от гражданите и институциите в България, нито има изградени системи и механизми за тяхната защита. Основна част от тези права са изредени бланкетно, като пожелания, а не като норми в Закона за здравето. Редица други, свързани със здравното осигуряване и достъпа до медицинска помощ са частично засегнати в множество законови и подзаконови нормативни актове. Необходими са специални юридически познания и тълкуване, за да може повечето от тях да бъдат разбрани и осмислени.

„Искам някой да ми каже това нормално ли е, бебетата да са вързани с двата крака и двете ръце за кошарите (да не могат да мърдат през целия си престой в болницата, който е от 5 до 10 дни) да ги оставят да реват с часове... Влизат някои през 3 часа да ги хранят, единия ден даже забелязах, че и през три часа не влизат.“
Това написа майка на дете, станала свидетел на случая в областната болница „Ив. Селимински“ в град Сливен. Покъртителният разказ на майката е цитиран от множество медии.

Колко ще трябва да платя, ако реша да си тръгна от болницата - този въпрос си е задавал всеки попаднал в подобна ситуацията. Правото на пациента да прекрати лечението, да го откаже или сам да избере лечебното заведение, в което да се лекува е заложено в чл. 90 на Закона за здравето:

Няколко са най-често срещаните проблеми, с които пациентите се сблъскват при избора или посещението при общопрактикуващия лекар, които сега в условия на пандемия дават все по-силно отражение върху правата им.
От една страна ограничението изборът по смяна на общопрактикуващ лекар да може да се случва само през юни и декември, ограничава правото на пациентите свободно да избират къде да получат здравна помощ по линия на здравното осигуряване. За промяна на това са нужни нормативни изменения, които основно засягат отношенията между личните лекари и здравната каса.