От древни времена медицината е най-важната, най-трудната и отговорна професия. Медицина се учи най-продължително време. В сравнение с другите специалности, в медицинските факултети се влиза най-трудно, конкуренцията е най-голяма, държат се изпити, няколко кандидати се борят за едно място и се влиза с висок бал.

Повече от два месеца след пристигането на първите украински бежанци в България, те продължават да са в същото неведение, в което бяха и при в началото, може би единствено с разликата, е че към днешна дата картината за топлото българско посрещане е придобила по-реалистичен и далеч не толкова съвършен вид.

С приемането на Закона за извънредното положение беше въведен и текста експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК да се удължават автоматично по време на действието на извънредната епидемична обстановка и три месеца след това. Тоест решенията, които са изтекли до 31.03.22 г., остават валидни до 30.06.22 г. До тук добре, предполага се, че все пак ще има време да се насрочат нови дати и преосвидетелстване, на всички, на които решението е изтекло педи 31- ви март.

Едни от най-жестоките картини, които гледахме по време на пандемията от Ковид – 19 по телевизията и в интернет, показваха болни в крайно лошо здравословно състояние, които безпомощно чакаха някой да ги допусне в болничното заведение, за да получат глъдка въздух, искрица живот. Хора, които умираха на стъпалата, пред входа на болница или в линейка, напразно обикаляща цяла София, за да намери място за страдащия пациент. Особено много ме трогна историята с пациент от гр. Елин Пелин, който, според публикация във вестник „Сега“ от 30.11.2021 г., по време на пика на епидемиологичната криза напразно е обикалял болници, отказали да го приемат.

Проектът се изпълнява през 2010-2011 година. Кратко описание на проблемите:
Един от фундаментите на демократичните общества е зачитането на човешките права. И докато естествените права, като свободата, правото на частна собственост и справедливостта, са лесно разбираеми, то правата на пациентите са една специфична област, която нито се познава добре от гражданите и институциите в България, нито има изградени системи и механизми за тяхната защита. Основна част от тези права са изредени бланкетно, като пожелания, а не като норми в Закона за здравето. Редица други, свързани със здравното осигуряване и достъпа до медицинска помощ са частично засегнати в множество законови и подзаконови нормативни актове. Необходими са специални юридически познания и тълкуване, за да може повечето от тях да бъдат разбрани и осмислени.

„Искам някой да ми каже това нормално ли е, бебетата да са вързани с двата крака и двете ръце за кошарите (да не могат да мърдат през целия си престой в болницата, който е от 5 до 10 дни) да ги оставят да реват с часове... Влизат някои през 3 часа да ги хранят, единия ден даже забелязах, че и през три часа не влизат.“
Това написа майка на дете, станала свидетел на случая в областната болница „Ив. Селимински“ в град Сливен. Покъртителният разказ на майката е цитиран от множество медии.

Колко ще трябва да платя, ако реша да си тръгна от болницата - този въпрос си е задавал всеки попаднал в подобна ситуацията. Правото на пациента да прекрати лечението, да го откаже или сам да избере лечебното заведение, в което да се лекува е заложено в чл. 90 на Закона за здравето:

Няколко са най-често срещаните проблеми, с които пациентите се сблъскват при избора или посещението при общопрактикуващия лекар, които сега в условия на пандемия дават все по-силно отражение върху правата им.
От една страна ограничението изборът по смяна на общопрактикуващ лекар да може да се случва само през юни и декември, ограничава правото на пациентите свободно да избират къде да получат здравна помощ по линия на здравното осигуряване. За промяна на това са нужни нормативни изменения, които основно засягат отношенията между личните лекари и здравната каса.